Star Trek: Пропадане в мрака

Мда, първо да си предупредя, че това ревю не е съвсем обективно, ако и да съм се опитвала да дърпам юздите на фенския си ентусиазъм. Но, както и да е! Да я карам подред.

Сюжетът на Пропадане в мрака, доколкото има такъв (няма какво да се заблуждаваме, аз франчайз-филм със сюжет не знам, дори най-прехвалените представители са сюжетни олигофрени на филмовата индустрия) си е съвсем изваден от традиционния калъп за този род филми. Нашичките са изправени пред враг, който има очевидно преимущество по всички показатели, но Съвместната Борба (тм), Дружбата (тм) и Силата на Доброто (тм) (ОК, и да не забравяме вездесъщите plot-shields) им дават криле и плюс 10К на всички статове, и те успяват да превъзмогнат поредното препятствие и да възтържествуват, междувременно спасявайки света и собствената си кожа. Диалогът е като изваден от някакъв каталог на най-разпространените клишета.

Както става ясно от горния параграф, едно от основните изисквания, за да се насладите на Пропадане в мрака, е да си изключите всички елементи на висша нервна дейност, които някога са ви били от полза в учебната/работната дейност или в реалния живот. За пореден път физиката, медицината и всички останали науки се случват в един паралелен свят, а тук са в най-добрия случай пожелателни. Но все пак, никой не отива да гледа такива филми заради сюжета или логиката, та това не е първа грижа. Много по-важно е как този филм гъделичка личния кефометър на зрителя и в моя случай си беше на абсолютния макс през почти цялото време.

Пропадане в мрака е малко по-мрачен и съответно заснет в по-тъмни тонове, макар че харесваните от едни и неистово мразени от други светлинни отражения и пречупвания пак си ги има. За някои хора музиката вероятно ще е досадно близка с тази от предходния филм, но за мен беше по-скоро елемент на атмосфера, който ме потапяше още по-дълбоко във вселената и ми напомняше, че това е филм-продължение, колкото и да е самостоятелен като история. Всъщност това е сред редките случаи, когато с кеф останах в кино залата, за да изгледам надписите, само за да продължа да слушам саундтрака (не съм особен фен на филмовата музика).

Филмът е правен на първо място за фенове. Докато предходният целеше да зариби нови зрители и да ги убеди, че оригиналната вселена е не по-малко готина от известния на по-новите поколения Star Trek: Next Generation, този е направен с цел да поддържа интереса на навлезлите във фендъма (нека не забравяме, че на практика Star Trek: The Original Series е първият организиран фендъм в историята). Филмът е изпълнен както с дребни препратки към TOS, така и с нови елементи, които да си поиграят с и без това будното въображение на феновете на различните двойки (били те канонични или не). Откровено казано, почти комично е колко са се постарали в това отношение. Не, че се оплаквам де. Лично аз нямам търпение за възраждане на фендъма и количеството Кърк/Спок фикове, които ще се появят в резултат, но обективно погледнато наистина е доста забавно.

Актьорската игра е прилична, но не е като филмът да е някакво предизвикателство в този аспект. Лично аз бях малко разочарована от ролята на Бенедикт Къмбърбач, чийто потенциал е обидно лишен от възможности да се разгърне. Останалите актьори играха по същия начин като в предния филм. Не блестяха с брилянтни актьорски попадения, но не изглеждаха и като хванати от гората.

Като ефекти и 3D филмът радва, достатъчно е да кажа, че не получих диво главоболие при гледането (аз изпитвам бясна омраза към 3D), но понякога екшън сцените са толкова абсурдно нелогични, че дори с изключен мозък, се чешех, където не ме сърби, и се чудех защо някой не е помислил малко. Мелодрамата пак е налична и на моменти също ме караше да се чудя да се смея ли, или да плача. Но в края на краищата, както казват: Всичко е добре, когато свършва добре, а филмът, въпреки споменатите недостатъци, ме израдва достатъчно, за да съм го гледала вече 2 пъти на IMAX (аз дори не съм от София) и да планирам още гледания. Така че, ако сте фенове на този тип заглавия, на конкретния франчайз или просто на филми, направени с едничката цел да осигурят добре прекарани 2 часа, Star Trek: Пропадане в мрака определено си струва.