На паметната дата 17 ноември, на която най-сетне излиза Ритъмът на войната, новият том от Летописите на светлината на бурята, ви предлагаме нещо необичайно по този светъл повод. Гостува ни Петър Пенев, известен също като DNAVenom, български художник, който благодарение на таланта си е сред най-популярните създатели на фенарт към творчеството на Брандън Сандерсън. С Петър се запознахме по повод участието му в създаването на играта Call to Adventure: Stormlight Archives, за която можете да прочетете повече на сайта на Брандън тук и тук. Интервюто ни се поотложи в обстановката на пандемията, а за играта ще ви разкажем някой друг път, но преценихме, че няма по-подходяща дата от днешната да хвърлим един поглед надълбоко към вдъхновението, което Летописите носят на един страхотен художник като Петър. Приятно четене!

Shalash, also known as Ash от Петър Пенев

ШД: Да започнем с няколко думи за теб. В интервюто си за Brotherwise Games по повод CA:SA, разказваш много интересна история как си се насочил финално към професията на художник. Като списание за фантастика, няма как да не попитаме а какво те насочи към творчество в този жанр 🙂

ПП: Нека започнем с това, че съм от Ямбол. И възможностите да се докосна до този свят бяха силни ограничени. Докато растях, обожавах да гледам анимационни филми. Помня че първата видео касета, която купихме, беше Корабокрушенец в Космоса. С идването на кабелнатa телевизия открих и цели канали, посветени на анимацията, като CN и TV1000 (в определени часови диапазони!). Eстествено филмчетата тогава бяха доста по-различни от сегашните. Неща от рода на Centurions, Swat Cats, Човекът паяк. Анимациите по мое време се стремяха да спазват човешките пропорции и бяха доста по-реалистични. Или поне тези, които аз харесвах.

Малко по-късно открих и книгите-игри. Винаги съм бил отличен ученик, но четенето на литература не ми беше особено приятно. Предпочитах енциклопедии и наука. Това се промени с първата книга-игра. Помня че се казваше Трошача. Оттогава пазарът за книги у дома се увеличи рязко. Не знам колко такива съм прочел и препрочитал. Помня че имаше една, която не успях да разгадая и винаги стигах до същия край, по средата на нищото… Наистина я мразех, но имаше страхотна корица!

Мисля че по това време започнах да се интересувам от фантастика и книги. Естествено избирах всяка по корицата! А когато на полето се появиха компютрите имах няколко любими игри, но може би най-много съм играл Heroes of Might and Magic III, Diablo II (естествено) и една малко по-неизвестна Severance: Blade of Darkness.

Majin Vegeta от Петър Пенев

Последната промяна дойде, когато открих анимето! Това беше малко след идването на интернет. Беше като анимациите, които харесвах, но с неравни контури. Линиите бяха дебели, където трябва, и тънки, където трябва. За разлика от западните анимации, където всичко беше равно. Нивата на сянка бяха минимум три. Тогава не разбирах точно какво ми харесва в тях, но просто бяха по-добри. Любими анимета: Record of Lodoss War, NGE, The Vision of Escaflowne, DB/DBZ и естествено Sailor Moon! 🙂

За нещастие моите интереси не бяха споделяни от никой от съучениците и приятелите ми и през целите ми ученически години нямаше с кого да общувам на тема фантастика, рисуване и т.н. Интернет все още се ползваше само за теглене на музика. Може би това беше и причината да не продължа с рисуване след гимназията.

ШД: А откъде идва никът?

ПП: Ако знаех че някога ще давам интервю защо никът ми е DNAVENOM, щях да го обмисля по-добре! Доста простичко е. Голям фен бях и все още съм, на анимационите серии за Човека-паяк от 90-те. Но тъй като никога не харесвам протагонистите, а по-скоро си падам по някой малко по-несъвършен, любимият ми герой беше Венъм. DNA e защото понякога отровата стига чак то ДНК-то, а и трябваше да е различно все пак!

Warrior Party, арт към играта Arakion от Петър Пенев

ШД: Имаш и други проекти по игри като Arakion, Titan Reach и други. С какво работата по CA:SA се различаваше? Изобщо, как би сравнил работа по компютърна и по настолна игра и какво според теб е най-привлекателното в тези проекти? Имаш ли конкретно предпочитание към инди-разработчиците или просто са по-достъпни и по-лесно се работи с тях?

ПП: В началото като всеки геймър, можещ да рисува, исках да стана концептуален художник. Да правя игри и после да си ги играя. Инди-проектите бяха единственото, до което можех да стигна без особен опит в областта. С тях научих много, но също така разбрах, че не съм за тази среда. Отнемаха години да се направят и понякога спираха заради фактори, независещи от мен. Обикновено грешно разпределяне на финансите.

За презентацията е нужен JavaScript.

Когато започнах да чета фентъзи и да се интересувам от настолни игри, открих че това е мястото, където мога да получа по-бързи резултати и освен това да подходя малко по-артистично към стила си на рисуване. В началото се стремях към абсолютен реализъм. Супер чисти линии и някои приятели се шегуваха, че не рисувам, а рендерирам илюстрацията. От две години насам съм поел в насоката към по-„рошави“ контури и повече експресивност в илюстрациите си. Рисунката трябва да изглежда като рисунка все пак. Или поне сега мисля така. След 5-10 години може да съм на друго мнение!

Колкото до работата ми за Brotherwise Games, бих я описал с думата „точна“. Всичко беше като добре смазана машина. Работата ми с арт-директора на проекта беше невероятно лесна. При мен идваше описание, правех скица, обсъждахме, слагах цвят, пак обсъждахме и предавах. Може би най-лесната ми комуникация от всички проекти досега. Опитът определено си пролича, нямаше излишни разговори и въпроси. Имаше странични такива, но когато ставаше дума за работа, всичко беше кратко и ясно. Подкрепено с достатъчно примери. В началото започнахме с уговорка за една тестова рисунка, после станаха 6. Накрая бяха 9. Знаете че съм фен на Летописите и съм правил много фенарт по темата. Да нарисувам 9 илюстрации по книгите и да ми плащат за това, беше сбъдната мечта!

ШД: Бяхме подготвили това интервю по замисъл преди официалното излизане на играта, но толкова месеци по-късно вече мога да питам: успя ли да намериш време да я играеш? Как би рекламирал ти играта и какво според теб е най-готиното в нея, ако имаш опит с други настолни игри.

ПП: Това не е въпрос, на който мога да отговоря безпристрастно. За съжаление все още не съм получил копието си от играта. И не мога да дам обективно мнение. Но в нея има над 100 карти с оригинален арт на тема Летописите. Като фен, само за това бих си я купил. И съм сигурен, че много почитатели на книгите никога няма да я играят, просто ще гледат картите 🙂

За презентацията е нужен JavaScript.

Иначе системата следва примера на CA:NW*, която се оказа голям успех за компанията. Тук последваха няколко ъпгрейда и предполагам че CA:SA ще е дори още по-добра. Но това са само мои спекулации!

ШД: Кои фантастични жанрове харесваш най-много? Работил си и по фентъзи, и по научна фантастика, имаш ли фаворит и какво те привлича в него?

ПП: Определено съм по-голям почитател на фентъзито. Обичам това чувство на необяснимото. Магията има в себе си живот, органичност и духовност. Докато фантастиката е по-скоро, като новините. Тя е истинска, обяснима и малко по-студена и механична. Точно този стремеж към науката понякога я прави доста по-трудна за писане и рисуване!

С това не искам да обидя жанра по никакъв начин. Както сам каза, рисувал съм и фантастика и фентъзи. Човек понякога е студен и логичен, в други моменти по-хаотичен и привлечен от необяснимото. В изкуството ми винаги ще има място и за двете.

The Vender от Петър Пенев

ШД: Къде стои творчеството на Сандерсън сред твоите предпочитани фентъзита? Как се запали по него и какво харесваш най-много в работата му, кои са силните му страни?

ПП: Сандерсън е много специален случай. Може би нямаше да науча за него, ако не беше Колелото на Времето, макар че се съмнявам. Когато бях на 16, за пръв път посетих София, за уроци по рисуване в УАСГ. На връщане минахме покрай книжарница на Графа и на витрината стоеше Окото на Света. На корицата: Лан като самурай и Моарейн. Веднага я купихме, но никога не я прочетох. Взехме я само заради корицата! Колкото и да не ги харесват някои почитатели днес.

Когато бях вече на 27-28, за пръв път открих аудио книгите. Първата, която взех, беше Колелото на Времето. Много интересно и може би полезно е, че когато слушам аудио книга, ми е много по-лесно да се концентрирам над рисуването. Да не докосвам социални мрежи или да търся поредното клипче в тубата. От една страна четеш или по-точно слушаш стойностна литература, от друга си по-продуктивен. WIN/WIN!

Накрая на поредицата бях оставен гладен за още. Исках да открия и други неща от автора, но също така исках книгата да е четена от същите хора (Michael Kramer и Kate Reading) Тогава разбрах че последните книги, които между другото най-много харесвах, са написани от друг автор. И така Брандън Сандерсън и Мъглороден бяха следващата поредица, която взех.

Parshendi Army от Петър Пенев

Обичам когато не знам какво ще стане в книгата. Да, добрият ще победи най-вероятно. Но какво ще му донесе тази победа, дали няма да се окаже, че е искал нещо друго? Сандерсън винаги успява да ме изненада. Неговите обрати са винаги добре подсказани, но само когато вече си прочел книгата веднъж!

На второ място са прословутите му магически системи. Склонен съм да мисля че Брандън пише фентъзи, което в основата си има принципите на фантастика. Неговите магии си имат закони и следват точно определени условия. Той подхожда научно към магията и до известен смисъл се стреми да сложи ред в хаоса. Естествено героите и тяхното развитие също не могат да се пренебрегнат. Както казах, винаги готов за обрат!

Stoneward от Петър Пенев. (c) Brotherwise Games 2020

ШД: Споменавал си преди, че любимата ти твоя илюстрация по Летописите е тази на Таленел: Stoneward. А има ли такава, която все още не се получава както би искал, но те човърка да я пренесеш на екрана/листа?

ПП: Тъкмо вчера я качих! От няколко години искам да нарисувам борбата между миналото и настоящето на Далинар Кхолин. Темата за изкуплението и прошката ми е много интересна. Тя естествено не може да бъде решена еднозначно. Но при Далинар има и противоречие дали той има право да гради нова морална система, въпреки миналото си, изпълнено с кръвопролития. С други думи, има ли право убиецът да ти каже: „Не убивай“? Честно казано, аз мисля че няма, но при липса на друг водач, бихме ли отказали този, който иска да поеме отговорността? Далинар е сложен герой, донякъде мисля че успях да покажа част от неговите противоречия, но  естествено има още много да разкрие.

Dalinar VS The Blackthorn (Sinner or Savior) от Петър Пенев

Това беше сцената, която ми липсваше. Сега имам нова и това е всичките десет Вестителя в пълно бойно снаряжение! (нямаме търпение! – бел. ШД)

ШД: Сандерсън не е сред най-популярните стилисти в жанра, в езиков смисъл. И макар да изглежда логично че за един художник именно стилът е това, което кара сцените от книгата да оживяват в главата, интересен феномен е, че творбите на Сандерсън се радват на наистина много фен-арт. Вярно ли е тогава това съждение за теб и повече ли ти говорят сцени от творби на по-изтъкнати стилисти в жанра, или стилът не е най-важното?

ПП: 99% от литературата, която консумирам, е на английски в аудио формат. Такова е естеството на работата ми. Когато книгата ми хареса, отивам и си я купувам и на хартия, просто обичам да подкрепям любимите си автори максимално. Естествено английският не е мой роден език и може би красотата на стилистиката ми убягва донякъде. За мен много по-важно е развитието на героите, историята, светът, ритъмът на действието и това да не знам какво ще стане.

Може би най-почитаната фентъзи книга относно стилистиката е Името на Вятъра на Пат Ротфъс. Не знам дали заради големите очаквания или нещо друго, но тя просто не ми стана интересна. Определено стилистиката е доста назад в критериите ми за добра книга. Това е като да слушаш някой да говори глупости, но с перфектен изказ и дикция. Те пак си остават глупости 🙂

Сандерсън изгражда визуално привлекателни светове. Рицари с огромни мечове, демони с безброй лица, сини орки с късаща се кожа, дракони… и всичко е една вселена. Освен това нека не пренебрегваме и факта, че е доста готин като човек. Поне с такова впечатление съм останал от безбройните лекции, стриймове и интервюта с него. Той активно комуникира с феновете и винаги е близко до тях. Мисля че това кара феновете да искат да дадат и малко повече от себе си.

ШД: През пролетта ти участва в конкурса за корица на Ритъмът на войната, най-новия том от Летописите, който излиза официално тази седмица. Избраната сцена изненада много хора (аз например бих очаквал този том да има някой от паршите за лице). Можеш ли да ни кажеш нещо за нея, без да разкриваш сюжета? Разбиваща ли ще бъде, когато стигнем дотам в книгата?

ПП: Мисля че в крайна сметка това не е сцена от книгата или може би е била, но са решили да я преработят или премахнат и аз не съм сигурен честно казано. Толкова неща станаха, вече не знам какво да мисля. За съжаление повечето от тях не мога да разкрия. Все пак нямам асоциация с Драгънстийл*. А от друга страна ми е забранено да разкривам и малкото което знам…

ШД: А мисли за самия конкурс? Това е нещо доста уникално като практика, характерно за Артлайн да прескачат границите на стандартния подход, но интересно беше отстрани, че са успели да привлекат и Сандерсън в избора.

ПП: Идеята за конкурса беше Невероятна! Когато чух за него веднага бях сигурен че ще участвам. Естествено имаше някои неща, които трябваше да се доуточнят, но те не бяха по вина на Артлайн, а по-скоро по заданието, което им беше пратено. С малко упорство от моя страна и бързата реакция на г-н Стюарт, заданието беше промененоThis triggers the tooltip. Невероятно отзивчив и професионален екип. Всичко това остана скрито за повечето участници и ако някой се чуди защо се промени условието по средата на конкурса, да кажа, че вината беше моя… Естествено това е кратката версия 🙂

Тук е моментът да поздравя победителя в конкурса Ясен за прекрасната корица! Но също така бих искал да поздравя и тези, които не успяха да стигнат до финалната четворка. И да им кажа, че арт-директорът на Драгънстийл лично ме помоли да му пратя рисунките на всички участници, което аз направих! Техните илюстрации са видени от най-важния човек в художествено отношение, работещ за един от най-известните фентъзи автори на 21 век. Надявам се това да ги мотивира да продължат да рисуват и да се развиват!

ШД: Надъхан ли си за новата книга и изобщо имаш ли време да четеш такива огромни тухли в днешно време? Някакви прогнози за това, което ще видим вътре?

ПП: Иска ли питане? Бягам от всякакви спойлери, като от чумата и чакам с нетърпение излизането на цялата книга. Не съм чел главите, които излязоха! Ще се насладя с най-голямо удоволствие на Ритъмът на Войната в неговата цялост, когато излезе!

ШД: Ако си успял да прочетеш Dawnshard, новелата, която Сандерсън написа като мост към новата книга, сподели мнение за нея? В екипа ѝ станахме големи фенове моментално.

ПП: Честно казано не съм я чел още, чакам аудиокнигата с нетърпение. Просто наистина не ми остава време за нищо странично тези дни.

ШД: Ти участваш доста активно във фендъма, пишеш по фен групи и форуми, читателите често познават и харесват твоите творби. Затова ми се ще да обсъдим една малко щекотлива тема, а именно поляризацията във фендъмите като резултат от поляризация по света. Покрай предстоящата екранизация на Колелото на времето и кастинга на сериала, страстите в този фендъм доста се развихриха и дори си спомням случай, в който твоя илюстрация незаслужено беше намесена в спор на тази тема в една от групите. Неизбежен ли е този феномен и дали Сандерсън фендъмът като по-нов и като цяло от по-млади хора би могъл да го прескочи?

Perrin Aybara от Петър Пенев

ПП: Адаптацията на Колелото на Времето е американски продукт, замислен през 2020-2021, и дело на една от най-големите корпорации в света. Като такъв, той носи в себе си политически и идеологически мотиви, типични за времето, в което е направен. За нас като българи много от тези мотиви са непонятни. Просто ние не живеем в тяхното общество и техните проблеми са ни чужди. Неща, които в САЩ са от първостепенно значение, при нас или не съществуват или са изместени доста назад в ежедневието ни.

Проблемът във фендъмите е, че са международни, но моралът е американски. Колелото на Времето е книга, четена по целия свят, и няма как всички да сме на едно мнение. Всички сме различни все пак. Фендъмът на Сандерсън не прави изключение, макар че модераторите се опитват да бъдат максимално толерантни. Решението, което са открили, е просто да не намесваме политика и идеология в разговорите за книги. Не знам дали е идеално, но работи.

Брандън Сандерсън мисли по различен начин или поне аз съм останал с такова впечатление.

Когато излезе плакатът на Мост 4, той също беше обвинен, че на него няма толкова много тъмнокожи и че всички са доста бели. Тези, които го обвиниха, не помислиха, че на постера има представител на почти всяка световна раса. Гледайки го от страната на жител на земята, а не толкова на американец, ти можеш да откриеш почти пълно представителство на света в етническо отношение. За мен Сандерсън поема в правилната посока, като гледа на книгите си не като на американска поредица, а по-скоро като световен литературен продукт.

Между другото скоро се очаква да направя друга илюстрация на тема Колелото на времето. И както винаги, тя ще е базирана на книгите, а не на визията на Амазон за тях. Все пак съм фен на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън, а не на Джеф Безос или Рейф Джъдкинс. Твърдо вярвам, че почитателите са тези, които трябват да стоят в защита на любимите си автори. Особено когато от едната страна стои компания за трилион долара, която държи всички лостове в ръцете си.

ШД: Интервюто стана големичко, но ми се ще да засегна и още една важна за нас тема – а именно художественото творчество във фантастичния жанр в България. Имаме много талантливи артисти и ние самите в списанието сме си поставили за цел с малки стъпки да се опитваме да популяризираме работата им. В няколко наши проекта сме хвърляли фокус върху работата на художниците и макар да нямаме особена финансова възможност се опитваме да предлагаме платен труд за илюстрации на художествени творби, впрочем Тодор Христов, с когото няколко пъти сме работили, илюстрира последните издания на Мъглороден. Въпросът ми е какво за теб би било полезно за българските художници, в което списание като нашето и фендъмът изобщо могат да помагат? Ясно е, че бизнес за това има основно на запад и повечето художници стават популярни онлайн като начин за достигане до клиенти, но има ли начин и в България да има търсене и признание за тяхната работа, какво би помогнало за това?

ПП: Това е въпрос, над който съм мислил много пъти. Радвам се, че правите опит за популяризирането на жанра и мисля че рано или късно това ще стане. Както споменах, в годините когато растях, не познавах никой, който да чете фантастика или да гледа аниме. Сега вече България е различна, светът е различен.

За зло или добро това, което се продава у нас, е почти винаги на фолклорна тематика. Няма нищо лошо в това и съм убеден, че то може да се интерпретира по подходящ начин за младата публика. Мисля, че трябва да градим над това, което имаме. Щом Гералт от Ривия може да бъде игран от Хенри Кавил, Защо Крали Марко да не бъде успешен холивудски персонаж?

Но нека в погледа си към миналото не забравяме бъдещето си. Много ми се иска младите автори да са по-смели в мечтите си. И да се опитват да пробият на американския пазар, защото там са парите. Социалните мрежи и интернет правят това много по лесно, единствената пречка е може би езикът.

И последното, но не на последно място, аудио книгите! Ако не бяха те, аз нямаше да съм това което съм сега. Никога нямаше да съм прочел над 250 книги в последните пет години. Мързеливо решение е, но работи! Много ще се радвам ако има повече такива и на български!

ШД: Задължителният въпрос: по какъв нов проект работиш в момента и има ли връзка с някоя от любимите поредици?

ПП: През октомври като приех да стана арт-директор на проекта за албума за Каладин. Оттогава часовете в денонощието наистина ми се губят! За съжаление бройките са ограничени и са само за хората подкрепили проекта, така че най-вероятно няма да го видим в България. Но за сметка на това предполагам ще видим няколко нови илюстрации с доста добро качество, като някои от тях ще бъдат и мои. Имаме един доста интересен дизайн на Броня на Вестителя Калак, който нямам търпение да покажа!

Отделно работя по личен проект на тема Колелото на Времето и по една инди-игра на фантастична тематика, която съм изрисувал съвсем сам. Затова и става толкова бавно за съжаление!

ШД: Успех с всички тях и нямаме търпение да видим резултатите! Спираме дотук, но ако имаш нещо за споделяне с публиката на ShadowDance, думата е твоя за лавинообразен финал стил Сандерсън. Поздрави от нас и благодарности за интервюто!

ПП: Честно казано мисля. че бях лавинообразен в цялото интервю и може би съм отегчил по голямата част от публиката. Просто искам да благодаря на ShadowDance за неспиращата подкрепа за всичко, свързано с фантастичното. България има нужда от хора с по-различно мислене, хора, вярващи и работещи за мечтите си. Светът има нужда от повече български автори и художници. Пътят не е лек и определено има един сериозен период на растеж преди да намериш мястото си, но кога мечтите са били лесни? Останете вдъхновени! Petar out… 🙂

Jasnah and Thrill Berserkers от Петър Пенев