Аладин The Exact Same World!

Новата игрална адаптация на Дисни е тук, в опит да преразкаже обичаната класика от началото на 90-те. Към днешна дата успехът на този тип филми варира, както по отношение на зрителския интерес, така и на критическия прием. От една страна, няколко поколения зрители са израснали с анимациите на студиото и това означава, че бокс офисите на новите версии винаги започват добре. От друга, твърде много от тези адаптации към момента не носят нищо ново, до степен повече да дразнят, отколкото да радват. И при все че Красавицата и звярът от 2017-а към момента направи най-много пари, на феновете бързо им писна от него, защото филмът беше буквално повторение на оригинала (с малко по-слаби песни). Междувременно ленти като Пепеляшка и Книга за джунглата, които въведоха реални промени и придадоха нов, свеж, вид на стари истории, се радват на много по-дълготраен интерес.

Аладин пада някъде по средата между тези две крайности, но поне за мен е по-близо до Красавицата и звярът, отколкото до Пепеляшка. Ако обърнете внимание на секцията Сценарий над ревюто, ще забележите, че съм изброил сценаристите на оригиналната анимация, при все че те не са официално включени във филма. Причината са някакви правила, свързани с разликата между анимация и игрално кино, от които аз не разбирам достатъчно, но според които няма нужда да се посочват сценаристите на анимационен филм. И ако Аладин беше повече от 5% различен от лентата от 1992 г., може би щях да съм по-склонен да простя този пропуск.

Но той не е. Филмът на Гай Ричи е на практика адаптация 1:1, която поставя малко по-различен фокус върху образа на Джасмин (Наоми Скот), но този фокус не променя по никакъв начин важните моменти от историята. Всички сцени от оригинала са налице, с няколко приятни добавки. Същото важи и за песните, като в общи линии има само една нова, която е наистина важна, и за нея ще говоря по-надолу. Погледнат от определен ъгъл, този нов Аладин е дори по-малко „нов“ от мюзикъла, който реално включва доста повече оригинална музика и сцени.

Най-важното в този филм обаче е Джинът. Аладин е може би единствената анимационна класика, в която имаме герой, силно асоцииран с озвучаващия го актьор. Робин Уилямс, лека му пръст, е легенда и неговата интерпретация на Джина е сред най-емблематичните в киното въобще. И понеже живеем в епохата на ГОРЕЩИТЕ ТЕЙКОВЕ и МОМЕНТАЛНИТЕ РЕАКЦИИ, кастването на Уил Смит беше източник на немалко драма и Интернет писъци. Изненадващо, той е сред най-силните елементи на новата адаптация, и при все че определено няма да остане в историята, ни доставя Джин, от който всички останаха доволни. Което за пореден път доказва, че Уил Смит е една от последните Големи Звезди в Холивуд.

Останалите актьори са също на чудесно ниво, като Мина Масуд в ролята на Аладин е едновременно чаровен, смел и монументално смотан при почти всеки опит да впечатли принцесата, което е перфектна адаптация от анимация към реално човешко същество. Специално споменаване заслужава и Насим Педрад, която вероятно познавате от Saturday Night Live (или, ако сте гийкове като мен, от първия сезон на Scream Queens на Раян Мърфи), в ролята на Далия, прислужницата на Джасмин. И не защото ролята е особено смислена, а защото Педрад е невероятно забавна и си извоюва екранното време с апломб.

На ниво персонажи обаче Аладин внася две доста сериозни промени. На първо място Джафар (Марван Кензари) по няколко причини. Както може би си спомняте от статията ми за куиър проблемите в поп-културата, анимационният везир страда от синдрома на „прикрития куиър злодей“*. И докато това, макар и спорно, може да се счита за приемливо в анимация от началото на 90-те, през 2019 г. никой, от най-големите хомофоби до най-либералните активисти, не би приел подобна адаптация. Марван Кензари е много по-млад и, нека не се лъжем, доста по-привлекателен от първообраза, което по необходимост означава, че освен дето не можем да му сложим феминизирана роля, той е и доста по-нюансиран злодей. Вместо да разчита изцяло на хипнозата на жезъла си, той има реални политически планове и като цяло действа доста по-прикрито. За съжаление, тази роля се чупи към края на филма, тъй като за разлика от героите, историята е непроменена и очаква от него да бъде малоумен психопат.

Вторият променен образ, както споменах в началото на материала, е Джасмин. В оригиналния Аладин тя е типичната принцеса: смела, красива и т.н., но като цяло ролята ѝ е да бъде „награда“ за главния герой. И отново понеже това е 2019 г., филмът поставя всъщност приятния въпрос „защо, аджеба, принцесата не може да бъде султан, ако е най-добре подготвена за това?“ Джасмин е нахакана, решителна и влияе на сюжета една идея повече отпреди. Тук идва и единствената запомняща се нова песен – „Speechless“, композирана от Пасек и Пол (Dear Evan Hansen, Ла Ла Ленд, Най-великият шоумен), – в която принцесата ни казва, че ако очакваме да си трае, ще се наложи да си гледаме работата. Песента е много качествена, но уви, идва в безкрайно тъп момент, когато отдавна сме наясно с образа, и съответно вместо да допринесе за развитието на героинята, тя спъва действието в стил ария от 18-и век*.

Но в контекста на филма, всичко това са козметични промени. В основата си Аладин е същата история, която познаваме от анимацията, със същата визия (цветовете са много красиви в игрален филм, не мога да отрека), същата музика*, и повече или по-малко същите герои, понеже няма как тотално да промениш образите, ако запазиш сюжета.

Знам, че в изкуството въпросът „кому беше нужно?“ рядко е коректен, но в случая с тези нови игрални (или както ще е случаят с Цар Лъв – компютърни?) адаптации така и не мога да разбера кой точно ги иска. Да хванеш стара 40-минутна класика и да я превърнеш в динамична нова история с изцяло модерен вид и персонажи е добра идея. Да хванеш перфектна история като Аладин или Красавицата и звярът (или, да – Цар Лъв) и просто да я… повториш? Не го разбирам и все повече и повече губя интерес, ако трябва да бъда честен. Но не ме разбирайте погрешно – филмът доставя всичко, което обещава, и ако ви се иска да видите любима анимация с игрални дрешки, той определено няма да ви разочарова.