Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър

И така, след четири години мъки, надежди и кампании, Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър най-после официално е факт. Едва ли в модерната история на киното е имало заглавие, което да предизвика толкова масови и продължителни дискусии. Няма да разказвам подробно за цялото пътуване – от оттеглянето на Зак Снайдър през 2017-а до излизането на филма през март 2021-ва – защото това би бил огромен материал сам по себе си, освен това вярвам, че повечето ни читатели са запознати с основните моменти от тази история. Затова преминавам директно на горещите въпроси:

Добър филм ли е това? Да! По-добър ли е от версията, която видяхме по кината през 2017? Да, несъмнено! Напълно различен филм ли е това? По-скоро не. Абсолютно съвършено и изпипано ли е всичко в него? Не.

Режисьорската версия на Зак Снайдър е прекрасно доказателство за това как един и същи филм може да придобие съвсем различен вид, когато постпродукцията е поверена на различни хора. Двете версии са едновременно много подобни и съвсем различни. Едни и същи сюжети, реплики и кадри носят съвсем различно чувство. Точно това прави филма прекрасно доказателство за сложните механизми, по които работи магията на киното. И смятам, че и двете версии трябва да бъдат гледани и обсъждани в академиите за филмово изкуство.

В сюжетно отношение Режисьорската версия на Зак Снайдър няма да ви изненада, ако сте запознати с филма от 2017 г. Рамката е напълно идентична. На Земята идва Степенулф – чудовище от космоса, което събира древни предмети, за да унищожи планетата. Батман и Жената чудо набират екип от супергерои, за да го спрат, но скоро осъзнават, че това няма да е достатъчно. Затова съживяват Супермен, който се включва в битката и заедно отборът успява да отблъсне врага.

Това не е най-уникалният или най-качествен сюжет на света – не беше такъв и във версията от 2017-а. Но за сметка на това е доста прост, схематичен и лесен за следене. И самата му структура е толкова изчистена, че позволява на режисьора да напласти с нови елементи, които да внесат богатство и красота. Уидън натрупа отгоре глупави шеги и негледаеми сцени, като например момента, в който Флаш пада върху бюста на Жената чудо. И разказа историята в два часа. Снайдър добави епика, митологичност, размах, драма и някои много лични сцени. И прави наистина качествен филм с продължителност почти четири часа.

Интригуващо е колко богата, дълбока и смислена е Режисьорската версия на Зак Снайдър. Тя не е просто по-дълга като времетраене, не е просто съставена от удължени и изрязани сцени. Тук вече историята придобива истински смисъл. Защо врагът идва на Земята точно сега? Каква е мотивацията му? Каква е мотивацията на всеки от героите да се включи в битката? Всичко е много по-обмислено и изградено с повече детайли.

Примерите за това колко различни и несравними са двете версии са много, но ще се спра по-подробно само на един. В кино версията сцената, в която злодеят взима кутията от амазонките, е истинско посмешище. Самите амазонки изглеждат слаби и некомпетентни и Степенулф ги побеждава с лекота. Във версията на Снайдър амазонките отново губят – това няма как да се промени – но битката им е много по-въздействаща. Те се сражават докрай с много по-могъщ противник, жертват се, умират за каузата без капка егоизъм – кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса. Именно тази тържественост и героичност липсваше в кино версията – не просто в тази сцена, но и във всяка друга.

Сравненията настрана, най-прекрасното на Режисьорската версия на Зак Снайдър е, че представлява истински филм за Лигата на справедливостта. Той изследва детайлно вселената на DC – Готъм, амазонките, боговете, Атлантида. Представена е сложната мрежа от взаимосвързани персонажи в тази кино веселена, показана е историята на този свят. И гледката е истински красива, резултатът е впечатляващ.

Персонажите, както споменах и по-горе, тук са разгърнати с реална мотивация. Жената чудо е представена като достоен воин, истинска наследница на амазонките и на гръцките богове. Всичките ѝ бойни сцени са не просто невероятни във визуално отношение, а чудесно съпроводени от музикалните теми. Филмът обръща внимание на връзката ѝ с миналото, на носталгията ѝ по Темискира, на самотата ѝ в света на хората. Едновременно с това получаваме множество качествени диалози между нея и Аквамен – двамата си говорят като стари бойни другари и за мен гледката е страхотна, защото точно те двамата са най-любимите ми персонажи в киновселената на DC.

Киборгът е много по-пълнокръвен персонаж – неговият трагичен образ в много отношения е сърцето на филма. Флаш и тук има много шеги, но му се дава пространство да се развие като личност и в този контекст шегите му звучат много по-адекватно и забавно. Аквамен има реален характер, мотивацията му да се включи в отбора е развита по сериозен и обмислен начин.

Батман също е интригуващ, макар да бих казал, че в някои отношения той изтегля късата клечка – например няма нито една епична бойна сцена, освен няколко момента в общи битки. Но това не е сърдитият и намусен Батман от Батман срещу Супермен, а един улегнал, разумен човек, който е водил тази битка твърде дълго. Филмът неколкократно акцентира върху това, че Батман е бил активен в Готъм вече от 20 години – така че това е несъмнено по-възрастна, по-зряла версия на героя. Мисля, че това е най-доброто изпълнение на Афлек в ролята – тук наистина се вижда добротата и хладнокръвието на Батман, които в предишните филми с Афлек ми липсваха. Супермен пък има сравнително малка роля, но работи добре и неговите части действително изглеждат като финал на трилогия, започнала с Човек от стомана, продължила с Батман срещу Супермен и завършваща тук. Вярвам обаче, че е време Кавил да се раздели с ролята.  надменността и арогантността, които той влага в образа на Супермен, присъства и тук – този похват наистина работи добре във филмите на Снайдър, но просто вече искам по-различна и по-човеколюбива интерпретация.

Филмът не е лишен от някои недостатъци. Дължината от четири часа не е проблем сама по себе си и Снайдър като цяло използва това времетраене пълноценно, но може би има няколко момента в първата половина, които действително можеха да бъдат изрязани. Картината е във формат 4:3, напомня на старите телевизори и е много подходяща за IMAX екрани. Но тъй като тази версия излиза в онлайн платформа и няма да се излъчва по кината, аз лично бих предпочел да си беше широкоекранна. Музиката, макар като цяло отлична, на определени места можеше и да е по-уместна.

Една от сцените, която вече е обект на множество разпалени дискусии, е така нареченият Knightmare момент, който показва Батман в апокалиптично бъдеще, в което Дарксайт е завладял планетата. Тази сцена не е била заснета през 2017-а и за нея Снайдър събра Бен Афлек, Джаред Лето, Джо Манганиело и Амбър Хърд миналата есен. Тя не е дълга, но е изключително силна – не толкова във визуално, колкото в сценарно отношение. Тази сцена показва какъв е бил планът на Снайдър за вселената на DC и накъде е трябвало да се насочи историята му. В резултат в туитър вече набира популярност тагът #RestoreTheSnyderVerse, настояващ Уорнър да даде на Снайдър бюджета да разкаже пълната версия на историята си. Преди година бих казал, че е напълно изключено това да се случи, но… както знаем, светът е доста различен от това, което беше преди година. Така че всичко е възможно, предполагам. Аз лично ще следя развитието по темата с интерес.

Ако някога сте изпитвали какъвто и да било интерес към супергероите на DC, то Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър е абсолютно задължителен. Подарете си тези страхотни четири часа и се насладете на свободата и епичността, с която Снайдър разказва историята си. Освен това трябва да отбележим, че за разлика от Жената чудо 1984 и другите филмови премиери, планирани за тази година, Лигата се появява в американската платформа HBO Max и нашата версия HBO Go в един и същи ден! Така че можете спокойно да гледате филма легално и с професионални субтитри в същия миг, в който е наличен и за западната аудитория.