Vampire: The Masquerade – Vendetta

Като правило избягвам настолните игри, на чиито кутии пише 3-5+ играчи. Причината е тривиална – забелязал съм, че обикновено е необходим по-големият брой хора (т.е. 5-6), за да има пълноценно преживяване, което почти автоматично означава, че надали ще ги играем. В последните две-три години е все по-трудно да организирам група дори от четирима души, камо ли по-голяма. Е, всяко правило си има изключения и фенщината ми по всичко що е Vampire: The Masquerade надделя над здравия разум. Като смекчаващо вината обстоятелство ще отбележа възможността да се сдобия с луксозното изданието на Vampire: The Masquerade – Vendetta на прилична цена. Речено-сторено и седмица по-късно ведро си слийвах картите и обмислях къде точно на секцията на срама да поставя кутията, когато пристигна блага вест. Семейни приятели си идваха от Англия за две седмици и искаха да се видят с нас и още една двойка и по възможност да поиграем нещо. В главата ми веднага се заформи пъклен план. По всичко личеше, че Vampire: The Masquerade – Vendetta ще озари игралната маса с присъствието си 😀

Както става ясно от името Vampire: The Masquerade – Vendetta е настолна игра във вселената на Vampire: The Masquerade, част от the World of Darkness. Създадена през 1991 г. от White Wolf Publishing, Vampire: The Masquerade има амбицията да е ролева игра за по-възрастна аудитория, в която се набляга именно на ролевия елемент и вживяването, а мятането на зарчета е на малко по-заден план. Системата се радва на сериозна популярност из западния свят и в момента е в петата си ревизия. В България нещата не са чак толкова розови, но ако подобно на мен сте приключили с тийнейджърските си години в края на 90-те, е много вероятно да сте попадали на двете ролеви видеоигри, адаптиращи вселената – Vampire: The Masquerade – Redemption (2000 г., нелош първи опит) и Vampire: The Masquerade – Bloodlines (2004 г., страхотна игра с още по-страхотни бъгове). Всъщност след Bloodlines и серия странни решения на White Wolf, нещата за Vampire: The Masquerade тръгнаха стремглаво надолу поне до момента, в който през 2015 г. Paradox Interactive не извадиха пачките с пари и не закупиха компанията. Това доведе до небивал бум на лицензни споразумения и една торба настолни и картови игри. Vampire: The Eternal Struggle получи нов живот, за радост на CCG* феновете. С помощта на Kickstarter пък бял свят видяха Vampire: The Masquerade – Rivals – expandable card game, която следва схемата подобна на LCG-тата* с фиксирани разширения, добавящи нови карти, Vampire: The Masquerade – Heritage, в която участвате в легаси кампания обхващаща 600 години, Vampire: The Masquerade – Chapters – ролева игра в кутия с тонове миниатюри, която най-сетне е на финалната права, и разбира се Vampire: The Masquerade – Vendetta, предмет на настоящите писания.

Докато The Eternal Struggle и Rivals залагат на директното противопоставяне на играчите в стил Magic: The Gathering, а при Heritage и Chapters акцентът е върху историята, Vendetta се фокусира само и единствено върху борбата за трона на Чикаго. От трима до шестима играчи влизат в ролята на един от седем вампирски клана и с помощта на хитра стратегия, умело блъфиране и дедуктивни умения се опитват да завъртят нещата така, че след три игрови рунда да имат най-много влияние и да се провъзгласят за новият принц на Чикаго. В зависимост от броя на играчите, Чикаго е представено от две или три локации плюс Убежището на принца. Всеки от игровите рундове преминава през пет фази. В първата фаза, бидейки вампири, играчите се хранят и събират кръв от своите съюзници. Във втората фаза се подготвят локациите, за чийто контрол ще се борят клановете – т.е. върху всяка локация се поставя по един потенциален съюзник. В третата фаза се подготвя ръката с карти на всеки играч. Това е и най-ключовата фаза, от която до голяма степен ще зависи стила ви на игра. Всеки от клановете разполага със собствен дек от девет карти. Две от тези карти са стартови (Hunt и Ready) и са налични във всяка игра и всеки рунд. Останалите седем съставляват личното тесте на клана. В третата фаза играчите теглят двете най-горни карти от тестето си и избират една, която да добавят към ръката си и една, която да поставят на дъното на тестето. Четвъртата фаза е фазата на планирането. Играчите се редуват да поставят карти (с лице нагоре или лице надолу) и евентуално кръв на избрана от тях локация. При стандартна игра в първия рунд има две фази на планиране, във втория – три, а в третия – четири. В рамките на тази фаза може да се пресушават съюзници, за да се получи допълнителна кръв. Кръвта има две функции – от една страна с нея може да подсилвате изиграните карти, а от друга страна е мерило за човечността ви. Ако в някакъв момент се окажете без кръв (най-често заради действията на друг играч, който като бонус печели точка влияние задето ви е прецакал), изпадате в ярост и сте принудени да източите някой от съюзниците си. Това е лошо по две причини: 1) източените съюзници обикновено не носят точки влияние в края на играта и 2) ако източеният съюзник е вампир, а не човек, получавате Diablerie токън. Трети такъв токън ви изхвърля от играта. Петата фаза е развръзката. Тя преминава през пет стъпки, които се изпълняват последователно за всяка локация – най-напред играчите, които имат поне една изиграна карта на дадената локация, решават дали да останат, или да се оттеглят, като това се прави едновременно с помощта на специални токъни, които се разкриват едновременно. В случай, че някой се оттегли, си прибира изиграната кръв (ако има такава) и премества изиграните си карти с лицето нагоре в Убежището на принца. В следващата стъпка всички играчи разкриват картите, изиграни с лице надолу. Понякога това води до активиране на специални умения на част от картите. Следва т.нар. подготовка, в която се активират ефектите на всички карти с иконка на залязващо слънце. Четвъртата стъпка е реалният конфликт – активират се ефектите на всички конфликтни карти и се определя победителя в конфликта – играчът с най-много влияние на съответната локация. Влиянието е сума от стойностите на картите, кръвта и различните ефекти, които са се активирали. Победителят в конфликта печели някакво количество влияние плюс съюзника на дадената локация. Вторият печели влияние и жертва, а третият – само влияние. Петата стъпка са последиците – активират се всички карти с иконка луна, което често има забавни и неособено приятни ефекти. Следва краят на рунда – когато кръвта от локациите отива в общата банка, играчите прибират изиграните карти обратно в ръката си и се преминава отново към фаза едно. Краят на третия рунд бележи и краят на играта. Събират се точките влияние, включително от картите със съюзници и жертви (живи и източени), приспада се по една точка за всеки Diablerie токън и играчът с най-много влияние получава титлата принц на Чикаго.

Какво ми хареса в играта?

Разликите между луксозното Kickstarter издание и стандартното са основно козметични – варианти с цяла илюстрация на стартовите карти на клановете, метални токъни за влияние, пластмасови токъни за кръв, метален маркер за първия играч и комплект неопренови матове, които да заменят хартиените табла на играчите. В интерес на истината от чисто практична гледна точка картонените токъни са доста по-удобни за употреба, защото имат изписани цифри, докато луксозните версии нямат и това ги прави доста по-неудобни. Единствената геймплей добавка е промо картата на Becca Scott като вампир съюзник, но тя може да се закупи и отделно, ако сте чак такива фенове, и въобще не е жизнено необходима за игра.

По отношение на тематичната асиметричност на клановете. Във Vendetta имате избор между Brujah, Gangrel, Malkavian, Nosferatu, Toreador, Tremere и Ventrue и всеки от дековете залага на различни елементи. Brujah разчитата повече на грубата сила, Nosferatu на хитрите стратегии, Tremere залагат на харченето на кръв за страховити ефекти и постоянно са на границата на яростта, Malkavian са откачени и картите им са директно отражение на това, Toreador разчитат на изграждането на големи съюзи и пр. Дори при стартовите карти има леки вариации, които отразяват особеностите на различните кланове.

Трудните решения – във всеки рунд ще трябва да избирате между две карти с ясното съзнание, че най-вероятно повече няма да видите тази, от която се откажете. Решението е особено тежко в първия рунд, когато може да ви се падне карта, която е супер за края на играта, но би била почти неизползваема в ранните фази. Или пък трябва да избирате между две карти, които работят в перфектна синергия, но няма как да задържите и двете.

Блъфирането и опитите да влезеш под кожата на опонентите си – по принцип не съм фен на игрите с блъф, но във Vendetta нещата някак си ми пасват. Игрането на карта с лицето надолу и подсилването и с малко кръв е един от начините да посееш семената на съмнението у противниците си. Дали е нещо супер силно, с което ще спечелиш локацията или просто ги караш да вложат повече усилия и ресурси, а ти планираш да се оттеглиш и да грабнеш Убежището на принца? Ставал съм свидетел на много забавни ситуации, когато човек печели локация със супер слаба карта, просто защото е успял така да заглавичка останалите играчи, че да похарчат огромен ресурс за посредствена награда. Тъй като във всеки рунд играчите разполагат с една карта повече отколкото са фазите на планирането почти никога не разполагаме с перфектната информация за картите на противника.

Вариантите на игра – Vendetta идва с адски много геймплей събран в доста скромна по размери кутия. Описаното по-горе е стандартният вариант на играта. Освен него имаме опцията да използваме карти, добавящи специални ефекти към всяка локация, както и карти с Реликви, даващи специално умение, което се използва еднократно за цялата игра, но може сериозно да промени баланса на силите. Може да ползвате само локациите, само реликвите или пък да комбинирате и двете опции, което води до различни игрови преживявания. В случай че сте група от четирима или шестима играчи, може да се разделите на отбори от по двама и да се опитате да надцакате противниковия тим. При отборната игра може да избирате дали ефектите от вашите карти влияят на съотборника ви, или не (но докарването до ярост на съотборника ви не носи точки влияние, така че в повечето случаи вероятно ще гледате да не го прецакате).

Бързината на играта – на кутията пише 30 минути и ако всички играчи знаят какво правят, това не е съвсем далеч от истината. Ако обаче имате един-двама души с аналитична парализа, нещата могат да идат по-скоро към час, което всъщност хич не е лошо за игра с шестима.

Какво не ми хареса?

При все, че на кутията пише 3-6 играчи, Vampire The Masquerade: Vendetta е мислена като игра за 4 или 5 души. Версията за трима всъщност е вариант (па макар и според мнозинството играчи в BGG  да е всъщност най-добрият) с леко изменение в правилата, а ако сте шестима, единствената опция е отборната игра.

Балансът между клановете е… сложен. Поне на пръв поглед Toreador изглеждат твърде силни с умението си да трупат съюзници, а Nosferatu като че ли са най-прецакани откъм влияние. След доста мъдрене по темата съм по-скоро склонен да си мисля, че проблемът не е толкова в баланса, колкото в сложността. Част от клановете (Nosferatu, Malkavian, Tremere и Gangrel) просто изискват повечко мислене и напасване и не са подходящи за начинаещи играчи.

Ако харесвате темата и нямате проблем да играете силно конфликтни игри, Vampire The Masquerade: Vendetta заслужава да ѝ хвърлите едно око. Творението на Charlie Cleveland и Bruno Faidutti е от онези заглавия, които предлагат поне на пръв поглед простичък  геймплей с изненадваща дълбочина. И колкото повече ги играете, толкова повече ще ви се играят. Не се сещам за по-голям комплимент, който да отправя към настолна игра, чийто вид по принцип избягвам.