Аватар: Природата на водата

Когато оригиналният Аватар се появи на екран през далечната 2009 г., аз се влюбих в него, макар да бях в най-снобския си период като киноман. И до днес не се срамувам да заявя, че е един от любимите ми филми, макар по принцип да предпочитам арткиното. След безкрайно дългото чакане за продължението обаче фенщината ми намаля, затова подходих към Аватар: Природата на водата със сравнително умерени очаквания, които до голяма степен се оправдаха.

Историята в новия филм започва 12 години след финала на първата част. Джейк Съли и Нейтири вече имат четири деца и живеят спокойно сред природата на Пандора, когато нашествениците от Земята се завръщат, решени на всичко, за да колонизират цялата планета. Джейк повежда кампанията на на’ви срещу тях, а основен негов противник отново е старият му враг полковник Куoрич, който бива възкресен, като спомените му са имплантирани в нов аватар. След първия си сблъсък с него Джейк решава да отведе семейството си при живеещите край океана на’ви племена. Обяснението за тази постъпка е леко изсмукано от пръстите и не се връзва много с характеризацията на Джейк в предишния филм. Основната причина най-вероятно е била желанието на Камерън да снима подводни сцени с практически неограничен бюджет. Но това само по себе си не е проблем, защото тези сцени са най-хубавото нещо в цялата лента.

Както може да се очаква от филм, сниман толкова години от най-успешния блокбъстър режисьор в историята и разполагащ с огромен бюджет, Аватар: Природата на водата изглежда зашеметяващо. Особено въпросните подводни сцени са прекрасни и истинско пиршество за окото. Природата на Пандора отново е поразително красива. Този път основният фокус е върху морските животни и растения и ставаме свидетели на поредица от удивително креативни гледки. Огромният бюджет е използван както трябва и Аватар отново поставя нови стандарти за специални ефекти. Екшън сцените също са на изключително високо ниво. 3D форматът, който по принцип недолюбвам, отново е използван много по-добре, отколкото в другите филми от този тип. Новият Аватар не само изглежда прекрасно, но и не натоварва зрението на зрителя. Но поне при мен визията, колкото и да е изпипана, не успя да постигне зашеметяващия ефект на първата част, която ме остави буквално със зяпнала уста на моменти при първото гледане.

За съжаление обаче филмът има и сериозни слабости и те са най-вече на ниво сценарий. Оригиналният Аватар също отнесе много критики в това отношение, но макар историята му да бе безспорно клиширана и предсказуема, за мен тя изпълняваше достатъчно добре функцията си да има някакъв приличен сюжет, докато се радваме на прекрасната визия. Личностната еволюция на главния герой в него също беше абсолютно по учебник, но по тази причина все пак работеше. Точно това винаги е била една от най-силните страни на Джеймс Камерън – да прави от простички и клиширани сюжети нещо въздействащо и интересно и да кара зрителя да съпреживява емоциите на героите му, колкото и архетипни да са те. Тук обаче поне за мен не успява в това. Фокусирането върху множество главни герои и красиви природни гледки води до това никой от тях да не се развива достатъчно, за да предизвика интерес и внимание. Рециклирането на един и същи сюжетен прийом в течение на филма за създаване на конфликт също е дразнещо (например, децата на Джейк се оставяха да бъдат залавяни от лошите по все по-глупав начин отново и отново). Има и твърде много семейна мелодрама, която с изключение на 2-3 сцени е на доста ниско ниво. Филмът щеше само да спечели, ако бяха орязани 20-ина минути от нея за сметка на повече природни красоти или екшън сцени.

Друг значителен проблем са диалозите, които твърде често са катастрофа. Наясно съм, че това е екшън блокбъстър с чудовищен бюджет и нямам очаквания за Шекспиров диалог, но тук нивото е доста под санитарния минимум и твърде често репликите звучат като извадени от нискобюджетно видео заглавийце за американски гимназисти или колежани от старите.  За това немалък принос има и странното решение синовете на Джейк постоянно да се обръщат един към друг с думата „Bro“.

Въпреки гореизброените слабости филмът определено си заслужава да се гледа поне веднъж (задължително на кино!), ако предишната част ви е допаднала поне малко. В този род филми визията е най-важното и дори посредствената история и герои не пречат на Аватар: Природата на водата да даде едно запомнящо се изживяване на зрителя.