Милост Just Mercy

Милост е филм по действителен случай, за усилията на един адвокат (Майкъл Б. Джордан – Черната пантера, Крийд, Fruitvale Station) да окаже правна помощ на осъдени на смърт затворници в Алабама през 1990-те. Сюжетът се фокусира върху случая на Джони Ди (Джейми Фокс – Рей, Джанго без окови, Съучастникът), осъден на смърт за убийството на 18-годишна бяла жена въз основа на показанията на един-единствен човек.

Въоръжени с това описание, вече можете да предположите какви сцени ще включва Милост и ще бъдете напълно прави. Ще има сцена на полицейски тормоз на път късно вечер; на бруталност от страна на пазачите в затвора; на екзекуция; на драматични адвокатски монолози в съдебна зала; на поддръжници на бялото превъзходство, заплашващи героите; на възрастен афроамериканец, наричан „момче“ и по-лошо, и така нататък. Ще има осезаем музикален фон през по-голямата част от филма. Камерата ще работи предимно с близки планове на актьори, които ще изразяват дълбоки емоции с лицата си. Ще има опити за характеризация на персонажите, които ще имат променлив успех. В най-лошия случай (както за съжаление се оказва тук) ще има и монолог, който в прав текст назидателно да каже на зрителите какво е трябвало да извлекат от този филм. Накрая ще има надписи за истинските личности, на чиято история е базирана лентата.

Всички филми, базирани на истински истории, трябва да преминат една летва: да има причина да им отделим 2 часа от живота си, вместо да прочетем статията в Уикипедия за събитията, които представят. Това обикновено е свързано с някаква художествена стойност, или с експресивния им портрет на нещо твърде далечно и непознато за редовия зрител. За мен повечето филми за истински събития не успяват да преминат тази летва, и Милост за съжаление е един от тях.

Има ли у вас някакво съмнение, че животът на хората от афроамериканската общност, особено в Алабама, особено преди 30 години, е изпълнен с чудовищни несправедливости? Запознати ли сте с ужасяващо честите случаи на несправедливо осъдени на смърт хора, които впоследствие биват напълно оневинени? Гледали ли сте поне една филмова сцена на екзекуция? Ако отговорите ви са съответно „не, да, да“, Милост няма какво толкова да ви предложи. Всичко в него е напълно праволинейно, следващо предвидимо русло. Единственото що-годе интересно кинематографско решение за мен бяха сцените, в които главният герой шофира през различни квартали и можем да видим колко различни са къщите, в които живеят белите алабамци, от тези, в които живеят чернокожите.

Актьорската игра е на високото ниво, което бихте очаквали от подобен филм. Освен Майкъл Б. Джордан и Джейми Фокс, участват и Бри Ларсън (Капитан Марвел, Стая) в роля, изиграна без никакви превземки, и Тим Блейк Нелсън (The Ballad of Buster Scruggs, Пазителите), играещ беден човек с лицеви и речеви тикове. Въобще, всичко в този филм крещи, че е направен, за да се цели поне в актьорските номинации за Оскар, и е много озадачаващо защо излиза в началото на годината, толкова извън традиционния за този тип ленти есенен сезон. Може би е отражение на оправдания скептицизъм на студиото, че крайният резултат е достатъчно силен дори за номинации.

Не искам да кажа, че историята, представена тук, не си струва да бъде разказана. Напротив, Милост заслужава да съществува не по-малко (и вероятно повече) от поредния филм за Уинстън Чърчил, някоя английска кралица, американски президент или ужасите на войната. Но все пак ми се иска филмите по действителни събития да предлагат нещо повече, така че да имам чувството, че гледам именно художествено произведение, а не лесносмилаемо популярно-образователно клипче, което някой учител някъде да прожектира на своите отказващи четенето ученици.

Миналата година излезе друго произведение на подобна историческа тематика, което да осигурява добър контраст с Милост: мини-сериалът на Ейва ДюВерней When They See Us* за чернокожите и цветнокожите тийнейджъри, несправедливо осъдени за побой и изнасилване на бяла жена през 1989 г. в Ню Йорк. Дори и да си запознат с лошите затворнически условия, с конкретния случай и с изказванията на настоящия американски президент за него, сериалът си заслужава гледането заради смазващо въздействащия си портрет на израстване, прекарано в затвор, включително в изолирана килия. Ако чувствате, че имате още какво да научите за американската правосъдна и затворническа система, When They See Us е далеч по-добър избор от Милост.

А това е много жалко, защото с един от предишните си филми, Short Term 12, Дестин Даниел Кретън показа колко е способен да сътвори истински красив разказ за много тежка тематика, без да бъде садистичен към публиката. Част от милостта в Милост е именно към зрителя – спестена ни е много от бруталността, която друг режисьор би наврял в лицето ни – за което Кретън има адмирациите ми. Проблемът е, че ни спестява и всичко друго, което би накарало този му филм да не бъде забравен седмица по-късно.