Железният човек 3
Режисьор: Шейн Блек
Сценарий: Шейн Блек и Дрю Пиърс
В ролите: Робърт Дауни Джуниър, Гай Пиърс, Гуинет Полтроу, Бен Кингсли, Ребека Хол, Дон Чийдъл, Пол Бетани, Джон Фавро, Тай Симпкинс
Железният Човек 3 е натоварен с нелеката задача да бъде едновременно продължение и ново начало. Тройката в края на заглавието предполага наличие на приемственост, но от филма се очаква да отвори така наречената „втора фаза” на Марвел. Какво имам предвид? С Железният човек от 2008-ма компанията постави началото на своята филмова вселена, като всяка следваща лента разширяваше обхвата в една или друга насока, представяше нови лица, докато накрая всички играчи се събраха в Отмъстителите. Тази колоритна асамблея от миналото лято пожъна сериозен успех сред зрители и критици, съответно за всички беше ясно, че Отмъстителите няма да е край, а начало. Или, както каза Ник Фюри – „обещание“. И тук идва Железният човек 3, поверен на дебютанта в Марвел Шейн Блек.
Първото определение, което филмът извиква в съзнанието ми, е „различен“. Второто най-вероятно би било „самостоятелен“. И смея да кажа, че тази самостоятелност определено е плюс. Лентата има своя тоналност, своя идентичност. Не противоречи на предишните филми от поредицата, но предлага нов поглед към героите и света. Може да прозвучи странно, но променливостта е едно от любимите ми неща в комиксите на Марвел. Героите от тези комикси имат половин вековна история, попадали са в ръцете на безброй автори и художници. Интересно ми е да наблюдавам как всеки творец избира различен подход към героя и в крайна сметка създава една малко или много уникална интерпретация. Такъв е и случаят с Шейн Блек – неговият Тони Старк е нов прочит на популярния брониран отмъстител. 
Една от най-характерните особености на Железният човек 3 е неговата леко ретро атмосфера. Лентата ми напомня не толкова на новите марвелски филми, колкото на по-старите опити в жанра – Хълк на Анг Лий, Х-мен на Браян Сингър, та дори и Спайдър-мен на Сам Райми. Не съм сигурен как точно да обоснова това чувство, но определено имаше нещо старовремско в изключително зловещите злодеи, влияещи повече на емоционално, отколкото на когнитивно ниво. Само като им видех просветващите в червено вени и тръпки ме побиваха… Освен това Шейн Блек категорично набляга на човека, а не на маската. Предишните филми от поредицата също наблягаха на човека, разбира се, но те по-скоро търсеха Тони Старк в моментите, в които той е зад маската. Изследваха кой е той, какво го мотивира да носи костюма, какво печели той от костюма, как костюмът го променя. Шейн Блек търси Тони Старк в моментите извън бронята. Този път не виждаме уверения гений милиардер плейбой филантроп, а един стресиран човек, изгубил всякакво чувство за контрол над заобикалящия го свят. Тони има сериозни проблеми със съня, пристъпи на панически атаки, вманиачава се в сглобяването на нови и нови костюми и губи досег с близките си хора. Несъмнено различна и смела интерпретация, която аз лично адмирирам.
Сюжетът на Железният човек 3 е интригуващ, динамичен и често предлага неочаквани обрати. Това е всъщност най-непредвидимият филм от трилогията, историята в не един случай подвежда зрителите към някакво заключение, а след това ги изненадва с нещо съвсем различно. И въпреки сериозната проблематика лентата успява да бъде забавна. Шегите са свежи, уместни и в някои моменти хващат зрителя напълно неподготвен.
Актьорската игра е традиционно качествена. Робърт Дауни Джуниър е толкова впечатляващ в изпълнението на изтерзания Тони Старк, че дори ме изненада. Все пак в последните години актьорът беше приел амплоато на егоцентричен чаровник и по всички възможни интервюта се държеше арогантно и самовлюбено като своя персонаж. Неведнъж съм се чудил дали Дауни Джуниър може да изиграе различен Тони Старк, дали актьорът играе качествено поставената му роля, или просто се държи естествено и ролята е нагодена към неговото поведение. Е, в новия филм Дауни Джуниър се справя страхотно и успява да изгради един н
ов Тони Старк, като все пак запазва нещо от характерния си чар, правещ героя така обичан. Гуинет Полтроу продължава да бъде перфектна в ролята на Пепър Потс, от нея струи характерната възвишена изтънченост, а в един определен етап от филма сценарият й позволява да покаже нови елементи на героинята. Бурни аплодисменти заслужава и Бен Кингсли в ролята на зловещия Мандарин. Всъщност филмът има наистина уникален подход към иконичния комиксов злодей. В началото бях леко разочарован, тъй като Манадаринът изглеждаше като поредния озлобен арабин, който е решил да си отмъщава на американците и затова трепе невинните добри граждани. С течение на филма обаче персонажът се разви по доста готин начин, който несъмнено ще зарадва редица фенове и ще ужаси други. Ветеранът Дон Чийтъл и новобранците Гай Пиърс и Ребека Хол също се справят доста добре с ролите си, макар да имат по-ограничено екранно време. Специални похвали заслужава младият Тай Симпкинс, както и ужасяващо зловещият Джеймс Бадж Дейл, чието студено психопатско лице ще ми докара кошмари, по-страшни от тези на Тони Старк.
И макар да е доста по-особен от досегашната филмова вселена на Марвел, Железният човек 3 носи и характерния недостатък на поредицата – толкова е як, че след края му искаш да го изгледаш отново. И отново. Следващата Марвел доза ще дойде чак през Ноември в лицето на Тор 2 и направо не знам как ще дочакам до тогава…
А, почти щях да забравя! Останете в салона след края на надписите. Сцената е доста кратичка, но все пак свежа и несъмнено ще зарадва всеки фен на Отмъстителите.
Оценка: 9 /10
Никой комикс фен няма да даде оценка 9 от 10. Филма си беше подигравка с комикса за Iron Man и арки като Екстремис, които оформят персонажа. От статия си вадя извода, че за повечето хора това е поредния летен хит и нищо повече.
@Misaki:
Голям праз е дали адаптират комикса директно. Супер-героите минават през много различни версии и интерпретации с годините и създателите на филмовите версии просто черпят вдъхновение от комиксите. Няма писано правило, че трябва да се придържат стриктно към Екстремис или каквото и да е. Важното е да се получи добър филм. Аз също не бих му дал 9, но определено не е заради някаква „подигравка“ с оригиналния материал.
Това е все едно да ми кажеш, че няма проблем ако Жокера го представят като счетоводител. Всички тези персонажи имат едно ядро, около което гравитират авторите. И независимо кой го пише, само наслагва около него и рядко се изменя. Точно, защото много хора смятат, че могат да правят каквото си поискат с първоизточника, кадърните адаптации са малко.
Всъщност не е все едно да ти каже нищо подобно. Жокерът е емблематичен персонаж от може би най-популярната комикс поредица на всички времена. Мандаринът е един от злодеите на треторазреден комикс, чийто герой е известен основно като част от екип. Филмите са отделен свят, който не се придържа към всички детайли от комиксите, нито е нужно. Ако се е получил наистина качествен филм, това доколко има общо с оригинала става без значение. Третирай го като различно произведение. Не помня някой да имаше проблем с „Робин“ в последния Ноланов филм.
Мандаринът в оригинал е много тъп и смешен архи-враг всъщност. Някакви енергийни пръстени от извънземен кораб, външен вид а-ла Фу Манчу. Разбира се, той е гениален учен и като всеки китаец владее бойни изкуства. Не мисля, че се вписва особено добре в съвременния контекст на Iron Man, Avengers или каквото и да е всъщност. Новият вариант е далеч по-интересен и забавен.
Всъщност Мисаки си е прав да се възмущава, защото всеки си има любим комикс, явно при него това е Железния човек. Не съм запознат с комикса, поради простата причина, че бях тийн в комунистическа България и основния ми досег с американски комикси бе Х-мен и Батман, но от това което съм виждал, е че Мандарина е един от основните противници на Железния. Така че съвсем нормално е Мисаки да е разочарован, макар че не е същото като да обявят „wolverine and sabertooth brothers?“. А относно Батман на Нолан и Робин, образа на Робин бе най-малкото за което човек да се заяде, така че няма да помните някой да е имал проблем с образа на Робин.
П.С. Сега след като изгледах филма, напълно разбирам възмущението на Мисаки. Нормално е Шейн Блек да не ви е известен, не знаех, че се е трансфомирал в режисьор, но през 90-те бе доста вървежен сценарист. На него приписваха модата да се вкарва хумор в екшън-филмите, дори в един от тях главния герой изцепи нещо от сорта: „Сега сме 90-те и не може просто да гръмнеш някой, първо трябва да кажеш нещо смешно“. Та, за филма: ами с една дума скучен, с две думи: голяма скука. Близо час гледаме как Железния човек се вживява в ролята на Шерлок, явно от пост-травматичния стрес след Отмъстителите, като нагледно ни убеждава, че Тони Старк буквално си е Железен, дори без тенекиените джаджи. Имах чувството, че гледам някаква кръстоска между „Мисията Невъзможна“, „Умирай трудно“ и някой детективски-дедуктивен сериал. Мандарина бе смешен от всякъде, да не говорим, че ролята му бе мимолетна. Екстремис ми хареса като злодей и противник, има голям потенциал но както винаги става в холивудски филм, се издъни по най- тъпия начин, така и не можа да вземе решение дали работи за себе си или за някой друг и накрая бе убит от взривен вибратор. И като финал: Марвел почнаха добре с първите филми но успешно копират формулата на предшествениците си в това поприще: всеки следващ Тор, Батман, Супермен, Спайдърмен, Железен и т.н. номер еди кой си е все по натруфен, по тъп, по безсмислен и по голям провал във финансово отношение. В случая Железния дори не бе натруфен. Краят на филма си остава възможност да няма 4-ти филм, което е добре. Може би това е и причината за неочаквания успех на „Пазителите“.