Клетниците

Клетниците за мен беше откровение… Никога досега не бях попадал на мюзикъл, който до такава степен да не е адекватно пренесен на кино екран. Не съм гледал оригинала, и честно казано музиката не ме остави вибриращ от мерак да го видя, но Les Miserables е класика и любим на много хора, така че очаквам на сцена да създава доста различно впечатление.

Проблемите на филма са на няколко нива. Първо, за разлика от камерността на театъра, тук имаме реален свят, което означава, че историята трябва да има фокус, защото не всичко е еднакво значимо в реалния свят по начина, по който е на сцената. А Клетниците просто не знае какво иска да бъде – епична революционна история, епична любовна история или някаква амалгама и от двете. Резултатът е прескачане между несъпоставими мащаби и сюжетна хаотичност, от която те боли главата, когато не те кара да се прозяваш.

Второ, никой от главните изпълнители не е особено добър певец. При все, че някои са сносни и/или имат опит, цялостният ефект е ужасно неинспириращ в музикално отношение. Когато отиваш на сериозен филм с музикални претенции и през цялото време си мислиш „в Glee бяха по-добри тия песни“, имаме проблем. А изпълнения като това на Ръсел Кроу например са просто плачевни в неадекватността си.

Трето, без да съм гледал оригинала, не мога да съм сигурен, но впечатлението ми е, че този мюзикъл просто не е добър кандидат за филмова адаптация. Всички диалози са изпяти. Реално в целите два и половина часа времетраене на Клетниците няма повече от минута-две нормален говор. А това просто не работи добре на големия екран, особено когато човек е свикнал тия хора да му говорят. Има си прична за това определени хора да стават актьори в киното, а не в музикалния театър. По-големият проблем обаче е, че почти всички песни са статични балади. Което означава, че без друго леко смущаващото разпято действие внезапно замръзва и някакъв силно страдащ персонаж започва да страда вокално, застанал на едно място, докато камерата му е навряна в разсополявеното, обикновено не особено чисто лице и му следи страданието. В продължение на три, четири, пет минути… Това работи на сцена, но на голям екран резултатът е много много слаб филм

За актьорска игра честно казано не знам какво да кажа. Хю Джакман е прекрасен актьор, Ан Хатауей ми е безкрайно любима, но и двамата играят с пресилени мимики и жестове заради жанра, така че реално погледнато няма как човек да ги оцени в кино-стандарт. Ръсел Кроу не знам защо някой изобщо го взима за филми, а от младите успешен ми беше единствено Еди Редмейн, но то е защото е много сладък.

В кратце, Клетниците е жесток провал, който ме умори от скука и не ми донесе почти нищо извън няколко забавни сцени със Саша Барон Коен и Хелена Бонам Картър, както и някоя и друга красива композиция. Напълно неадекватна адаптация на всепризната класика, от която имам чувството, че просто нямахме нужда. И това го казвам като огромен почитател на мюзикълите. Явно ще си чакам Wicked…