Шан-Чи и легендата за десетте пръстена

Шан-Чи е герой, за който не знам много. Роден в доста расистката епоха на 70-те, комиксът никога не е бил особено популярен сам по себе си, но Шан-Чи е участвал в множество глобални събития в Марвел вселената. Основният му противник е абсолютно кошмарната расистка карикатура, наречена „Мандаринът“ – ако си спомняте анимационният Железен човек от преди няколко десетилетия, въпросният беше главният злодей там. Мандаринът вече беше използван като герой в MCU по особено некадърен начин в Железният човек 3, така че очакванията за настоящата лента бяха смесени.

Шан-Чи не само оправда въпросните очаквания, но и ги надмина. Филмът е шеметен екшън, който минава през всички традиции на разказа за супергеройския произход, но го прави по елегантен и нетипичен начин. Вместо герой, който тепърва открива силите си, Шан (Симу Лю) знае точно кой е, откъде идва и защо се прикрива в Сан Франциско, работейки в гаража на престижен хотел с приятелката си от училище Кейти (Акуафина). Бащата на Шан е Шу-Уенву (Тони Люн), хилядолетният легендарен водач на престъпен синдикат, наричан „Десетте пръстена“ * заради мистичния артефакт, който му дава безсмъртие и огромни сили. След смъртта на майка му (Фала Чен), той е трениран от баща си да бъде перфектният убиец, но когато бива изпратен на първата си мисия, решава да избяга и да се скрие.

Естествено, този план се проваля катастрофално и десетилетие по-късно Десетте пръстена намират Шан-Чи и го въвличат в плановете на баща му, които включват, в следния ред: мистичните амулети, които майката на Шан е дала на него и сестра му Шу-Шиалин (Мен‘ер Жен), преди да умре; магическото село в чуждо измерение, от което тя произхожда; демонична заплаха, която застрашава цялата вселена.

Шан-Чи е страхотно забавление. Хореографията на бойните изкуства е нива над всичко, което MCU ни е давала до момента, и това, че главните актьори имат опит в тази сфера, определено помага. Тук си говорим не само за Симу Лиу и разкошната Мен‘ер Жен, но и за ветерани като Тони Люн и Мишел Йео, която е както винаги съвършена. Хора, които се вълнуват от бойни изкуства повече от мен, са открили един куп заемки и намигвания към класически кунг фу филми, но дори и без да знам много за този жанр или реалността, която го вдъхновява, някои от сцените бяха толкова красиви, че ми спряха дъха. Не бях виждал романс, изграден от битка, но ето, че сега съм виждал.

Кастът е добър и извън битките. Лиу е обезоръжаващо чаровен и химията му с Акуафина е комедийно злато, особено предвид че за разнообразие двамата са просто приятели без никакъв романс помежду им. Тя играе предимно себе си, но когато целият ти имидж е „персонаж“, това е само плюс. Вече споменах Жен, която почти не се появява в трейлърите, но е една от най-силните страни на филма. Сестрата на Шанг-Чи има не само интересна мотивация, но и екранно присъствие, с което не отстъпва по нищо на брат си. Междувременно Тони Люн превръща безсмъртния водач на Десетте пръстена в един от най-нюансираните MCU злодеи до момента. И да, знам, че летвата е ниска, но образът на Шу-Уенву е наистина силен.

Шан-Чи има своите недостатъци, разбира се. Ако гледате филмите на Марвел, вероятно знаете какви са те. Типично за франчайза, третият акт е оргия от специални ефекти*, а пътят дотам е покрит с експозиционни разкази и флашбек сцени, целящи да изградят персонажите и историята им. Което за някои може да е досадно, но истината е, че те си вършат работата добре. Героите в този филм не са картонени и в края ти пука за всеки един от тях.

Шан-Чи използва талантливите си актьори и вдъхновената си хореография, за да изгради забавление, което абсолютно заслужава да се види на голям екран. И ако това не ви е достатъчно, филмът също така осветява отвратителния расистки произход на героя и се подиграва с долнопробните решения, взети в Железният човек 3*. За мен, като голям фен на MCU, този филм с лекота се вмества в личния ми топ 5.