Автор: Сюзан Колинс
Издава: ИК Екслибрис
Цена: 14,99 лв.

Ревю: Роланд

 

Трябва да призная, че тази трилогия дълго време ми беше под радара. След Здрач общо взето развих нетолерантност към едногодишни Young Adult хитчета, които изкарват още някоя и друга година, поддържани от системите на кино-индустрията. Опитът ми показва, че им липсват каквито и да е сериозни качества, които да ги превърнат в нещо повече от добре написана дъвка. И понеже аз съм попреминал възрастта, в която се целят въпросните лит-бисери, добре написаната дъвка си я набавям в други жанрове. За съжаление обаче същевременно страдам от синдрома на „не мога да гледам филма, без да съм чел книгата преди това“, и съответно, с наближаването на екранизацията на Игрите на глада, рекох да седна да видя за какво се бори Сюзан Колинс (да живеят идиотските транскрипции впрочем).

В неназовано (но не твърде далечно) бъдеще Америка е колабирала след поредица от социални и природни катаклизми. Насред дивотията и хаоса се е издигнала нова държава – Панем. Тоталитарният режим на Панем е фокусиран върху столицата Капитол, която е връх на технологичното безгрижие, и дванадесет „окръга“, които се трудят робски, за да го поддържат технологично безгрижен. Някога окръзите са били тринадесет, но когато те се вдигнали на бунт, Капитолът унищожил тринадесетия и наложил още по-тоталитарен режим върху останалите. Част от този режим и най-жестокото наказание за бунта са Игрите на глада – риалити шоу, излъчвано за забавление на столицата, в което по едно момче и едно момиче между дванадесет и осемнадесет години са избирани чрез нечестна лотария (центрирана върху това бедните да имат невъобразимо по-висок шанс да бъдат изтеглени от богатите) от всеки окръг, за да бъдат изпратени насред контролирана от Капитола пустош, където трябва да се борят за живота си. Последният оцелял в тази кървава битка между деца е победител.

Катнис Евърдийн от Окръг 12 кандидатства за Игрите по своя воля, когато малката й сестра бива изтеглена в лотарията. Тя е прекарала по-голямата част от детството си в незаконен лов в горите около окръга, така че не е напълно неподготвена за битката на живот и смърт, която й предстои. Но дали опитът й в ловуването е достатъчен, за да надмогне кръвожадните деца от другите окръзи – някои от които са специално тренирани с години, за да побеждават в Игрите.

 

Плюсове:

+ Книгата се чете невероятно бързо и увлича веднага. Ако се изключат няколко досадни ретроспекции, почти няма момент, в който да доскучава.
+ Любовната линия между Катнис и другия играч от Окръг 12 – Пийта Меларк – е ненатрапчива и в няколко момента дори елегантно поднесена. Тъй като историята се върти около смъртоносно риалити шоу, няма време за ексцесии по темата, а и Катнис така и не стопля през повечето време, че Пийта е сериозен…
+ Атмосферата на Игрите е много добре изградена – зрителите в Капитола залагат на децата, спонсори плащат невъобразимо високи цени, за да могат техните любимци да получават подаръци в ключови моменти, и т.н.

 

Минуси:

– Катнис е доста безинтересен герой и тоталното й слабоумие по въпроса с Пийта и „престорената“ любовна история е дразнещо от самото начало до края на книгата, когато тя все още не е сигурна „ама то наистина ли било?“
– Нищо в историята не те кара да се вълнуваш особено от съдбата на героите. Ясно ти е, че въпреки първото лице и сегашното време, Катнис няма как да си вземе, предвид възрастта на читателите, а тъй като мислите й са заети почти изцяло с оцеляване, за изграждане на другите образи трудно може да става дума.
– Безкрайно разочароваща ми е пълната липса на развитие на постапокалиптичния свят и дистопичното общество. Разбира се, предвид че книгата е YA, не може да се очаква много повече, но все пак ми се щеше нещата да не бяха толкова опростени и схематични.
– Стилът на Колинс, поне в оригинал, е крайно никакъв. Четивен и помага на страниците да летят, но откъм умения за изграждане на образи, декори и предаване на емоции и мисли хич го няма.

В крайна сметка Игрите на глада наистина не предлагат нищо, освен една сравнително увлекателна история със сравнително предизвестен финал. Като цяло не съжалявам, че прочетох книгата, но и не съм особено развълнуван какво се случва в следващите две. Чувам, че нещата ставали по-сериозни и историята се задълбочавала в тях, но някакси нямам кой знае какъв ентусиазъм по въпроса. Ако сюжетът е ваш тип, то Игрите на глада няма да ви разочароват. Но препоръчвам да подходите с максимум средни очаквания…

 

Оценка: 6.5/10