Режисьор: Крейг Гилеспи

Сценарий: Дейна Фокс и Тони Макнамара

В ролите: Ема Стоун, Ема Томпсън, Джоел Фрай, Марк Стронг, Пол Уолтър Хаузър

Пандемията е в застой, поне в Европа  – доста хора вече или се ваксинираха, или изкараха вируса. Така че е време големите студия да извадят хитовете, които пазеха в последната година, и най-после да ги покажат на публиката. И Дисни направиха тъкмо това, така че Круела от две седмици вече е по кината. Разбира се, можеха първо да пуснат Черната вдовица, която чака повече от година, а не Круела, която беше отложена само с шест месеца. Но решението им е логично от гледна точка на бизнеса – все пак Черната вдовица има потенциала да бъде огромен хит, но трябва да излезе в правилния момент. Затова е хубаво да се започне с нещо по-малко и Круела е идеалният вариант.

Филмът разказва за младините на хладнокръвната злодейка Круела де Вил, която познаваме от анимационния филм 101 далматинци. Или поне такава е била идеята на някакъв ранен етап от пре-продукцията. В своя завършен вид обаче Круела представя историята на една млада и амбициозна жена, която по абсолютно никакъв начин няма да се превърне в кръвожадната убийца на кученца от анимацията.

Всъщност игралните филми на Дисни до този момент се делят най-общо на два типа. От една страна имаме такива, които в голяма степен са подобни на анимационните си първообрази, с някои дребни промени. Такива са например Красавицата и Звяра, Аладин и Цар Лъв (доколкото последният може изобщо да се нарече игрален). Другият тип филми са заглавия като Кристофър Робин и Господарката на злото, които са съвсем слабо базирани на анимациите и разказват по-скоро оригинална история, частично вдъхновена от някои елементи на предишното произведение. Круела несъмнено спада към втората категория.

Помните ли как в Господарката на злото се разкри, че Злодеида (Анджелина Джоли) всъщност не е точно зла, а просто е онеправдана и измамена и всъщност винаги е обичала Спящата красавица и се е грижела за нея? Е, Круела прави нещо подобно със своята главна героиня. Показва тегобите, които е преживяла, и разкрива как тя всъщност никога не е имала престъпни намерения спрямо кученцата. Това няма да се хареса на всички и аз съм донякъде съгласен, че подобен избор заслужава известна критика. Все пак защо правят филм за Круела де Вил и го рекламират като предисторията за младините на злодейката, ако в крайна сметка това ще е персонаж със съвсем различна душевност? Но, от друга страна, определено харесвам този подход повече от това просто да направят скучна игрална версия, която повтаря анимацията кадър по кадър, но е с по-грозно съчетани цветове. Така че като цяло съм доволен.

Хубавото на Круела е, че лентата в нито един момент не се взима прекалено насериозно. Ема Стоун, по-чаровна от всякога, целенасочено преиграва и видимо се забавлява в ролята. Ема Томпсън, като менторката на Круела в модната индустрия, също се стреми да бъде карикатурна и изглежда така, сякаш си прекарва страхотно. Някои важни сюжетни завръзки се решават чрез намесата на кученца, които действат по-разумно и съзнателно от хората във филма. Сравненията с Жокера, които се появиха при излизането на първия трейлър, в крайна сметка се оказват неоснователни. Круела е това, което Жокера би могъл да бъде, ако беше направен без претенции и с много повече комедия и самоирония.

Във визуално отношение нещата са точно на ръба между стила и кича. Мисля, че бихте могли да се насладите на фамозните костюми и изключителните декори, стига да подходите добронамерено към тях. Този филм приема, че иска да бъде бомбастичен и шарен и успява да изпълни намеренията си перфектно. Все пак сюжетът в по-голямата си част се върти около идеята, че Круела всъщност е неразбран гений. А нейната гениалност се състои в това да аранжира екстравагантни комбинации от дрехи, които всички смятат за грозни, но все пак най-великата и безкомпромисна дизайнерка в Лондон ги приема за красиви. В това отношение голяма част от филма прилича по-скоро на римейк на Дявола носи Прада, отколкото на предистория на 101 далматинци.

Някои медии на запад вдигнаха доста шум относно това, че в Круела най-после щял да се появи „първият“ гей герой на Дисни и че той щял да има важна роля във филма. За ваше разочарование или щастие трябва да отбележа, че тези слухове бяха крайно преувеличени. Действително Круела говори в три сцени с един млад дизайнер/продавач на дрехи, който не изглежда като типичен хетеро мъж. Но този герой има точно три сцени, не прави нищо значимо, сексуалността му не е адресирана по какъвто и да било начин. Така че всичко е било поредният опит да се привлекат зрителите и да се активира потребността им да дадат пари за този филм и да го гледат на кино.

Реално обаче триковете на Дисни този път не са постигнали традиционния си успех, защото Круела остана на второ място по посещаемост в първата си седмица, след Нито звук 2 с Джон Кразински и Емили Блънт. И макар това да е под очакванията, все пак ще сбъркаме, ако приемем този резултат за провал. Явно продуцентите все пак са доволни от приходите, защото само седмица след излизането на филма Дисни официално обявиха, че се подготвя продължение от същия режисьор. Така че Круела е само началото!

Ако имате желание да убиете два часа с леко несериозен, но все пак доста забавен филм, то Круела е лентата за вас! Ако не друго, поне костюмите и Ема Стоун си заслужават да се видят!

Оценка: 7 / 10