Джак Ричър: Не се връщай

В най-новия си филм Том Круз тича много, за радост на Vivian, която още в първите редове на ревюто си на Ад изрично посочи колко добре му се получава тичането. И в тази връзка, съвсем наскоро предприемчив фен ни зарадва и с вдъхновен видеоклип, включващ всички сцени с тичащ Том Круз – oбщо 18 минути и 10 секунди.

Към тях все още не са добавени сцените от Джак Ричър: Не се връщай, така че при последваща компилация можем да очакваме още по-голяма продължителност на клипчето. Но колкото и да бяга Круз из него, филмът не успява да избяга от посредствеността – почти единодушно беше приет за още по-слаб и от предшественика си. Тъй като няма как да допринеса със смислено сравнение между двете части – от първата помня само заглавието и факта, че беше класически екшън-трилър – минавам директно към Не се връщай.

Том Круз е идеален в ролята на Джак Ричър – е, или почти идеален, предвид, че литературният му първоизточник е висок близо два метра. Бившият военен майор обикаля на автостоп из необятната американска шир и с мрачната си физиономия се бори срещу неправдите. В този конкретен случай се втурва на помощ на своята заместничка по служба/телефонна любов, майор Сюзън Търнър, която е обвинена несправедливо в измяна и е хвърлена в ареста. В ролята на любовния интерес на Джак блести моята любима Робин от Как се запознах с майка ви, Коби Смълдърс. Развитието на отношенията между двамата за мен беше единственото по-свежо и изненадващо нещо във филма, но щях да се зарадвам и на повече екранно време за Коби, на която определено ѝ отива да играе badass chicks.

В основна мотивация и двигател за Джак Ричър този път се превръща 15-годишната Саманта (Даника Ярош), която може би ще му се окаже дъщеря. А може би няма. Той със сигурност не помни да е създавал потомство, но няма значение дали споделят обща кръв или не, защото Джак приема безусловно ролята си на баща-закрилник и е готов на всичко за младата художничка с клептомански наклонности. И така, на фона на много екшън, тичане, стрелби и бой, тримата с майор Търнър и Саманта си създават нещо като временно ядрено семейство, със стандартните за всеки дом кавги, драми и напрежение. Но пък в малкото почти щастливи моменти мрачният Джак аха-аха да ни напомни на чаровния младеж, който с лекота печелеше любовта на милиони почитателки по света (за добре познатата 24-каратова усмивка обаче ще трябва да изтраем до последната сцена).

Цялата тази семейна идилия, както казах, тече на фона на много бой, чиято най-забавната част, неизменно присъстваща във всяка екшън сцена, са методично и звучно натрошаваните кости на нескончаемата върволица лоши. Глави се чупят и кръв се лее на потопи, затова в никакъв случай не бих препоръчала Джак Ричър 2 на по-изнежени или детски души. Филмът, уви, със своите извадени като от учебник по стандартен екшън гонки, кютек и престрелки, не предлага нищо, с което да нахрани вечно гладния за визуални пиршества, но в същото време преситен, зрител. Само след няколко минути с Джак Ричър: Не се връщай и аз, също като героя, бях принудена да се върна назад – на дивана в хола пред телевизора в далечната 97-ма. Деветдесетарското усещане се подсилва не само от посредствената визия и още по-забравимия злодей, но и от предвидимата история – като изключим свежестта на отношенията майкамайор-таткобившмайор-детекрадец, интрига на практика липсва.

Именно в скучния и вял сюжет се крие главният проблем във филма – ако си бяха дали малко повече зор, щеше да се получи приличен филм. Актьорската игра например сама по себе си ми хареса – чак притеснително е колко много му отива на Том Круз ролята на начумерен и социално неадекватен ренегат, чието единствено умение е да убива; Коби Смълдърс също се справя отлично с образа на мъжко момиче, принудено да търпи реплики като: „Are you more upset that I treated you like a woman, or that I treated you like a man?“

Гледах Джак Ричър 2, защото баба обича Том Круз и искаше да види колко е остарял, а аз от своя страна исках да я зарадвам и да я заведа на кино. Ако вие нямате подобна уважителна причина – нямате баба-фенка на актьора, не сте маниак на тема екшън, нито пък се кълнете в първия Джак Ричър – по-добре пропуснете.