Ант-мен и Осата: Квантомания

Яли ли сте някога в Макдоналдс? То всъщност не е нужно дори да сте яли, важното е да сте влизали в някой техен ресторант и после да сте влезли още един път в друг техен ресторант. Неминуемо тогава ви е направило впечатление, че всичко, което предлагат, навсякъде е едно и също. При това сандвичите им са констатнти не само в пространството – те са устойчиви и във времето. Вкусът на чийзбургера в Макдоналдс от 2023 г. е същият като този на чийзбургера от 2002 г. И това може да е плюс за някои хора (сигурен съм, че някъде там има такива, иначе Макдоналдс нямаше да са толкова богати), но за повечето от нас е минус. За съжаление Марвел на този етап отдавна вече се усещат като Макдоналдс.

Когато влезете на гледате Ант-мен и Осата: Квантомания ще знаете точно какво ще се случи на екрана още преди логото на Марвел да е избоботило покрай ушите ви. Някакъв глупав филм, който за пореден път използва едни и същи тропи до такава степен, че вече на всички им е писнало. Комедията ще разчита основно на някакви неловки ситуации, които никога не биха могли да се случат на човек в истинския живот. Главният герой ще изживява някаква криза, защото ще се опитва да навакса развитието на обществото и ще се чувства изостанал от него. За сметка на това някой друг персонаж – доста по-млад от главния герой – ще е бая отворен, ще е напълно наясно какво се случва и ще се опита да апроприира от него ролята на ментор, за да му покаже, че всъщност младите герои са по-добри ментори от старите. Ще има някакъв там тотално забравим злодей, за когото на никого няма да му пука, защото ще се знае, че важните персонажи няма да умрат. Във всички важни ситуации изходът ще е някаква абсурдна сила на приятелството (или любовта) поднесена ни като deus ex machina, която да измъкне затъналия в някаква уж безнадеждна ситуация протагонист. И всичко това ще е на поне четиридесет процента неразбираемо за хора, които не са изгледали всички предходни филми и поне половината от сериалите по Дисни+. Филмът, сам по себе си, ще е тотално излишен и потенциално ще има смисъл основно като точица в големия метаплот на Марвел, който след смъртта на Танос има нужда от някакъв нов злодей да го изведе нанякъде, обаче реално дори и това няма да успее да направи. И всичко това е ужасно безвкусно, разочароващо и непоправимо скучно.

Ант Мен и Осата: Квантомания следва тази формула до болка. Филмът започва със Скот (Пол Руд), който живее по някое време след смъртта на Танос в неговото „happily ever after“. Има богата красива жена (вече си мисля, че фризьорите на Марвел много мразят Еванджелин Лили. Защо тази жена винаги е с някакви абсурдни прически?), с която се обичат, няма нужда да работи, всички му се кефят и го поздравяват по улиците. Даже е решил да напише книга за това какво е да си спасител на света и кое е важното в него. Дъщеря му (Катрин Нютън) – доста важен персонаж за Скот, вече е пораснала, ама всъщност изглежда по-малка отколкото в Endgame (вероятно заради поредната смяна на актриса) но пък за сметка на това сега е турбо интелигентна млада жена с мнение по всички социални въпроси. И понеже освен, че е супер умна, е и прекалено отворена, ще забърка семейството си в опасно приключение, което всъщност изобщо няма да е опасно и в нито един момент зрителят няма да се притесни, че нещо лошо ще се случи с някой от главните герои.

Каси Ланг е решила да построи в мазето на дядо си някакъв магически радар, който изпраща сигнал в Квантовото измерение. Грешката е била, че не го е споделила с баба си, защото тогава веднага щяха да ѝ порежат надеждите – баба ѝ знае разни работи за Квантовото измерение, дето никой друг не знае и тя е решила да не споделя с никого през последните години, защото сценаристите са ги измислили преди малко. Та като баба ѝ разбира какво се случва в мазето, решава да дръпне шалтера на опасността, обаче машината на внучка ѝ е толкова яка, че може да работи и без ток, и се разсърдва, засмуквайки целия каст в Квантовото измерение. Понеже пътят натам е свързан с много падане, те попадат долу на две големи групи и започват да търсят някакъв начин да се върнат обратно.

Междувременно се оказва, че в това Квантово измерение е бъкано с живот. Има си космически джунгли, гравитация, хора, извънземни, самолети, индианци, въздух (откога?) и общо взето каквото ви е необходимо, включително и кантина от Междузвездни войни. Всичко вътре е хем чуждо за нашите персонажи, хем изобщо не е. Оказва се, че героинята на Мишел Пфайфър докато е чакала да я освободят от квантовото измерение, е повършала бая наоколо, по някаква причина знае всичко вътре как работи, но е решила да не споделя за нищо от това на нито един човек извън квантовото измерение. Същевременно злодеят от сериалчето за Локи е поробил хората и те сега са под Кангско робство, обаче той много иска да си вземе неспаревдливо отнетия му генератор за космически кораб, ама не може, неясно защо. Затова му трябва Ант-мен, който е много добър крадец и може да открадне въпросния генератор от… от никого и да му го донесе. Ама като го направи така, Канг ще стане турбо силен и ще превземе света, което пък е важно да стане защото това е единствения начин светът да бъде спасен от друг Канг, който идва от някакво друго измерение на Мултивселената. И някакви такива безсмислени работи .

Освен, че сюжетът е до болка познат, клиширан и малоумно написан, кастът на филма е прекалено голям. Ханк Пим и Хоуп ван Дайн нямат никаква причина да са тук, те практически не правят нищо. Бил Мъри уж е дошъл да направи нещо, но всъщност участието му също е абсолютно безсмислено и изглежда като удължено камео. Има някакви местни, които са от съпротивата, ама реално също няма смисъл да ги има. И накрая всички се спасяват със социалистическа deus ex machina.

Сюжетът, обаче, няма кой знае какво значение за оценката за този филм. Важното в него е, че той е безмерно скучен. Единственият лъч светлина е красотата на квантовото измерение и то защото то изглежда като някаква леко странна версия на Междузвездни войни. Този филм можеше съвсем спокойно да е офисен календар и нямаше да има почти никаква разлика. А аз, след като го гледах, оставам с надеждата, че някой някъде там в Марвел ще спре Макдоналдса за филми и ще направи нещо читаво най-сетне. Толкова ли не могат да си намерят един чатбот да им напише сценарий? Айде стига вече, Ергенът е по-интересен от това недоразумение.