Режисьор: Сам Мендес
Сценарий: Нийл Първис
В ролите: Даниъл Крейг, Джуди Денч, Хавиер Бардем, Рейф Файнс Бен Уишоу, Наоми Харис, Албърт Фини и др.

Автор: Роланд

Като опре до филми, аз съм повече дилетант, отколкото ценител. Гледам много, но не се задълбочавам в имена на режисьори и сценаристи, което естествено прави кредибилността ми на автор на ревюта съмнителна, но това е положението. Дисклеймърът имаше за цел да обясни, че когато чух, че Сам Мендес ще режисира новия Бонд, това всъщност не ми даде особено ясна насока какво да очаквам от филма, при все, че съм запознат с филмографията му. Очакванията ми в общи линии се свеждаха до „уф, дано да е по-кадърен от предния“. За щастие, още с началните си надписи – и великолепната песен на Адел – става очевидно, че Скайфол няма да е случаен филм.

Действието започва по средата на преследване в Истанбул – Бонд е по следите на откраднат харддиск, в който се съдържат имената на всички UN агенти в Близкия изток. Операцията пропада, Бонд е прострелян и обявен за мъртъв, а МИ6 е под сериозен натиск и М е заплашена с насилствено пенсиониране. Естествено, Бонд не остава мъртъв за дълго, но тревогите на организацията тепърва виждат бял свят, когато крадците започват да публикуват имената на агентите публично, въвличайки МИ6 в терористична атака, насочена директно към М.

Ако игнорираме класическите Бонд елементи, Скайфол определено не е типичен за поредицата. Темата за старостта и смяната на поколенията, за конфликта между старото и новото, е застъпен на всички възможни нива, директно и индиректно, както сюжетно, така и на мета ниво. Филмът естествено е пълен с екшън-сцени, но те са разделени от дълги периоди на съзерцателност и меланхолия, и дори визуално камерата си позволява дълги периоди, в които не прави нищо друго, освен да рисува красиви картини. Това става особено силно изразено в последната четвърт, където Бонд буквално и преносно се връща към корените си, насред пустош, която е като извадена от фентъзи книга – голи хълмове, обвити в мъгла, замръзнало езеро и насред нищото – мрачно имение. Трудно ми е да говоря за Скайфол без да навлизам в сюжетни детайли, затова само ще кажа (с уговорката, че все пак иде реч за този франчайз), че това е най-дълбокият и многопластов Бонд филм, който поне аз съм гледал.

Даниъл Крейг е доста променен спрямо предните си въплъщения на 007. В тон с темата на филма, Бонд е състарен и може би дори малко изморен, но това не го прави по-малко опасен. Напротив, смъртоносната машина сега борави не само с дива енергия – както в Казино Роял – но и с дългогодишен опит. Едновременно рутина и ужасяваща ефективност, и без дори намек за хаотичните му изпълнения от предходните две части. Хавиер Бардем прави поредна психопатска роля, като тук комбинира непредвидима агресия с почти детска лабилност и нестабилност. Двамата с Крейг правят великолепен тандем и играта на изкривени огледала е страхотна.

Визуално Скайфол е наистина впечатляващ. Отварящите надписи са сред най-добрите в поредицата, сценографията е убийствена и на много места ясно се вижда, че основният фактор е бил визуалната композиция на сцената. Вече споменах финалната четвърт от филма, в която картината става почти сюреалистична и пейзажите са като извадени от някакъв много мрачен импресионизъм. Тази част е и най-силна атмосферично, и придава особена безвременност на финания сблъсък.

Из мрежата се приказва, че Скайфол бил най-добрият Бонд към момента. Според мен в този случай нещата опират до вкус. За мен, макар и силен, този подход към франчайза отива малко встрани от основния му замисъл, така че аз все още считам Казино Роял за по-добър. Но разликата не е качествена, а жанрова, и новото попълнение към поредицата безспорно е сред най-качествените филми в нея, да не говорим, че вероятно е и сред най-добрите за годината. Абсолютно задължителен.

Оценка: 8.5/10