Пасажери
Режисьор: Мортен Тилдум
Сценарий: Джон Спейтс
В ролите: Крис Прат, Дженифър Лорънс, Майкъл Шийн
Пасажери е особено важен, дълбоко пионерски филм, който поставя начало на нов жанр в световното кино. Космическа сапунена опера. Знам, че звучи почти поносимо в някакво далечно кътче на съзнанието ви, тъй като по всяка вероятност все още си спомняте приятни кадри от някой от трейлърите, който ви е попадал. Много секси платиненоруса Дженифър Лорънс, бездънният момчешки чар на Крис Прат, нелоши кадри от космоса – какво ТОЛКОВА може да се обърка! Пък и в режиьорския стол е Мортен Тилдъм, чийто Игра на кодове беше кадърно заснет (ако и леко отегчителен). Доста неща могат да се объркат, всъщност. Повечето от тях се съдържат в малоумния сценарий, дело на същия пич, написал Прометей и Доктор Стрейндж (и двете все със съавтори).
Не ме разбирайте погрешно – да, съзнавам, че Пасажери е кротък екшън без претенции и следователно на ниво сценарий никой зрител ни би следвало да търси кой знае какво. Само че когато основният двигател зад всичко случващо се на борда на космическия кораб е фактът, че на главния герой много му се… Aбе, сещате се – сам мъж, заобиколен от дълбоко спящи пътници, сред които и вече споменатата супер секси Лорънс – как да не я събуди, че да вземат да… си полафят! Tова е просто мързеливо. Всъщност, централният порок на Пасажери е мързелът. Като се започне от завръзката и се стигне до централния казус, решението му и последвалия финал, както и играта на актьорите – на Пасажери просто му липсва живец и целеустременост. Сякаш всички, работили по този проект, са смятали, че така и така зрителите ще се вържат да гледат нещо по празниците и следователно няма нужда от престараване.
Хубави неща в Пасажери има. Визуално филмът е красив и доста от сцените са добре 
изпипани на ниво оператор и сценография. Майкъл Шийн е забавна разтуха с появата си, а музиката на Томас Нюмън е приятна. За съжаление, оттам нататък може само да се мрънка за пропуснати възможности, неумело надграждане на напрежение (ако въобще можем да говорим за някакво в случая), както и извънредно мудна, неангажираща и тромава режисура, която не е подпомогната хич от реплики-бисери.
Почти съм убедена, че се изисква някакъв специален талант у един екип да вземе история, която е на пръв поглед интересна по замисъл, да разполага с първокласни визуални ефекти, страшно харизматични актьори, доста адекватен режисьор и някак си да създаде нещо така посредствено. Бедата на Пасажери не е в това, че е изключително лош филм, а по-скоро в неспособността да осъществи потенциала си.
Оценка: 5/10
Ако беше 60 минути тоя филм, щеше да е перфектен…
Чудя се, защо си го причинявате това мъчение – гледането на филми! Намерете си занимание, което ви харесва! Все пак не е на добре човек да върви срещу природата си. Без значение дали гледа филм, картина, скулптура, театрална постановка или просто случайно събитие на улицата, човек винаги вижда това, което иска да види. Дори и когато е убеден, че не е очаквал да види, това което е видял 🙂
Всъщност Крис Прат влиза за първи път в басейна в последните минути на филма. Толкова и сте го гледали…
Абе така е, ама едва ли това съществено променя изводите 🙂
Той най-вероятно преди Дженифър е нямал достъп до този басейн и е плувал в басейна за бедни! 😀
В тази връзка добре уцели джакпота той с нея, представяте ли си да беше попаднал на някоя от неговата класа, с мизерната закуска!
„Струва ми се, че Пасажери е научно-фантастичен филм, правен за хора, които не са гледали особено много произведения в този жанр.“
Така, като гледам 5.5/10 и „женските“ глупости нахвърлени по филма, явно е, че е писано от жена, която и идея си няма, че фантастиката е само дреха с която да се покажат правилните и нормални и истински неща, всеки учи и приема по различни начини. Толкова е гледала и чела и разбрала фантастиката като цяло, камо ли филма, че няма накъде, айде сега, кого лъжем тук…
Филма го препоръчвам на всички, особенно на двойки, които тепърва мислят да са заедно, веднага можете да разберете дали половинката е дорасла, ако хареса филма или че не е, ако не го хареса…
Препоръчвам този коментар на всички, които тепърва мислят да бъдат в двойка с Вас.
Подобно да ти се връща Синко.
Викаш, рин, филм, който беше тотално разкован от критиката, представя се в най-добрия случай посредствено финансово, написан е от гениалния творец зад шедьовъра „Когато падне мрак“… Този ли филм мери човешката стойност?
„Ефектите са яки, корабът Аурора изглежда много готино“ … той кораба се казва Авалон, но, да, Аурора (Джен Лоу) и тя изглежда готино 😀 Относно ревюто като цяло, има 1-2 неща, с които съм съгласна, но с повечето не съм. Някой беше писал, че филма бил разкован от критиците lol Е, и?
Най-лошото във филма наистина е неосъщественият потенциал. А потепнцал има! Както каза Dr Horrible, просто си представям колко различен щеше да е филмът, ако не знаехме, че Аурора ще бъде събудена, колко по-напрегнати и анагиращи зрителя, подтикващи го да мили, щяха да са моментите преди нейното събуждане. В този вариант точно тези моменти бяха малко ръшнати понеже, все пак, ние знаем какво ще стане, не ни се занимава излижно с цялата драма по вземането на решението.
Друго, което мен лично ме подразни, е че през цялото време ни се напомня, че разни неща се развалят, но малко вяло и без да им се обръща особено внимание – едно чистещо роботче се развали, Джим го поглежда замислено/попритеснено… и го оправя, за да може да покани Аурора на среща…. Нямаше ли да е по-интересно, по-динамично, ако това беше по-централна тема, ако разни неща прогресивно се разваляха и героите реално това ги интересуваше и се опитаха да разберат какво не е наред.
И последно, друга тема, която според мен щеше да е интересно да се разгледа – Джим не избира Аурора, понеже е секси блондинка. Той проучва профила й, това, което е писала, начинът, по който тя се педставя на света.. и се влюбва в това, което открива за нея. Какво щеше да стане, ако когато я събужда, Джим разбира, че Аурора е много по-различна от жената, в която той се е влюбил? Защото все пак говорим за популярна журналистка, колко истинско е лицето, което той вижда в интервюто с нея. Не знам, на мен щеше да ми е много по-интересно да видя динамиката между героите и вътрешния свят на Джим в тази ситуация, отколкото да гледам захарасона и перфектна любовна история.