Пасажери

Очакванията ми бяха високи. Да, знам, трейлърите изглеждаха глупави. И всички останали промоционални материали не загатваха нищо изключително. И предварителните ревюта бяха доста негативни. И тези от приятелите ми, които го гледаха преди мен, ми казаха, че ще се разочаровам. Но все пак в Пасажери участва Дженифър Лорънс – моята тъй любима и прекрасна Дженифър Лорънс. Така че очакванията ми бяха високи.

Е, бяха прави. Разочаровах се. Най-лошото е, че Пасажери дори не е чак толкова слаб филм. По-скоро е среднист и обикновен, напълно посредствен, напълно стандартен, напълно ненужен. И трагедията в случая се състои в това, че филмът имаше потенциала да бъде много повече. Но дори не се опита да реализира този потенциал.

За какво всъщност става въпрос? Действието ни пренася на космически кораб, пълен със спящи хора в хибернация. Корабът Авалон превозва близо 5000 пасажери към далечна планета, на която те да започнат нов живот. Пътуването трае около 120 години, като е предвидено пътниците да се събудят от хибернацията едва четири месеца преди кацането. Но поради неочаквани обстоятелства една от капсулите се отваря и един от пасажерите – механикът Джим (Крис Прат) се събужда близо 90 години по-рано от предвиденото. Джим прекарва известно време в самота на огромния кораб – възползва се от удобствата на Авалон (или поне от тези, до които има достъп), шляе се насам-натам, говори с бармана робот Артур (Майкъл Шийн), играе баскетбол, плува в луксозен басейн… но изолираността все повече го съсипва. И по някое време той забелязва, че в една от капсулите кротичко  спи доста симпатична блондинка. И започва да се чуди дали би било чак толкова нередно да я събуди. И в крайна сметка… е, виждали сте трейлърите и постерите. Знаете, че във филма има женски персонаж, който не прекарва цялата лента в хибернация.

Някъде в онзи момент от развитието на историята се замислих колко много печели и губи Пасажери от рекламната си кампания. Всички рекламни материали ясно показват, че Дженифър Лорънс има централна роля във филма. И това привлича публиката – привлече мен, убеден съм, че е привлякло и много други нейни фенове, склонили да дадат пари за кино само за да я видят. Няма логика да заснемеш филм с Дженифър Лорънс и да не кажеш на зрителите, че тя участва в него. Но все пак… не мога да се отърся от мисълта колко по-интересен би бил филмът, ако не бяхме видели лицето на Лорънс на плакатите. Ако не знаехме, че тя участва. Ако изобщо не подозирахме, че във филма ще има и женски персонаж, ако си мислехме, че има вероятност Крис Прат да си остане сам на кораба. Това щеше да направи първата половина на лентата доста по-въздействаща, драмата щеше да е доста по-истинска. Щяхте ли да страдате за Мат Деймън, ако на всички постери на Марсианецът до него стоеше някоя засукана марсианка и всички трейлъри показваха безброй кадри с нея? Едва ли. Марсианецът работи, защото ние знаем, че Мат Деймън остава напълно сам. А Пасажери можеше да работи още по-добре, ако беше успял да ни създаде впечатлението, че Крис Прат ще остане сам. Уви, това не се случи. Защото високобюджетните филми трябва да печелят пари, а за да печелят пари трябва да намерят актьори, които привличат публиката, и ако са си направили труда да намерят тези актьори, продуцентите няма как да не ги покажат в трейлърите. Поне това диктува логиката. Но умерените печалби на Пасажери ясно показват, че някъде из тази логическа верига има нещо гнило.

Та, да се върна на по-общите си впечатления от филма. Казано накратко – първата половина е доста готина и пълна с всякакви яки детайли, но тя губи ужасно от факта, че някои от ключовите обрати в сюжета са спойлнати още на ниво постер. И все пак тази част от Пасажери работи. Крис Прат е уникално як и се справя страхотно с ролята, Майкъл Шийн е чудесен – едновременно забавен, радващ и леко смущаващ, Дженифър Лорънс е приказно пленителна и открадва абсолютно всяка сцена. Ефектите са яки, корабът Авалон изглежда много готино, космическите пейзажи са въздействащи. Не е нещо изключително, но все пак определено става за гледане.

И тогава се стига до втората половина. Която е толкова скучна и банална, че успява да съсипе всичко готино от първата. Сюжетът поема по най-несмелите пътеки, действието, макар да изглежда като супернапрегнато, всъщност едвам се влачи, дори визията на филма моментално става няколко нива по-посредствена. Прат и Лорънс са си все така готини, но просто не са достатъчни.

Струва ми се, че Пасажери е научно-фантастичен филм, правен за хора, които не са гледали особено много произведения в този жанр. Той определено е ориентиран към широката публика – до степен, че напълно се проваля пред  твърдия електорат на фантастиката. В много отношения това е романтично филмче, маскирано като научна фантастика. И макар сам по себе си филмът да е по-скоро среднист, все пак ми се струва, че феновете на космическите истории ще бъдат поне една степен по-критични към лентата от средния зрител.

В заключение мога да кажа, че Пасажери не е абсолютното дъно, както твърдят някои, нито пък е шедьовър. Филмът не е нищо особено, и дори може да се каже, че изобщо не е нищо. И все пак има Дженифър Лорънс и Крис Прат и заради тях си струва да го гледате. За жалост и двамата заслужават много повече.