Welcome to my nightmare – the board game edition Not a Settlers of Catan the board game article

Когато колегите започнаха планирането на хорър седмицата, някак естествено се стигна до въпроса: „А имаме ли какво да кажем по темата при настолните игри?“ И понеже си нямах друга работа, взех, та ведро отвърнах „Е, че как?“ Преди да се усетя, се оказах натоварен с нелеката задачка да направя някакъв кратък (ха-ха) обзор на хорър настолните игри с мъглявото обещание „Ще те черпим бира и ще те обичаме вечно!“ Сега, любовта иди-дойди, обаче аз безплатна бира не отказвам, така че запретнах ръкави с мисълта за запотени стъклени шишета, и се заех да преравям колекцията си.

Part 1: My tentacle is bigger than your tentacle!

Щом ще си говорим за хорър, няма как да не споменем бащицата Х. Ф. Лъвкрафт. Влиянието му върху жанра е толкова титанично, а правата върху световете му толкова безплатни, че ежегодно се пръкват десетки заглавия, вдъхновени от митоса за Ктхулху и Великите древни. Някои са добри, други са страхотни, трети карат Катан да изглежда като произведение на изкуството. Въобще, има по нещо за всеки вкус.

Големият играч естествено са Fantasy Flights Games с линията си Arkham Horror Files, в която освен настолни и картови игри има и не малко литература. Ако си падате по кооперативни преживявания и почти минимални шансове за успех, може да хвърлите по едно око (или вътрешности на заклана кокошка) на Eldritch Horror и малкото му братче Elder Sign. И за двете игри сме писали ревюта, така че няма да навлизам в подробности. В единия случай ви очаква яка атмосфера, щъкане по света и мятане на зарове, а в другия бъхтене из прашен музей, яка атмосфера, и… дам, мятане на зарове.

Въобще шансът играе не малка роля, макар че има начин що-годе да го контролирате. Ако тези две заглавия ви се струват твърде полирани – дядо им Arkham Horror е готов да ви предложи разнообразни начини да загубите разсъдъка си и да потопите света в мрака на… не, не са социалните потенции, макар че разните му там пипала вероятно предизвикват сходно звучащи асоциации сред хентай феновете. И трите заглавия имат купчини експанжъни, които гарантират разнообразие и дълги часове, изпълнени със забавления.

Големият удар на FFG обаче дойде миналата година, когато пуснаха на пазара Arkham Horror: The Card Game – living card game в световете на Лъвкрафт. Играта предлага атмосферична, движена от история кампания и буквално безкрайни часове забавление. За съжаление, както при повечето картови игри на FFG, за да имате пълните възможности за съставяне на яки тестета, ще се налага да си купите поне два стартър сета, плюс по две копия от повечето големи експанжъни, а това си е сериозна финансова инвестиция. Естествено го има и варианта да играете по-кежуъл, но някак не е същото.

И ако Arkham Horror: The Card Game не ви стига, то финалният пирон в ковчега на личните финанси се нарича Mansions of Madness 2nd edition. Ултимативната кооперативна хорър игра, водена от безплатно приложение (налично за iOS, Android и Windows). Естествено, понеже иде реч за FFG, „безплатно“ трябва да се чете като „предлагащо опционални покупки“, но в крайна сметка всеки сам си решава колко и как да харчи. Наличието на приложение позволява една камара звукови ефекти и екстри, които спомагат за яката атмосфера и още по-въвличащото преживяване.

FFG са най-големите, но не са единствените играчи на Лъвкрафт сцената. През 2013 г. дизайнерът Санди Петерсен пусна един от най-успешните кикстартъри за настолни игри (към съответната година) и даде на света Cthulhu Wars – стратегическа игра с миниатюри, в която играчите поемат ролята на Древните богове и раси от световете на Лъвкрафт. Продукцията е на космическо ниво, а „миниатюри“ не е съвсем точната дума, с която да се опишат част от фигурките, достигащи над 180 милиметра. Освен, че изглежда добре, Cthulhu Wars предлага и доста дълбок геймплей, но цената от близо 400 лв. за основната игра е препъникамък за по-сериозна популярност по нашите ширини. На Запад нещата стоят по-различно и това лято приключи третата Кикстартър кампания, която отново събра над 1 милион долара, така че фенове не липсват.

Ако все пак бюджетът ви е по-скромен, Pandemic: Reign of Cthulhu е един доста удачен избор. Както вероятно сте се досетили от името, иде реч за популярната игра Pandemic, но вместо болести, борите култисти. При все, че съм силно скептичен към подобно лепене на тема, Reign of Cthulhu е изненадващо забавна игра и е любимият ми Pandemic.

За феновете на Нийл Геймън има прекрасно второ издание на A Study in Emerald, настолна адаптация на едноименния разказ, който смесва в едно вселените на Лъвкрафт и Артър Конан Дойл (демек Шерлок Холмс). Доста добра игра на вездесъщия Мартин Уолъс.

От по-новите заглавия си струва да се спомене Fate of The Elder Gods, в която за разнообразие не се опитвате да спасите света, а напротив – играете култисти, които се мъчат да пробудят божеството си, преди някой от другите играчи да го направи. Страхотни компоненти и интересен геймплей, но все още е трудно откриваема. Ако пък търсите леко и неангажиращо забавление (защо обаче го правите с хорър заглавия?), то може да пробвате Pocket Madness или Tides of Madness. Първата е вариация на тема Рум, а втората е Ктхулху версията на Tides of Time, за която сме писали ревю.

Part 2: Breaaaas… I mean, braaaaaaaaains!

Да приемем, че някак сте съхранили разсъдъка си след сблъсъка с гореизброените заглавия (макар че всички сме наясно, че Катан нанася травми за цял живот) и след победата над Великите древни, или пък след успешното призоваване на вашето божество, планирате тих и спокоен, изпълнен с весели жертвоприношения живот. Помислете си пак. Точно си вървите към асансьора и забелязвате, че чистачката кака Гинка е сгащила домоуправителя бай Гошо в края на коридора и издава странни мляскащи звуци. „Вземете си стая…“ мислите си с отвращение, когато кака Гинка се обръща към вас и с ужас забелязвате, че част от гръкляна на Бай Гошо е провиснал от зъбите ѝ. С вой отваряте вратата на асансьора и се вмъквате вътре, само за да станете жертва на близначките от горния етаж, и не, не по оня начин…

Да, ако има нещо, което съперничи по популярност на Лъвкрафт, това са зомбитата. Пазарът е буквално залят от тонове пластмаса, оформени като гротескни любители на мозъци. Човек и да иска, трудно може да направи пълен обзор, но все пак ще драсна няколко думи за част от по-забавните и лесни за откриване заглавия.

Флагманите на зомби апокалипсиса и божества на пластмасата са Cool Mini or Not (CMON по модерному). Тяхната поредица Zombicide се радва на ПЕТ!! големи кутии и неизброимо количество по-малки експанжъни, а от няколко години насам си има и средновековна версия – Black Plague и Green Horde. Играта е кооперативна и като цяло доста забавна – трепете тонове пластмасови мозъкоядци. Личните ми предпочитания клонят към Black Plague, защото е с доста по-изчистени правила и включва някакво подобие на кампания. За съжаление, пълното преживяване изисква дълбоки джобове.

Run, Fight or Die е заглавие от 2014 г., което предлага доста по-опростен геймплей и по същество си е игра със зарове. Зомби ордата настъпва, всеки се опитва да оцелее както може, а един от начините за това е да прецакате другарчето. Играта е състезателна и тежко зависима от късмета (зарове, какво да се прави), но си има своя чар (биографиите на героите са написани с чувство за хумор, а създателите са съвсем наясно с качествата на продукта си) и е не лош избор за кратко забавление.

Докато сме на темата за зарчетата и късмета, един от личните ми фаворити е Zombie Dice – игра, в която сте зомбита и се борите кой пръв ще изяде 13 мозъка. Простички правила, яко мятане на зарчета и мозъци. Наскоро на пазара се появи Zombie Dice Horde Edition, който включва и двата излезли експанжъна, така че какво чакате – braaaaains!

Естествено, когато си говорим за зомбита, няма как да пропуснем The Walking Dead. Производителите на настолни игри явно са били на същото мнение, защото сериалът на AMC и комиксовият му оригинал се радват на една торба посредствени към ужасни настолни адаптации. Надеждата това да се промени се съдържа в две заглавия – кооперативната The Walking Dead: No Sanctuary и тактическата The Walking Dead: All Out War. No Sanctuary все още не се е появила официално (Кикстартър, какво да се прави), но отзивите за All Out War за момента са повече от добри.

Една от най-добрите игри със зомбита, в която живите мъртви въобще не са основната тема и която горещо препоръчвам, е Dead of Winter. В нея влизате в ролята на оцелели след зомби апокалипсиса персонажи и се опитвате да запазите колонията си от студа, глада и ордите немъртви. Базирана е на различни сценарии, случва се да има предател и е много повече психологическа игра, отколкото типичен зомби слашър. Има и лек choose your own adventure елемент с т. нар. cross roads карти, които гарантират огромна преиграваемост. Налична е в две версии – Dead of Winter и Dead of Winter: The Long Night, – които могат да се играят както самостоятелно, така и смесени. Очакваме експанжъна Warring Colonies, който ще вкара PvP елемент и поддържа до 11 играчи. Като бонус има и спиноф игра за сръчност – Flick ’em Up!: Dead of Winter, но тя не е точно хорър.

Към горния списък си струва да добавим любимата на екипа на ShadowDance Hit Z Road, за която имаме и подробно ревю.

Part 3: It’s the end of the world as we know it…

Зомбитата и Великите древни са симпатични, но добрият старомоден апокалипсис е нещо съвсем друго. Демонични орди, смъртни грехове, такива ми ти неща. Същото си е мислил и Ерик М. Ланг, когато е предложил на CMON идеята за The Others (в началото зовяща се The Others: Seven Sins, но след като се усетиха, че двата смъртни гряха в основната кутия не са точно седем и това леко дразни играчите, все пак я преименуваха). За разлика от всички представени до момента игри, The Others е игра от типа „един срещу всички“ и някой ще трябва да се прежали да играе представител на The Sins Club, окултната организация, която се опитва да призове седемте смъртни гряха и да предизвика армагедон. Останалите играчи са представители на The Faith и се опитват с дружни усилия да предотвратят края на света. За разлика от повечето представители на „един срещу всички“ семейството, тук нямаме кампания, а се играе на сценариен принцип. По стара CMON традиция, играта има една камара експанжъни + малко ексклузивни неща от Кикстартър, но хубавото е, че и стандартното издание включва страшно много опции за преиграване. Поне за мен The Others е един от най-ярките представители на жанра, има страхотна атмосфера, а миниатюрите на гадините са адски детайлни и способни да докарат кошмари на хората с по-слаби нерви. Пробвайте и няма да съжалявате (или пък ще, ама какво да се прави, „вкусове различни“, казало зомбито и задъвкало мозъка…).

Естествено, не всички имат време за дълги игри, така че съм ви подбрал и едно филър заглавие, с което да приключим този станал въздълъг обзор. Dread Draw е съвсем ново предложение на Upper Deck и представлява push-your-luck игра с крати. Играчите са гадатели, които се опитват да предскажат бъдещето, като призовават разнообразни карти. Част от тях имат умения, които се активират на различни етапи от играта и в общи линии или ви помагат, или правят мизерии на останалите. Тънкият момент е, че за успешно призоваване трябва да изтеглите от общия дек карта, която е с по-висок номер от последната, която сте призовали. Някои умения ви дават възможност да манипулирате късмета, а ако имате карти в резерва си, може вместо от общия дек, да призовете нещо оттам, но често ще се случва да се самопрецакате и колкото и да е странно – това е съвсем ОК. Играта приключва, когато има само един останал жив играч. В случай, че в личния му дек с живот има останало нещо, може да се пробва да предскаже бъдещето си. Предвид естеството на картите, то обикновено е… мрачно. Артът на играта е стряскащо красив и, ако push-your-luck елементът не ви притеснява. то определено си заслужава поне да я пробвате.

Epilogue: And now what?

Отговорът не е еднозначен, но при всички положения включва заделянето на определен финансов ресурс, подбирането на консерви с дълъг срок на годност, удобни обувки и скромната инвестиция в курсове по самоотбрана и боравене с тежки сечива. Мъдрите хора са казали, че е добре да сме подготвени, в случай че нещата се смарангясат. И не забравяйте старата тибетска мъдрост: „Когато ви гонят ордите немъртви, не е важно да сте най-бързите в компанията. Важно е да има поне един по-бавен от вас!“

Вместо disclaimer: Изброените заглавия не претендират за каквато и да било изчерпателност. Хорърът е доста популярно направление в настолните забавления и има десетки заглавия, които вероятно заслужават вашето внимание. Ако все пак си харесате някоя от представените игри или пък имате ваше предложение, ще се радвам да го споделите в коментарите.