Денят на независимостта: Нова заплаха

Години преди Майкъл Бей да стане абсолютният цар на летния блокбастър кич, имаше Денят на независимостта. Когато излезе на екран през вече доста далечната 1996-а, никой не знаеше колко важно ще се окаже отрочето на Роланд Емерих. Защото ако трябва да сме откровени, въпреки качеството си, Денят на независимостта е важен филм в съвременната кино история. Забелязвам няколко повдигания на вежди, но тук не говоря просто за факта, че за известен период носеше титлата „най-касовия филм на всички времена“, а по-скоро за почти пророческото му предвиждане за това как трябва да се „сготви“ един летен хит. Рецепта, която впоследствие се превърна в нещо, което повечето студия следваха почти сляпо чак до ден днешен. Художествените качества на продукцията не бяха кой знае какви, но затова пък маркетингът беше превъзходен, а ако изгледате филма днес, има вероятност да ви се стори доста по-поносим на фона на голяма част от съвременните „хитове“. Ако не нещо друго, поне отдалечеността във времето ще ви го направи по-мил с наивитета и хумора си.

Новата част е донякъде всичко, което беше и старата. Само дето цялата маркетингова „иновативна“ рецепта – зли извънземни, агресивен маркетинг до полуда, САЩ = целия свят, безумно вдъхновяващо слово на президента и всички блудкави клишета, които очаквате от филм-катастрофа – тук издиша под тежестта на монотонността и превръща Нова заплаха в просто деривативен скъп филм с извънземни. Поправка – деривативен, скучен, скъп филм с извънземни, в който всичко ехти по толкова изморен начин, че прилича на пародия сам на себе си. В случая буквалното повтаряне на всички онези елементи от средата на 90-те не бачка, защото рецептата не носи и грам вълнение, не съдържа нищо революционно, свежо и грабващо вниманието. И основно – не съдържа и миг хумор.

Нещата, които твърдо, ама много твърдо не работят за мен:

– Филмът е отегчителен.

– Лиъм Хемсуърт… Ако Денят имаше Уил Смит в целия му неподправен чар на макс, то новият Ден разполага с по-малкия Тор… така де, братът на Крис Хемсуърт, Лиъм. Така… Уил Смит беше харизматичен, наперен, яко забавен пич с добро самочувствие и извънредно приятна аура, докато Малкия Тор е Кен с плътни устни, вид на мъж с мудни рефлекси, който предпочита да поспива следобед, и супер бозав и незапомнящ се чар.

– На сюжетът му отнема цяла вечност преди да отпочне. Да, това е вързано с „филмът е отегчителен“, но има и друго. Валят герои отвсякъде, докато се мъчите да запомните кой кой е – а ла Игра на тронове – и централният проблем е, че всички нововъведени пичове са толкова скучни и базово сливащи се, че никому не би го било грижа какво ще се случи с тях. Известна част от поддържащите фигури пък са толкова малоумни или с така зловещо калпав и фъфлещ акцент (като превъзходната Шарлот Гинсбург, която нямам идея какъв го дири в този филм), че тайно се надявате извънземните да ги изпепелят и отърват от мъките.

– Фактът, че сценаристите смятат, че никой зрител не помни абсолютно нищо от предната част, която е въртяна около 100 пъти по всеки един световен тв канал. Пример за това: стриптизьорската съпруга на Уил Смит от предната част вече е сертифициран хирург в тази… Окей, може би просто е сменила кариерната насока, но все пак!

– Филмът е отегчителен!

– Музиката е генерално отвратителна, а визуалните ефекти мързеливи, разпиляни и супер средностатистически.

– Мъдрят се сцени от различни сай-фай блокбастъри: тип Спилбърговата Война на световете, Пришълец и др., но идеята на Емерих за „отдаване на почит“ под формата на препратка/намигане взема форма на пародия в Нова заплаха.

– Споменах ли колко отегчителен е филмът???

– Наличието на смътно обрисувани извънземни-партизани е една от най-лошите идеи, хрумвали някога за подобен филм. Концепцията за партизанстване изисква дълбочина на развитие, а Емерих и сие съзнателно избягват да навлизат в такава, което тотално обезсмисля наличието ѝ. Освен че я ползват за злокобно обещание за трети филм!

– Брюнетната Хилъри Клинтън… ама наистина! Ако го изгледате, ще разберете.

Неща, които ме оставиха доста удовлетворена:

+ Времетраенето. Да, двата часа се усещат донякъде като 3, но пък по днешни стандарти двучасово времетраене за летен хит си е джакпот отвсякъде!

+ Липсата на секс сцени. Не можех да си представя „удоволствието“ някой от участващите да се разсъблече…

+ Фактът, че дори Apple, които присъстват в практически всяка скъпа продукция, не се бяха омърсили с поява тук.