The Big Short

Този текст е част от амбициозната ни инициатива Пътят към Оскарите 2016 или иначе казано – нашия опит да разгледаме най-важните филми сред тазгодишните номинации на Академията. The Big Short e номиниран в 5 категории: най-добър филм, най-добра поддържаща мъжка роля (Крисчън Бейл), най-добър адаптиран сценарий, най-добър монтаж.

Лихвен суап. Лот. Марджин кол. Ливъридж. Ценни книжа, секюритизирани с ипотеки. Траншове. Вече спряхте да четете, нали? Всеки нормален би изключил още на втория-третия финансов термин. Поправка – всеки нормален, който не е с икономическо образование. Предполагам, че ако дори бегло сте се запознали с тематиката на The Big Short, то почти автоматично сте решили, че филмът не е за вас. Да, доста познати лица се мяркат из трейлърите – Брад Пит, Крисчън Бейл, Райън Гослинг, Стийв Карел – което потенциално означава, че надали агентите на всички тях са се объркали със сценария; да, режисьорът е същият пич, направил класиката Водещият: Легендата за Рон Бургундски, което пък обещава здрава доза хумор и да, темата за финансовата криза „изглежда важна“, но нека си кажем направо – идеята да се вживеете в съдбата на група бели, самодоволни Уолстрийт момчета, които правят повече пари на година отколкото всичките ви познати накуп, е доста неправдоподобна. Трябва да си призная нещо – и аз така смятах. Още повече – финансовата криза, онази, ГОЛЯМАТА, с главно Ф, започна през (вече) далечната 2008-а и повечето сътресения от онова време в момента са се закотвили в съзнанието ни като ефектите от глобални катастрофи, тип урагана Катрина и цунамито в Индонезия – зловещи, въздействащи, но и затихващи, благодарение на факторите време, (измамна) териториална отдалеченост и склонността на човешката психика да забравя отрицателното.

Преди да гледам The Big Short, вярвах, че ще получа нещо кухо, скучно, нравоучително и неособено забавно. Общо взето предполагах, че ще е по-малкото братче на Вълкът от Уолстрийт, на който моя милост не е най-върлият фен. Оказах се в грешка. The Big Short е доста неща, но има съвсем малко общо с Вълкът (най-значителната му допирна точка е Марго Роби, която, плацикаща се във вана, обяснява един от онези термини в първия ми абзац). В най-общи линии, The Big Short е история за това как много американската идея, че можеш да получиш от нищо нещо, е пълен абсурд, и ако си достатъчно наивен да ѝ повярваш, ще трябва да си подготвен да понесеш взривоопасните последствия. За да презентира успешно тази идея, режисьорът Адам Маккей взима рядко гениално решение относно жанра на филма си. Той избира не банална „човешка драма“ по истински случай, не пародия, дори не фарс, колкото и фарсови моменти да не липсват. The Big Short е филм-катастрофа. От структурна гледна точка има много общо между филми като Туистър, Титаник, Вулкан, Война на световете и The Big Short.

Всичко започва без встъпление, in medias res, по онзи стандартен начин за филмите-катастрофи. В един обикновен делничен ден, един (горе-долу) обикновен човек – Майкъл Бъри, забелязва нещо необикновено, нещо опасно. Нещо, което ще промени съдбата на голяма част от човечеството. Забелязва как цялата икономика в САЩ виси на съвсем тънък косъм и скоро ще рухне. Този „обикновен“ човек би се превърнал в своеобразен герой, ако това наистина беше стандартен филм-катастрофа. Щеше да има патос, дълги монолози, въздействаща музика. Но вместо това имаме метъл, Потомците на Шанара и социален аутист с прояви на гениалност в прекрасното изпълнение на Бейл. Той е забелязалият лъжата „пророк“, чиято визия малцина други далновидни бели момчета (сред които героите на Гослинг, Карел и Пит) разпознават като стойностна, валидна и важна. Тази смела, самоотвержена група мъже ще… направи пари от предстоящата катастрофа. Много пари. Чудовищно много пари. Това не са спасителите на човечеството – това са финансисти, които макар човечни в дадени моменти, все пак желаят едно единствено нещо. Богатство.

Истински добро попадение е, че вместо да се хване за мелодраматичния, себеважен фактор с вината, екипът зад The Big Short извървява почти целия път на разказа си под формата на дяволито, неелитарно късче кино, чиято основна цел е да забавлява. По онзи хубав, лек начин, по който стандартните добри блокбъстъри умеят да го правят. С много енергия, с адски приятен саундтрак, с почти шизофренен монтаж, с режисура, която е перфектно отражение на съвременните средства на изказ. Филмът е решен визуално така, че ако след 20 години човек попадне на него, по всяка вероятност ще се сдобие с доста адекватна идея за реалиите на сегашната ни действителност. The Big Short е модерен, хапливо циничен, малко самодоволен, напет и извънредно чудесен филм, за който се съмнявам, че би могъл да отегчи когото и да било. Той успява в това, в което всички документални филми и статии по въпроса се провалят – прави тематиката леснодостъпна и ясна, а с това съумява да ангажира зрителското внимание, което в случая е важно, тъй като колкото и лек да е The Big Short, той не е лековат, и определено има за цел да остави послание.

Маккей и компания ще ви кажат истината, но няма да размахват пръст, да мръщят вежди или да сключват ръце. Това не е моралистична притча. Те не желаят да съдят човечеството за глупостта му, да дамгосват банките и да скърцат със зъби на групичката пичове, които са реализирали несметни печалби на гърба на злощастието на дребните хорица. Творческият екип зад продукцията просто иска да накарат човечеството да се види отстрани – в колоритните краски на дебилизма, лекомислието и алчността си, на неутолимата жажда за консумация. Тук няма герои, няма антагонисти или дори анти-герои. Има човечност, разбиране и емпатия, които прозират зад истеричния абсурдизъм, с който зрителят е забавляван. The Big Short в същността си не е филм за финансовата катастрофа, а по-скоро критичен портрет на кризата в съвременното общество и своеобразен опит за разбиране на тази криза от широката публиката, която някой ден да набере достатъчно инерция и да се отърси от част от вредните си навици. Той е монументално забавен филм докато трае комичната част, а когато тя секне, трагедията удря като шут в стомаха.

The Big Short е уникален с това, че е едновременно най-смешният и най-тъжният филм на 2015-а. Не е съвършен и това става ясно при следващи гледания, но е страшно добре реализиран проект, важен не толкова с тематиката си, колкото с начина, по който я представя на зрителите, с амбицията си и с това, че не попада в стандартните капани, на които подобен род филм сякаш са обречени.

P.S. Искаше ми се българските разпространители ни покажат филма на голям екран и да видя как точно биха превели заглавието. Голямото късо? Клубът на милиардерите?