Фантастични животни и къде да ги намерим

Fantastic Beasts се появи като че отникъде. И не защото не знаех от месеци, че се задава, а защото по някаква причина не съумях да се надъхам особено за филм, базиран на малка бонус историйка, писана за благотворителност. Разбира се, нямах и най-бегла идея, че самата Роулинг е написала сценария, което вероятно щеше да вдигне очакванията ми до доста по-високи нива. Най-хубавото в тази ситуация е, че дори и така, филмът пак щеше да ми хареса. Още по-хубавото е, че явно ни чакат още четири!

Лентата ни връща в магьосническия свят на Хари Потър, но в друга епоха и на друг континент. Годината е 1928 и Нют Скамандър (Еди Редмейн) пристига в Ню Йорк с неясни мотиви и куфар, пълен с магически животни. Американските магьосници не са като британците от времето на Хари. Разделението между тях и обикновените хора е абсолютно и връзките са строго забранени. Скамандър пристига, оказва се, в особено напрегнат момент, защото нещо магическо атакува мъгълите и рискува разкриването на магията пред света.

Историята на филма е елегантно вплетена в митоса, основан в книгите на Роулинг. Въпреки споменаването на познати имена като Дъмбълдор, семейство Лестрандж и бунтовника Гриндълуолд, зрителят няма усещането, че те са включени изкуствено. Нещо повече, визуалната атмосфера на Fantastic Beasts е едновременно сходна с тази на Хари Потър и в духа на двадесетте години в Ню Йорк. В някои отношения старовремският бит на магьосниците от предишните филми дори пасва по-добре на историческия период тук, отколкото в тях.

Нещо, което доста ме изненада, е анти-американският тон на филма. Магьосниците в Ню Йорк са също толкова нетолерантни към околните, колкото реалните американци са към малцинствените групи. Магическото общество е доста по-консервативно и действията му са доста по-стриктно регламентирани от тези на британците. Роулинг определено не е доволна от настоящия политически климат в Америка и не се свени да използва средствата, които Fantastic Beasts ѝ предоставя, за да го демонстрира.

Режисурата на Дейвид Йейтс не се е подобрила съществено от Хари Потър насам, което ще рече, че някои сцени са твърде дълги и ритъмът на филма все още бие на телевизионен сериал. Но приключенията на Скамандър са изпълнени с толкова много качествен и интересен материал, че това не разваля впечатлението, поне на първо гледане. Саундтракът на Джеймс Нютън Хауърд е приятен по стандартния за последните десетина години незапомнящ се начин и изгражда атмосфера, която също като визията е едновременно в духа на предишните филми и хваща тона на гангстерската епоха в Ню Йорк.

За финал, мисля, че е малко вероятно да пропуснете Fantastic Beasts, ако сте почитатели на тази вселена. А и да не сте, пак го препоръчвам горещо. Визуално прекрасна приключенска история в добре изграден свят, с чудесни актьори и потенциал за развитие в бъдещи филми. Не знам какво повече може да очаква човек.