Животът на Пи

Както често се случва с мен напоследък, Животът на Пи е писан по книга, която не съм чел и за която на практика не знам нищо. Трейлърът на филма ми създаде доста добри очаквания – и, оказва се, доста точни – но при все това не бях сигурен точно колко сериозно произведение да очаквам, особено предвид неравната филмография на Анг Лий. Но историята за младия Пи Пател (Сураж Шарма) и невероятите му морски премеждия всъщност е изпълнена с идейна нюансираност, каквато шарената визия от рекламите не предполага.

Докато възрастният Пател (Ирфан Кан) разказва за приключенията си на безименния писател (Рейф Спал), който търси вдъхновение за нова книга, кротката канадска кухня на индийския професор е заменена от буйните цветове на Индия от детството му, на зоологическата градина, притежавана от родителите му, и живот до такава степен пречупен през призмата на детски ентусиазъм, че дори сцените на бедност, през които филмът минава транзит, носят единствено приказност. И разбира се, когато историята достига до основната си част – корабокрушението и последвалата борба за оцеляване на Пи и бенгалския тигър Ричард Паркър – филмът се превръща в почти фантастична епика.

Две неща стават очевидни с напредването на Животът на Пи. Първото е, че този разказ няма как да не е поне частично измислен. Второто – което в крайна сметка филмът си и казва в прав текст – е че това няма значение. Символизмът в ролите на различните животни е очевиден, а умилителната нишка с малкия Пи, който малко по малко приема всички религии за свои собствени, прави разкошна връзка с възрастния професор и причините му да позволи животът му да бъде превърнат в роман. Но всъщност сюжетът има и напълно повърхностна стойност като история за оцеляването, борбата с непреодолими препятствия и изковаването на връзка между смелото момче и свирепия хищник (елемент, който придобива доста зловещ контекст на по-дълбоко ниво).

Играта на цветове е изключителна и ярките щрихи са използвани по поне два различни начина. Първо като символ на детството на Пи, в което всичко е интересно и уникално, докато с порастването му филмът не придобива по-малко контрастни, по-слабо наситени измерения. Но когато започват морските му премеждия, яркостта се завръща, за да превърне биографичната история в приказно приключение. На няколко места шаренията идва в повече, но красотата на Животът на Пи  е неоспорима. На места животните не може да не са компютърно генерирани, но това е само догадка, и ако не съм прав – хвала на дресьорите им, защото фауната в този филм е удивителна.

Както казах, не съм чел романа, на който е базирана историята, но като самостоятелно произведение, Животът на Пи е едновременно пир за очите, приключенска приказка и философска притча за цената на оцеляването и вярата. Очаквам да бъде интензивно подминат на Оскарите, но за гледане е абсолютно задължителен, при това на кино.