Пришълецът: Завет

Пришълецът е монументален шедьовър. Мисля, че е редно да изхождаме от тази начална точка всеки път, когато разглеждаме филм в тази вселена или, честно казано, което и да е произведение на Ридли Скот. Безмилостната амалгама от напрежение, ужас и клаустрофобия, пропита във всеки аспект на филма, отдавна се е превърнала в дефиниция на свой собствен поджанр и учебник за космически хорър. При все че продълженията имат свои собствени огромни достойнства (и немалко провали), в основата си този франчайз почива на простата концепция за съвършения организъм на ксеноморфа и неговата съвършена враждебност. Невъзможен за дресиране, неопознаваем, с неизвестен произход…

Завет в прав текст ни казва откъде идват пришълците. Отговорът е блудкав, разочароващ и в противоречие с обстоятелствата в оригиналния филм от 1979 г. Продължението на противоречивия Прометей отново носи името на космически кораб, но вместо да следва стъпките на предшественика си, набутва думата „Пришълец“ обратно в заглавието, за да избие от главите ни всякакви надежди, че тази недопечена история се развива в алтернативна вселена. Действието се развива десет години след събитията в Прометей. Корабът „Завет“ носи товар от над 2000 колонисти към далечна планета, където те ще започнат нов живот. Случайна злополука събужда екипажа за достатъчно дълго, че да чуят съобщение, привидно с човешки произход. Следвайки сигнала, те откриват планета, идеално пригодна за колонизиране, но скоро откриват, че този свят не е толкова празен, колкото изглежда на пръв поглед.

Завет е филм за Майкъл Фасбендър. Един от най-великолепните актьори на нашето време и може би най-силният аргумент в полза на Прометей, тук той получава не една, а две роли – брилянтния и психопатичен Дейвид, познат ни от предния филм, и по-късния и посредствен модел Уолтър, който е част от екипажа на „Завет“. Скот се опитва да завърти история, в която чудовището на Франкенщайн е едновременно проводник за божествения гняв и социопатичен тавматург. Екипажът на новия кораб е бележка под линия, включително Новата-Силна-Героиня Даниълс (Катрин Уотърсън). Историята също е бележка под линия и в опита си да копира ритъма на първия филм в тази вселена, Скот ни дава може би най-скучния, предвидим и честно казано досаден Пришълец към днешна дата. Сериозно, липсва ми речник да изразя доколко всеки един обрат в този филм – доколкото изобщо има такива – е написан с неонови букви на екрана и мига пред очите на зрителя. Да, персонажите отново имат инстинкт за самосъхранение, достоен за наградата Дарвин, но истината е, че режисьорът до такава степен използва сюжета, за да мастурбира върху Дейвид, че де факто горките хора са обречени още преди началните надписи.

Най-вбесяващото в новия филм, както вече споменах, е фактът, че той има нахалството да дава категоричен отговор на мистерията за произхода на ксеноморфите, като същевременно почти извинително подритва под килима повечето теми и сюжетни линии, загатнати или развити в Прометей. И това е преди директното противоречие както с въпросния, така и с първия Пришълец. В желанието си да е велик творец и цялата му история да е подчинена на каквато там религиозна концепция го гъделичка в конкретния момент, Ридли Скот създава нови противоречия в бездруго разтегнатия канон на франчайза, но пък за сметка на това премахва най-интересния нов елемент от предишния филм – Инженерите, които удобно нямат никаква роля тук.

Визуално Завет не може да стъпи на малкия пръст на Прометей. Действието се развива на три безлични локации, фокусът е повече върху кървища и черва, отколкото върху демоничната естетика на гигеровия пришълец, а екшънът е толкова посредствен и нарядко, че можеше и да го няма. Или – за да съм в тон с останалата част на ревюто – визията на филма е бележка под линия.

Пришълецът: Завет е белезникакъв филм, който си поставя твърде големи амбиции и си дава твърде малко зор да ги осъществи. Слаб както като продължение на Прометей, така и като част от общия франчайз, той разчита изцяло на великолепната игра на Фасбендър (която Е великолепна, не ме разбирайте погрешно, тоя човек може и да не е андроид, но определено е бог) и на прозявъчни моменти на кървища и стрелба в тъмното. Само като си помисля колко различно можеше да продължи тази история и ми иде да хвърлям чаши през прозореца…