Черната вдовица

ВНИМАНИЕ! ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА ОТМЪСТИТЕЛИТЕ: КРАЯТ

И такааа! Единайсет години след първото си появяване на голям екран Черната вдовица най-после получава свой собствен филм! Наистина измина много време, докато стигнем дотук. Постепенното издигане на героинята във вселената отне няколко години, осъзнаването на нуждата тя да има своя собствена история отне още няколко години, пътят от това осъзнаване до започването на продукцията отне няколко години, изготвянето на обща концепция за това как да бъде реализиран филмът отне още няколко години, после заснемането и обработването му също отнеха време… и накрая, след всичко това, пандемията доведе до още година и нещо отлагане. Но моментът най-после настъпи и Черната вдовица е при нас!

След цялото това чакане няма как да не си зададем въпроса – не закъсня ли филмът, поне малко? И отговорът е – да.

Нека първо разгледаме къде точно попада Черната вдовица в общата хронология на киновселената на Марвел. Действието започва веднага след Първият отмъстител: Войната на героите (или, по-просто казано – Captain America: Civil War; уточнявам, защото българските заглавия са малко объркващи и по-надолу ще използвам само английските заглавия), като по-скоро началото на Черната вдовица се развива паралелно със събитията от последния час на Civil War. Наташа току-що е помогнала на Капитан Америка да поеме на пътешествие с Бъки, като за тази цел е нарушила международните спогодби и е нападнала краля на Уаканда.

Издирвана от американското правителство, Наташа се опитва да се укрие в отдалечена къщичка в Норвегия. Но появата на мистериозен нападател я принуждава да поеме обратно към Будапеща – град от централно значение за миналото ѝ. Там тя открива, че враг, когото е мислела за ликвидиран, все още е активен, и това я принуждава да излезе от сенките и да се впусне в опасно преследване.

Като стил Черната вдовица хем съдържа редица от популярните за Марвел елементи – микс от драма и хумор, остроумни реплики, грандиозен екшън, хем е по-особен, по-личен. Отварящата сцена и началните надписи са едновременно нежни и брутални и определено са нетипични за тази категория филми. Дори някои от западните ревюиращи коментират, че не могат да повярват, че подобни кадри са показани във филм на Дисни. В жанрово отношение лентата е смес между шпионски екшън и семейна драма. Сравненията със заглавия като Борн, Американците и Наричана още определено са основателни.

Ако обаче като фенове на Наташа очаквате това да е нейната велика роля – самостоятелният ѝ филм, най-грандиозният ѝ момент, тържественото ѝ изпращане, лебедовата ѝ песен… то е доста възможно да останете разочаровани. Приключението в Черната вдовица е интригуващо и емоционално, в него има някои страхотни моменти, но това определено не е най-силният момент на персонажа, който си остава финалът на историята ѝ в Отмъстителите: Краят. Там видяхме как тя не просто рискува живота си, а директно го принася в жертва за доброто на света. Видяхме отчаянието и героизма ѝ, станахме свидетели на нейната епична саможертва. И… когато сме видели това, сцените ѝ в новия филм не изглеждат чак толкова специални. Да, има някои страхотни моменти, в които Нат се бори за добра кауза, но… нищо чак толкова разтърсващо.

Което ме води до проблема, който споменах по-горе – тази лента, въпреки всичките ми надежди за нея, наистина изглежда малко закъсняла. Черната вдовица вече имаше много шансове да блесне и в доста от предишните филми имаше страхотни моменти. Всъщност в периода 2014-2019 тя почти всяка година имаше значима роля в някой филм – Captain America: Winter Soldier (2014), Avengers: Age of Ultron (2015), Captain America: Civil War (2016), Avengers: Infinity War (2018), Avengers: Endgame (2019). Ако Черната вдовица беше излязъл през 2017, точно където се пада хронологично, щеше да запълни перфектно петилетката. И пътуването на героинята щеше да е по-пълно. И макар да се радвам, че такъв филм изобщо е направен, няма как да не съжалявам, че не го видяхме по-рано, когато залозите в него щяха да бъдат по-големи. На този етап изглежда малко като запълване на дупки, което, няма как да не признаем, че не е оптималният вариант за един филм, нали?

Другият ми по-сериозен проблем е свързан с начина, по който Черната вдовица подхожда към своята главна героиня. В това отношение лентата споделя някои особености с Черната пантера. Както Пантерата беше филм не просто за Т’чала като персонаж, а за целия му свят, до степен самият главен герой да бъде засенчен от някои други по-ярки елементи, така и Черната вдовица е филм не просто за Наташа, а за света ѝ. И в него има толкова много неща, включително атрактивни нови герои, че самата Наташа на моменти остава на заден план. По принцип тя и като образ е по-мистериозна, по-мълчалива, предпочита сянката вместо светлината на прожекторите. Когато другите герои – особено Йелена (Флорънс Пю) и Алексей (Дейвид Харбър) – са на екран и подхвърлят остроумни реплики, Наташа често остава в пространството между тях, в мълчанието, в тишината. Черната вдовица е образ не на думите и речите – нещо, което е специално подчертано в самия филм – а на наблюдаването, активното слушане и действието. И съответно е трудно хем да бъде такава, хем да бъде най-яркият образ във филма. Балансът, който лентата намира, е сравнително добър, но това все пак е баланс. И ако десет години сте чакали момента, в който Наташа ще поеме абсолютно централна главна роля и нищо няма да отвлече вниманието ни от нея…. то може би въпросният баланс няма да ви се стори достатъчно удовлетворителен.

Принципно в това отношение Черната вдовица не е уникален за комиксовото кино. В двата може би най-добри филма за Батман – Батман се завръща от 1992 и Черният рицар от 2008, самият Батман не е най-яркият и отличителен елемент. Жената котка, Пингвина, Жокера и Харви Дент са доста по-интересни от Брус. А все пак Батман е един от най-известните и обичани супергерои на всички времена. Щом може да се случи на него, то може да се случи и на Черната вдовица, нали? Разликата обаче е в това, че за Батман има хиляда филма и тепърва се правят още, а за Наташа това най-вероятно ще е последният. Така че не мога да не съм поне малко кисел, че така и не я видяхме в истински централна и неоспоримо главна роля.

Актьорската игра е на изключително високо ниво. Скарлет Йохансон – най-скъпоплатената актриса на нашето време – за пореден път се потапя напълно в ролята на Наташа и ѝ придава изключителна плътност и човечност. Невероятно е колко много направи Скарлет за тази героиня. Защото макар в последното десетилетие Черната вдовица да беше интерпретирана от различни режисьори и сценаристи, във всички филми имаше един творец, който я поддържаше консистентна. И това беше самата Скарлет. Радвам се, че най-любимият ми комиксов персонаж имаше честта да бъде изигран от толкова великолепна личност. Всеки кадър с нея заслужава да бъде поставен в рамка.

Флорънс Пю прави своя супергеройски дебют в ролята на Йелена Белова – доведената сестра на Наташа. Пю с лекота грабва вниманието във всяка сцена, в която присъства. Тя е чаровна, забавна и естествена. В нея има една непринуденост и това я кара да изглежда като представител на ново поколение. Макар в доста комиксови продукции да сме виждали разликата между възрастен супергерой и тийнейджър супергерой, не се сещам друг път да съм попадал на толкова интригуваща супергеройска версия на поколението Z. Бъдещето ѝ в Марвел определено ще бъде славно!

„Семейството“ на Наташа се допълва от Дейвид Харбър и Рейчъл Уайз, които също се справят отлично с поверените им роли. Харбър има повече сцени, в които да блесне, и успява да покаже чудесно както забавната, така и по-сериозната страна на Алексей. Уайз има малко по-ограничена роля, но все пак съумява да използва добре екранното си време и да вдъхне на образа си естественост.

Екшънът е на традиционното за Марвел високо ниво, а зрелищата във финалния половин час са истински пир за очите. Темпото също е много добро – филмът успешно намира баланса между скоростния екшън и малките лични моменти. Диалогът е премерен и точен и дори хуморът работи в по-голямата част от случаите, което беше малко неочаквано за мен. Двата часа и нещо минават толкова неусетно, че ми се иска филмът да беше малко по-дълъг – още десетина или двайсет минути, които да придадат допълнителна плътност на случващото се.

Без да издавам последната сцена от филма, ще кажа, че докато я гледах, сърцето ми се сви. Защото знаех какво следва. Знаех, че след като последният момент от филма приключи, Нат ще потегли към Капитана и Фалкън, ще ги намери, ще се бие срещу Танос и ще загуби, а пет години по-късно ще отиде на самотна далечна планета и там ще се хвърли от скала, за да спаси човечеството. Знанието, че всичко това е пред нея и че пътят ѝ ще свърши така, наистина ме накара да оценя финалните минути по един много специален начин.

Разбира се, има и сцена след надписите. Принципно тези сцени имат две основни роли във филмите на Марвел – или да ни надъхат за следващия филм, или просто да ни разсмеят. Сцената след надписите в Черната вдовица осигурява и двете неща, но освен това е лична, емоционална и депресираща по невероятен начин. Освен това тази сцена ни обещава, че макар Наташа да е мъртва, то наследството на героинята все още е живо и все още има много истории от нейния свят, които могат да бъдат разказани.

Ако все още се колебаете дали да отидете на кино, аз лично ви съветвам да го направите. Черната вдовица не е перфектен филм, не е абсолютно всичко, на което някога сме се надявали като фенове, но въпреки това е страхотен шпионски екшън с множество емоционални моменти и разкошна актьорска игра. Не го пропускайте!