Cinderella

Чувствате ли се глупави? Или просто страдате от ниско самочувствие по повод интелектуалните ви заложби? Не се плашете, лечението би ви отнело около два часа, по-малко от десет лева (ако добре си направите сметката) и е достъпно в най-близката кино-зала. А името на лекарството е Пепеляшка (режисьор Кенет Брана). А причината да се почувствате по-добре след гледането на този филм се крие в това, че общото IQ на всички главни герои надхвъля с малко 140, само защото Злата Мащеха (Кейт Бланшет) допринася за около 125 от тези пункта. Останалото се разпределя с много напън между Дука, Бащата на Принца, Добрата Фея, Злите Сестри, Капитана на Стражата, мишките, гущерите и гъсока. Приносът на Пепеляшка е нула, само защото няма да е справедливо към горкото момиче да я наказваме с отрицателни стойности, след като майката природа вече я е ощетила толкова грубо. Принцът е една идея по-добре, но уви ако закръглим до трети знак след десетичната запетая и той би останал с нула.

Историята е до болка позната на всеки: Горкото Сираче, което Злите Мащеха и Сестри превръщат в слугинче, но то с добротата си (и най-вече красотата си и благодарение на Добрата Фея – Хелена Бонъм Картър) успява да забърше Принца на кралството. И понеже е Добра, даже не злорадства по този повод. Горката Пепеляшка цял филм не можа да схване, че има сериозна разлика между това да си добър човек с висок морал и това да се оставяш всеки да те тъпче и да не проявяваш никаква инициатива през целия си живот. Пепеляшка без преувеличение е една от най-пасивните главни героини в историята на пълнометражното кино и не проявява каквато и да е инициатива през всичките 105 минути на филма. Тя е без съмнение дефиниция на това, срещу което всяка съвременна жена с някакъв зачатък на автономно мислене се бори и вероятно най-големият кошмар на феминистките. Всъщност, като се замисля с малкото изключение на Злата Мащеха от време на време, идеята за реализация на жените във филма се заключваше в това да сключат брак (за предпочитане с Принца).

Сюжетът е до болка банален и явно това е вдъхновило сценаристите (не съм сигурна, че думата вдъхновение е подходяща за описване на сценарния резултат) да вкарат една болезнено захаросана и досадна 15-минутна история за Любящата Майка, която внезапно се гътва, но успява да завещае на детето си трика „как да стана изтривалка в едно изречение“ и Трагично липсащия и страдащ по съпругата си Баща, който умира, за да направи път на историята да се развива, но преди това се жени за Злата Мащеха. Тези първи минути могат да изхранват цялата световна стоматологична гилдия на за поне 2-3 години напред с количеството захарни кариеси и изтъркани от скърцане зъби.

Диалозите са тривиални до болка и отвъд, защото явно сценаристите не правят нещата наполовина, а се раздават изцяло.

Но, за да не кажете, че само плюя, трябва да отбележа, че филмът има и други позитиви, освен лечението на ниско самочувствие, предизвикано от интелектуален дефицит. Компютърната анимация, ако и да е допълнително виновна за денталните страдания на зрителите, е красива. А актьорската игра на Кейт Бланшет е както винаги брилянтна. Нищо лошо по отношение на останалите, но просто ролята на  Злата Мащеха беше единствената, която изискваше поне някакъв напън за изиграване.

Тук трябва да изразя и възхищението си от Лили Джеймс (Лоботоматка, простете – Пепеляшка). Тя напълно успешно се справя с това да изглежда яко напушена – един блуждаещ поглед и вечна весела усмивка дори в най-неадекватните ситуации, да се държи като кръстоска от парцал и изтривалка и да показва интелектуалния потенциал на аненцефал. Ако това е естественото ѝ състояние, мога да поздравя отговорните за правилния избор на актриса за главната роля. Ако пък IQ-то ѝ надвишава номера на кристалните й пантофки, тя заслужава не по-малко хвалебствия от Кейт Бланшет, защото е най-безгръбначното човекоподобно, появявало се на големия екран.

Най-похвалното нещо, което мога да кажа за Принца (Ричард Мадън), е че го поздравявам за това, че успя нито веднъж да не настъпи роклята на своята възлюбена по време на танца и същевременно да достига ръцете ѝ, а в някои случи и торса ѝ. Имам смътното подозрение, че е отнело доста време и дубли да го заснемат по гореспоменатата причина. Освен това мисля че от количестовото изразходен за роклята плат можеше да се спретнат поне 4-5 нови одежди. Но пък е за отбелязване че почти са докарали вид, подобен на този от анимацията. Също така забележително е, че тази Пепеляшка някак успява визуално да изглежда с по-тънка талия по време на бала от анимационния си еквивалент. И не на последно място, като сме подхванали облеклата, някой явно е добре запознат с модните тенденции в ромските сватбени рокли, защото две от тях са осигурени за балните премени на Злите Сестри.

Може би най-интересният герой е Капитанът на Стражата, който уви се появява закратко.

Ако се надявате, че примерно музиката или визията ще оправдаят вашите мъки, то надежда всяка тука оставете. Музиката е до болка незапомняща се (със стъклоразбищавото изключение на вокалното изпълнение на една от Злите Сестри), а визията е като от най-досадните и захаросани пощенски картички.

Като заключение мога да кажа, че Пепеляшка си струва да се гледа само ако:

1. Имате нужда от лечебните му сили.
2. И вие сте яко напушения и сте в настроение за нещо много зле, за да му се присмеете.
3. Страдате от мазохизъм и ви е кеф да си причинявате подобна интелектуална болка.

Ако обаче не сте в нито една от горепосочените категории, моля ви, помнете, че това са два часа (повече с трейлърите и досадното анимирано мини-филмче по Замръзналото Кралство, което са набутали преди филма), които никога няма да си върнете обратно, и болката, която ще понесете, ще остане задълго.