Finch

 Настоящото ревю издава ключови моменти относно сюжета и края на филма

На младини Том Ханкс по робинзоновски оцеляваше на самотен тропически остров в Корабокрушенецът. На старини вече оцелява в постапокалиптичните Щати, сред разкостените от грабители останки на мегаполисите във Finch. За чудещите се, все още е също толкова симпатичен и способен да изнесе филма на гърба си. Дружбата между човека и най-добрия му приятел – робота, също е популярен за киното сюжет. Та, с какво изпъква настоящото заглавие? Отговорът е – с почти нищо. Ала в днешни дни това не значи непременно, че филмът не става.

Очевидно е че, след Фондацията Apple TV+ трябва да пълнят филмотеката си, за да се противопоставят на останалите стрийминг гиганти и Finch е непретенциозна и приятна добавка към нея. Ако отново поемем по пътя на сравненията, преспокойно можем да кажем, че Finch е Аз съм легенда, но без зомбита/мутанти и с робот в добавка между човека и кучето. При все познатите предпоставки, а може би именно поради тях, авторите на Finch впрягат умело аудио-визуалния език на киното, за да подръпнат правилните струни и да ни разкажат историята без излишни церемониалности, но съхранявайки смиреността, топлотата и сърдечността ѝ.

В Непосилната лекота на битието Милан Кундера казва, че „Човекът не е собственик, а само арендатор на планетата, който един ден ще трябва да се отчита как я е стопанисвал”. Е, човекът във Finch ще държи пространен доклад, защото Земята е била повсеместно редуцирана до пустиня след извънредно силно слънчево изригване. Озоновият слой, досега предпазвал ни от ултравиолетовата радиация на слънцето (в някаква степен), е разкъсан и там горе е, както Финч казва, като швейцарско сирене. В резултат на това хората могат да пребивават под слънцето само в специални костюми, а останалите са принудени да търсят сянката или да странстват само през нощта. Консервите са манна небесна. Мобилността е от жизнена важност, тъй като изваденият извън строя земен климат води до смъртоносни бури на сушата. Именно една такава жестока буря подтиква Финч да изостави добре устроеното си убежище и да потегли към Сан Франциско и прословутия мост Голдън Гейт.

Спътниците му на това пътешествие са кучето Гудиър (Goodyear) и роботът Джеф, който е негово собствено творение. Именно на пътя се разкрива същността на посланието на Finch – взаимодействието на тези трима герои. Финч е безспорната лидерска фигура с дългогодишния си опит в оцеляването, но в крайна сметка гибелта чука на вратата – отровен от радиация, той умира. Джеф от друга страна, разполага с колосален запас от информация, но не знае как да борави ефективно с нея, тъй като, по същество е новороден, просто надарен с нечовешки сила и познание. И двамата имат своите възходи и падения и с напредването на филма прозира идеята, че пътешествието на Финч към Сан Франциско е всъщност пътешествието на Джеф към съзряването и доколкото е възможно, към очовечаването.

Ако можем да отправим критика към идейния пласт на филма, то е, че може би не ни предоставя задоволително развитие на всичко заложено в него или поне, че не защитава развитието си достатъчно ясно. Понякога обаче не може всичко да ни е поднесено на тепсия и мълчаливата защита е по-гръмка. Finch говори достатъчно сам по себе си. Например по всички въпроси относно робота Джеф. Пак в Непосилната лекота на битието Милан Кундера казва че „Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези, които зависят от неговата милост: животните. И в това отношение човечеството е претърпяло огромен неуспех, един толкова фундаментален провал, че всички останали провали са само следствие от това“. Финч очевидно не се числи към провалилото се човечество. Животното често се храни по-добре от него самия! Точно това отношение на грижа той предава и на Джеф. И точно то ще го направи, ако не човек, то достатъчно човечен и е съвсем задоволително развитие по темата.

Прозира и друг мотив, може би не толкова забележим – ако човеците не бяхме така заслепени от надеждата, против всеки разум, Финч няма да завърши своето пътуване. Но филмът ни подвежда именно към тази надежда, през сантименталната перспектива на Джеф и Гудиър, а също и през факта, че историята не е особено оригинална и се движи в познати коловози и създава познати очаквания. Още в първите минути Finch ни завира голата истина в лицето – ако не се лъжа, героят на Том Ханкс споменава, че вероятно има викингска кръв, в една кратка, привидно лишена от контекст отвъд сантименталния, сцена. И макар филмът да ни приканва да не фокусираме вниманието си върху нея, направим ли го, тайната вече не е тайна.

Финч е викингски воин, водил дългогодишни сражения, воин тръгнал към Моста, към Златните Порти, към последната битка. Символиката е пределно ясна. Изясняват се и причините за цялото раздразнение и агресията на Финч, не толкова като лежащи в недодялаността на робота Джеф, колкото като естествените емоции на човек, длъжен да се примири с неизбежността на края.

Но ето че краят наближава и Финч се децентрализира. Той (буквално) предава топката на Джеф, независимо дали е достоен наследник на човека или не. Финч е провидял, че достойнството се гради за повече време от краткия му дял и кахърите му всъщност са бели. А може би и че достойнството вече е налично у Джеф, просто по един своеобразен начин. Че ще избие на повърхността и без неговите присъствие и наставления, а може би именно поради липсата им. Приема, че не е център на вселената, след толкова години изолация, в които му се е налагало да бъде именно такъв, за да оцелее.

Немалка роля в тази му трансформация изиграва и оптимистичният обрат при пристигането в Сан Франциско. Явно не навсякъде там горе е швейцарско сирене. Толкова малко му трябва на човек, за да излезе душата му от черния си застой, но и да укроти дивите си странствания към крайностите, само за да не е там. За да знае, че всичко ще бъде наред. За да открие покой сред разрухата – люлка преди гроба. Само щипка оптимизъм.

Ако затворим сърцата си, Finch не ни дава нищо ново. Той обаче си проправя пътя към тях въпреки това. Инструментите му – едно куче, един робот и чаровете на Том Ханкс, са безотказни.