Хензел и Гретел – ловци на вещици

В последно време се появи мода да се екранизират класически приказки в епичен холивудски стил. Имаме Огледалце, огледалце (2012), Снежанка и ловецът (2012), Jack the Giant Slayer (2013) и т. н. Общо взето, концепцията на този тип филми е ясна – взимаме известна приказка и я раздуваме до наситен екшън с елементи на насилие, където главните герои от приказките са истински майстори в това, което правят, а то най-често се върти около целеустремено избиване на лошите, системно и по много. Дотук изненади няма.

Предишният опит на режисьора се свежда до филми като Мъртвешки сняг (2009). И да не сте го гледали, обобщеното „зомбита нацисти“ би трябвало да ви говори достатъчно. Като вземем предвид всичко това, вече знаем, че филмът не дава заявки за нищо феноменално. Това, което спасява продукцията от пълен провал, е приятният актьорски състав. Джереми Ренър изглежда се забавлява искрено с ролята на bad ass героя си и го кара полека, за разлика от представянето му в по-сериозни филми като Войната е опиат (2008) и Наследството на Борн (2012), Гледали сме го и в ролята на Hawkeye в Отмъстителите (2012). Партньорката му за ролята на Гретел – Джема Артертън – има опит във филми като Принцът на Персия: Пясъците на времето (2010) и Сблъсъкът на титаните (2010). Двамата определено са чудесно екранно дуо, и комбинирани с второстепенните герои на вещицата Мюриъл (Фамке Янсен – позната най-вече като Джийн Грей в поредицата Х-men), младият почитател на Хензел и Гретел – Бенджамин (Томас Ян) – и хубавката Мина (Пиа Витала), актьорският състав осигурява симпатични млади лица, които да изнесат филма на крехките си плещи.

Историята е позната на всички, които имат дори бегла представа от детски приказки – Хензел и Гретел са изоставени от родителите си в гората и докато се лутат уплашени, попадат на къщичка – цялата от лакомства и сладки. Подмамени от сладкото изкушение, децата падат в капана на зла вещица, която иска да охрани Хензел, за да го изяде, като за целта го тъпче с бонбони и сладкиши, докато напълнее. Е, вещицата сама свършва във фурната, след като смелите братче и сестриче я надвиват. Хензел не изглежда дебел, но за това пък сладките му докарват диабет и той периодично си бие инсулин, за да живее, което в интерес на истината успява да шокира и най-закоравелия зрител на филми „еднодневки“. След това преживяване Хензел и Гретел стават герои в национален мащаб и се специализират тясно в изтребване на всичко, що язди метла. Останалата част на филма се върти около отваряне на врати с ритници, култови реплики, парчета мозък и пръски кръв навсякъде, поливане на средновековни картечници със светена вода, и вещици, които са издържани в най-добрите холивудски традиции на нещо много лошо и много грозно.

3D представянето на цялата цапаница е приятно, но не е нищо особено. По костюмите и оръжията е хвърлен много труд и има изобилие от стиймпънк джаджи. За наше щастие сценаристите са решили да не се опитват да насилват вселенски философии и истини в иначе доста тривиалната история. Като цяло Хензел и Гретел – ловци на вещици представлява неусетно изгубено час и половина време, но пък гледан с компания филмът осигурява достатъчно смешни моменти, като същевременно с това няма данни да надскочи жанра си. С две думи – в собствената си сфера е доста сносен, но на фона на световното кино няма никакви шансове да остане като нещо, което си заслужава повече от едно гледане.