Режисьор: Тим Милър

Сценарий: Джош Фридман, Дейвид С. Гойер, Джеймс Камерън, Джъстин Роудс

В ролите: Арнолд Шварценегер, Линда Хамилтън, Макензи Дейвис, Наталия Рийс, Габриел Луна

Терминаторът и Терминатор 2 са два от най-великите научнофантастични филми, правени някога, и едва ли много хора биха оспорили това твърдение. Пътуване във времето, война с машините в бъдещето и много напрегната борба в настоящето срещу непобедим враг се смесват в сплав от най-високото качество на екшън-фантастиката, което киното някога ни е предлагало. Напълно логично получихме няколко продължения от поредицата, но нито едно от тях не бе на нивото на първите два филма. За Терминатор: Мрачна съдба обаче Джеймс Камерън се завръща като продуцент и сценарист, което даде надежди най-сетне да получим нов филм с високо качество.

Първото нещо, което човек трябва да знае за филма, е че той напълно отрича съществуването на Терминатор 3: Бунт на машините, Терминатор: Спасение и Терминатор: Генисис*.

Вместо това настоящата лента се явява директно продължение на Терминатор 2: Страшният съд – Скайнет е унищожен още в етапа на разработка и Краят на света не настъпва на 29 август 1997 г. Промяната обаче не се оказва кой знае колко радикална и води единствено до разработката на друг изкуствен интелект, Легион, който отново решава да изтреби човечеството. Избухването на войната с машините е само отложено, но не и предотвратено. Разбирам това решение, защото в крайна сметка без него нямаше да имаме този филм. И все пак смятам, че краят на Терминатор 2 бе правилният начин да се завърши историята и сегашното продължение само обезсмисля усилията на героите да предотвратят тази „мрачна съдба“*. Още по-дразнещо е, че Джон Конър, водачът на човечеството в бъдещата му борба за оцеляване и около чийто живот се върти цялата поредица, бива убит още в интрото от добре познатия ни терминатор с лицето на Шварценегер! Подобно на Пришълецът 3, който със смъртта на Нют извън кадър в началото си напълно обезсмисля усилията на Рипли от края на предишния филм, Мрачна съдба прави същото с Терминатор 2 и дори донякъде с Терминаторът. Още повече, че настоящата лента не поема в някаква нова посока, ами практически повтаря абсолютно същия сюжет. Смятам, че това е признак за мързеливо писане на сценария и съм изненадан, че Камерън допуска такова отношение към собствените си шедьоври.

Но нека довърша разглеждането на сюжета. Макар Скайнет да отсъства от бъдещето, последният Т-800 успява да убие Джон Конър току пред очите на майка му Сара (Линда Хамилтън). Така мексиканката Дани Рамос (Наталия Рейес) се оказва новата цел на терминаторите, а подобреният човек Грейс (Маккензи Дейвис) е изпратена назад във времето, за да я пази. Сара Конър пък се е превърнала в ловец на терминатори. По-късно срещаме и други „стари познайници“. Следват класическите лудешки гонитба и бягства на косъм от смъртта, в които новият модел киборг Рев-9 (Габриел Луна) е винаги по петите на героите. Реално нищо ново в сравнение с двата шедьовъра на Камерън от миналия век – отново имаме герой-месия за човечеството в бъдещето, терминатор, който се опитва да го убие в миналото, и някакъв набор негови защитници. Именно това е и основният ми проблем с този филм – той не развива поредицата, не ни дава нещо ново като идея или сюжет. Разбира се, подобен грях носеха и Терминатор 3, и Терминатор: Генисис. Единствено Терминатор: Спасение внесе някаква свежест, но за мое огромно съжаление не беше успешен финансово и като че ли именно това заключи поредицата в този безкраен цикъл на повторение на първите два филма, сякаш те са единствената работеща формула за марката Терминатор. Но публиката вече е гледала всичко това и очаква нещо ново.

Всъщност едничката причина да дадете шанс на Мрачна съдба би бил екшънът. Не че и той е феноменален или супер оригинален, но може да предложи няколко по-силни момента – първият сблъсък на Рев-9 с Грейс и последващото преследване е един добър пример за динамична, оригинална и продължителна сцена. За съжаление, на много други места екшънът също остава невпечатляващ, проблемен откъм темпо, а на моменти и напълно недостоверен, включително финалната конфронтация и лесно разпознаваемата аналогия със сцената в полицейския участък от първия филм. Един плюс е, че почти през цялото време ставащото на екрана е добре осветено и лесно разбираемо. Сцените не са точно зрелищни, но специалните ефекти и гримът са страхотни! Именно във визуално отношение поредицата Терминатор винаги е била на много високо ниво, комбинирайки бледи цветове и нощен мрак със страхотни визуални ефекти (практически или компютърно генерирани). Отново виждаме и кратки моменти от бъдещето, където хората воюват с машините, но битките в тях остават извън кадър, а те самите са силно накъсани. Опитът за вдъхновяваща среща на зрителите с „новия Джон Конър“ се проваля грандиозно и би отивал повече на тийнейджърска драма, отколкото на  филм от този точно франчайз.

Неяснотата и нереалистичността около някои от героите е следващото нещо, което дразни в Мрачна съдба. Например така и не разбираме какви точно са възможностите на новия терминатор Рев-9, който има способностите на направения от течен метал Т-1000, но също така се раздвоява или отделя от някакъв метален скелет, който прилича на Т-800. Как се случва това и по какви правила, остава пълна загадка за зрителя. Грейс пък има подобрения по тялото си, които ѝ позволяват закратко да се бие равностойно с терминатор, но отново не научаваме какви точно са тези подобрения. Дори начинът, по който лошият терминатор бива унищожен, е набързо обяснен в пет секунди и изключително изсмукан от пръстите. Всичко това води до объркване у зрителя, който в нито един момент не е убеден, че Рев-9 прави всичко по силите си, за да убие Дани, а нейните защитници – всичко по силите си, за да го спрат. Сюжетът също е пълен с логически дупки, които вадят зрителя от ставащото на екрана и дразнят. За дълбочина е съвсем трудно да се говори. Единственият по-интересен философски въпрос, който Мрачна съдба поставя, е какво прави една машина, в случая терминатор, когато нейната задача бъде изпълнена. Но дори отговорът на този въпрос звучи напълно нереалистично.

Рекламите на Терминатор: Мрачна съдба залагаха много на завръщането на Линда Хамилтън в ролята на Сара Конър, както и на поредното участие на Шварценегер в може би най-знаменитата му роля на Т-800 модел 101. И двамата играят прилично, но не и на нивото от Терминатор 2. Наталия Рейес е напълно забравима. Габриел Луна твърде много се опитва да докара играта на Робърт Патрик като Т-1000 от Терминатор 2 – много стегнати движения и непроменящо се изражение. Това се получава донякъде, но е далеч от страховитото присъствие на Патрик. Като цяло играта на всички изглежда доста едностранна, като нелепите на моменти диалози изобщо не помагат на актьорите. Маккензи Дейвис прави може би най-добро впечатление в ролята си на защитника от бъдещето Грейс.

Новата част от култовата поредица наистина изглеждаше обещаващо със завръщането на Камерън, Хамилтън и Шварценегер. За съжаление тези очаквания не се оправдават и получаваме един филм, който имаме усещането, че вече сме гледали. Той има своите моменти, но ще бъде бързо забравен. По-притеснителното е какво се случва със самата поредица, която от Терминатор 2 насам не успява да направи истински успешен филм. Според мен е време за радикална промяна и изцяло нови сюжетни линии, особено такива, които се развиват в бъдещето, подобно на Терминатор: Спасение. Ако сте големи фенове на поредицата, Мрачна съдба ще ви предложи забавление, но и да не го гледате, няма да пропуснете много.

Оценка: фенско 6/10