Близнакът

Ще започна ревюто си на Близнакът (Gemini Man) с един спойлер, очевиден още от името, плаката и трейлъра на филма – героят на Уил Смит ще се изправи срещу свое по-младо копие. Трейлърът обещаваше динамичен екшън между двама изключителни бойци. Крайният продукт обаче е нещо малко по-различно.

Историята е доста стандартна. Хенри Броган (Уил Смит) е супердобър убиец, изпълняващ правителствени поръчки. В един момент обаче героят иска да се пенсионира, а въпросните работодатели решават, че той знае твърде много и трябва да бъде ликвидиран. Следват няколко безуспешни опита за покушение, докато той пък се опитва да разбере защо толкова силно го искат мъртъв. Така се стига до противопоставянето на най-добрия убиец срещу един по-млад най-добър убиец. Останалото е престрелки, ръкопашни схватки, опити за обрати и непредвидени ситуации, които се опитват да бъдат оригинални и хитроумни. На места това се получава, на други – не толкова. Както виждате обаче, сюжетът по-скоро попада във втората категория.

Да започнем с научнофантастичния елемент в Близнакът, а именно как се е появил младият вариант на Хенри. Разбира се, той е клонинг. Именно тук са и поставени по-сериозните въпроси във филма. Как трябва да третираме клонингите, като равноправни хора или като машини – просто инструменти, създадени за да свършат някаква работа? Кои индивиди трябва да бъдат клонирани и защо? Именно последния въпрос си задава самият Хенри Броган, когато разбира какво се е случило. „Защо не Нелсън Мандела?“ И отговорът е едновременно страшното и тъжно „защото той не може да уцели мишена в движещ се високоскоростен влак от два километра“. Целта зад клонирането не е резултатът му да изведе човечеството към едно по-добро битие чрез своите лидерски или научни умения, а да убива достатъчно добре, за да го държи потиснато в полза на управляващите. Разгледаният в Близнакът сценарий на развитието на тази технология се опитва да ни накара да се замислим много сериозно над нейното приложение. Подобно на редица други технологии, като изкуствения интелект, ядрената енергия, генното инженерство и изкуствените подобрения на тялото, разработката им трябва да е много внимателно и да не е притежание на един единствен индивид или организация.

Колкото до самия клонинг, създателите му не искат той да бъде разглеждан като истинска личност, а като инструмент или играчка. Неговите нужди и емоции нямат значение, но се оказват пречка, с която господарите му трябва да се съобразяват. За тях би било най-добре да ги няма, разбира се, за да не възниква възможността за разномислие и от там – непокорство. Всъщност създателите на клонинга, наричан Младши, биха предпочели робот с неговите умения – машина, която да няма морални задръжки, да не задава неудобни въпроси и винаги да се подчинява на заповедите.

Но нима не са именно това нещата, които ни правят хора? А да налагаш начина си на мислене и ценности на един клонинг е също толкова погрешно, колкото да го правиш с детето си, например. Разбира се, темата за клонирането не е нещо ново за научнофантастичния жанр и екшън-филм като този не се опитва да даде категорични и супер добре аргументирани отговори, а по-скоро се съсредоточава върху един техен прочит.

Близнакът поставя и темата за това колко морална е работата на един убиец. Какъв характер трябва да има човек, за да бъде добър в нея – най-вече за да може да понесе товара на всичката смърт, която причинява. Отговорът, неизненадващо, е индивид с психически проблеми. Дали те ще са нещото, което ще го направят подходящ за тази „професия“, или ще са резултат от нея, трудно можем да си представим, че един нормален човек би издържал дълго в тази сфера. Бих казал, че тази тема е често срещана в жанра и Близнакът не прави с нея нещо качествено ново.

Но нека дългите ми разсъждения не ви оставят с грешното впечатление, че филмът е дълбоко философски. Всички тези въпроси и теми са поставени, разгледани са, но в нито един момент не са фокусът. В крайна сметка това е екшън и поне толкова важни са и бойните сцени, където Близнакът се справя добре. Още в самото начало Хенри е показан като невероятен стрелец с хитър ум, предвидлив и съобразителен. Сблъсъците му с обикновените „чистачи“ на агенцията бързо минават и заминават, предвид очевидното му превъзходство, и на сцената се появява Младши. Първата им среща е наистина добре заснета, с много динамика, хитри и впечатляващи действия от страна и на двамата. Може би най-добрата част от филма – битките като цяло са интелигентно заснети и с добро темпо, разположени през подходящи интервали. И все пак имах по-високи очаквания за сблъсъка на двама такива герои и трябваше екшънът да е повече.

Сцените с повече приказки, които развиват историята и свързват бойните сцени, имат силни и слаби страни. Положителните неща са актьорите – Уил Смит си е Уил Смит и играта му е на страхотно ниво. Мари Елизабет Уинстед играе помощничката на Хенри Дани и го прави добре. Клайв Оуен пък е в ролята на Клей – злодея начело на безскрупулната организация с частна армия и опити да произведат следващото поколение войници. Той е доста заплашителен в сцените си, тих, непоклатим и винаги контролиращ ситуацията. Проблемите са по-скоро със сравнително слабите диалози и силно клишираните за жанра събития между битките. Посещаваме няколко локации из цял свят и срещаме задължителните „приятелчета от едно време“, които помагат на Хенри, опитват се да внесат комичен елемент и често умират по глуповат начин, когато вече пречат на сценария. Дори до известна степен моралните проблеми на Хенри са доста клиширани и бих разбрал, ако някой ги намира за досадни и скучни. Младши пък си има своите драми, много напомнящи на тези на подрастващ, търсещ своята идентичност и място под слънцето тийнейджър. Последното може да се разгледа обаче и като силен аспект на филма, показващ, че клонингът има същите нужди и изпитва същите емоции като всяко друго човешко същество.

Едно от клишетата, което обаче за мен се е получило забавно, е замесването на руснаците – вечните врагове на САЩ. Тук ще отбележа, че за американските филми в шпионския жанр, в които обаче врагът е някаква злокобна вътрешна организация, е много обичайно да показват „стандартния враг“ като някакви свръхагенти, които знаят и могат всичко, но „засега“ ще оставят на главния герой да се справи сам с лошите. Близнакът е именно един от тези филми и срещата на Хенри с руския агент Юри беше както важна за развитието на сюжета, така и доста смешна по един мета начин.

Добри думи трябва да се кажат и за технологията, използвана за образа на Младши. Макар дигиталното подмладяване все по-често да се използва в киноиндустрията, то заснемането на Близнакът представлява ново предизвикателство, понеже в много сцени присъстват едновременно Хенри и Младши, и двамата играни от Уил Смит. Трудностите обаче само вдъхновяват двукратния носител на Оскар за режисура Анг Лий – спечелил наградата за филмите Планината Броукбек и Животът на Пи. Именно изцяло дигиталният тигър във второто заглавие говори за уменията на Лий и екипа му, които поемат проекта, след като той е в разработка от 90-те години и е стоял в очакване технологиите да го направят възможен. Реално всички сцени, споделени от Хенри и Младши, са били снимани двукратно – веднъж с декорите и Смит играещ възрастната си версия, и след това още веднъж пред зелен екран със Смит играещ младата си версия с камера, снимаща движенията на лицето му. Накрая двете неща се смесват дигитално и се прилага подмладяването. Според мен всичко се е получило доста добре и достоверно. Повече за подмладяването може да прочетете тук.

Филмът се разпространява в България предимно на 3D и High Frame Rate (HFR). По принцип не съм от хората, които са фенове на 3D-киното и много рядко то ми харесва в даден филм*. Затова и намирам 3D-то като евтин начин да се издоят зрителите с още 2-3лв за почти несъществуващи ефекти и недоволствам от това, че много рядко филми на 3D се предлагат и на 2D. Но Близнакът ме изненада много приятно! Триизмерните ефекти във филма бяха много и добре направени по един ненатрапчив начин. Например сцена, в която Хенри лежи на преден план и говори с Дани, е много отчетливо триизмерна. Но не срещаме хвърчащи към очите ни отломки от експлозия, типични за повечето филми на 3D. Високата честота на кадрите пък е технология, която отскоро се възприема на голям екран. Хобит: Неочаквано пътешествие бе първият голям филм, заснет с 48 кадъра в секунда, вместо стандартните 24. Но като че ли този формат не се възприе добре от всички зрители, понеже се губело кино-усещането. Аз обаче съм на мнение, че много по-плавните движения, резултат от повечето кадри, повишават качеството на седмото изкуство и трябва да станат стандарт за всички. В крайна сметка, технологично отдавна сме надминали ограниченията на кинолентите и тяхната цена вече не е фактор. Близнакът е поредният филм на режисьора Анг Лий, който използва висока честота на кадрите и то в пъти по-голяма от тази в Хобит – 120 кадъра в секунда! Цялостно визуалният подход в Близнакът е много добър и силно се надявам той да се наложи като норма.

Филмът определено има пропуснат потенциал, и за повече екшън, и за по-добри диалози. Сюжетът също можеше да е по-оригинален. Но и това, което получаваме, е на доста приемливо ниво, стига да подходим с правилните очаквания. Някои бойни сцени и хитроумни моменти бяха наистина добри, а Уил Смит е изключителен актьор. Аз лично съм доволен, че гледах Близнакът.