Uncharted: The Nathan Drake Collection

Uncharted беше една от най-добрите поредици на предишното поколение и редом с великолепната Last of Us (отново на Naughty Dog, впрочем) – най-силният аргумент за закупуването на PlayStation 3. Изключителната смесица от качествена история а ла Индиана Джоунс и перфектно полиран (ако и не революционен) action-adventure геймплей спечели сърцата на геймърите по цял свят, а Нейтън Дрейк ни спечели с bad boy чара си и способността да виси от ръба на бездънна пропаст и пак да изглежда, сякаш си е вкъщи. Е, в ShadowDance така и не ревюирахме тези игри, така че тази нова колекция, ремастерирана за PlayStation 4, е идеалната възможност да поправим този злокобен пропуск.

Uncharted: Drake’s Fortune ни среща с Нейтън Дрейк – търсач на съкровища, авантюрист, може би крадец, – който тъкмо е открил ковчега на своя предшественик Сър Франсис Дрейк близо до брега на Панама. Оттам започва пътешествие, което ще го отведе до Ел Дорадо… и може би причината никой друг да не го е открил досега. В пътешествието се включват Съли – дългогодишен приятел и партньор на Дрейк, – и младата репортерка Елена. Сюжетът е типичен за жанра на археологическите приключения, в класическия стил на Индиана Джоунс и Tomb Raider. Историята е написана от Ейми Хенинг (отговорна за великолепната поредица Legacy of Kain от далечното минало) и персонажите са живи и интересни, диалозите са динамични и забавни, за което немалка роля имат актьорите, озвучаващи Дрейк, Елена и Съли.

 Но историята на една игра не може да я направи добра, ако геймплеят не е на ниво. А геймплеят на Uncharted: Drake’s Fortune е шеметен. Дрейк е тотална маймуна, способен да се катери, виси и скача от практически всяка повърхност в играта, което води до великолепно изградени и интелигентни – но не и фрустриращо трудни – пъзели. Екшънът междувременно е перфектно балансиран между количество (предвид какви количества главорези са в състояние да наемат противниците му, човек се чуди за какво изобщо им е притрябвало каквото и да е съкровище, след като явно вече имат несметни богатства) и качество, с добър асортимент от огнестрелни оръжия и чудесно имплементирана stealth система. В процеса на играта ни се отдава възможност и да караме превозни средства, но това са кратки мисии, които са по-скоро почивка от сериозния геймплей, нежели част от него. Играта не разполага с босове, но предизвикателството малко по малко се повишава и ако сте амбициозни и играете на по-висока трудност, към края на Drake’s Fortune ще се поизпотите със сигурност.

Uncharted: Among Thieves е безспорно и безапелационно най-добрата игра от поредицата. Всички добри елементи от първата част са запазени и подобрени, геймплеят е още по-разнообразен и динамичен, а сюжетът се разгръща десетократно в сравнение с Drake’s Fortune. Историята започва насред планините на Тибет, където Дрейк се събужда с огнестрелна рана в корема, на седалката на железопътен вагон, висящ от ръба на висок връх. След истеричното катерене и достигането на твърда почва в последния момент преди вагонът да се разбие стотици метри под него, сюжетът се изстрелва назад във времето, когато двама стари познайници – Клои и Флин – канят Дрейк да се присъедини към тях в търсенето на изгубената флотилия на Марко Поло и митичния град Шамбала. Първата половина от играта ни води до момента от началото, и като казвам „половина“, става въпрос за едни солидни десет часа, защото Among Thieves е около три пъти по-дълга от първата част. Но това в нито един момент не води до скука, защото историята се простира на толкова много локации и в нея се случват толкова много неща, че когато осъзнаеш, че краят идва, единствената реакция, на която си способен, е тропане с крак по пода и рев. От турския музей в началото, през джунглите на Борнео, разкъсвания от гражданска война Непал, планините на Тибет, та до –spoiler alert, but not really – Шамбала, приключението на Дрейк нон-стоп предлага нови гледки, нови пъзели и предизвикателства, нови методи за изтребване на противници (този път основният враг е източноевропейски главорез на име Лазаревич и паравоенната му организация). Както казах, геймплеят е още от същото, но развит в нови и интересни посоки. Екшънът е по-разнообразен, пъзелите са по-сложни и по-предизвикателни, противниците са по-интелигентни и финалната битка е реален boss-fight, който на по-високите трудности всъщност е доста сериозно предизвикателство.

 Uncharted: Drake’s Deception е носталгична смяна на посоката. Две години след събитията от Among Thieves, Дрейк и Съли отново са по следите на Сър Франсис, но този път става дума за пътуването му до Арабия и изгубения град Убар. Сюжетът прекарва доста време във флашбек мисии, които ни запознават с младия Нейт и първата му среща със Съли, както и мотивацията му за изпълнения с рискове живот, който живее, и жертвите, които е бил принуден да направи. За съжаление, извън този интимен поглед върху вътрешните изживявания на героя, сюжетът е доста по-компромисен от този на първите две игри. Целта на приключението е слабо позната легенда, която не е способна да плени въображението по начина, по който го правят Ел Дорадо и Шамбала. Ритъмът на историята също куца и като цяло усещането е за опит за повторение на втората игра, но с окастрени 5-6 часа времетраене и без вдъхновение. В геймплейно отношение съществени промени няма, но отново липсва разнообразието от Among Thieves и малкото нови елементи не компенсират достатъчно. Което е жалко, защото Drake’s Deception всъщност е великолепно заглавие и ако не идваше на гърба на две зашеметяващи игри, щеше да получи единствено хвалби. Но за съжаление проклятието на гейминг трилогиите е в пълна сила и тук: обещаваща първа част, зашеметяваща втора, изморена трета.

При все сравнително разочароващата си трета част, Uncharted: The Nathan Drake Collection остава много силна компилация. В добавка към подобрената графика, много от бъговете от PS3 версиите са изгладени (не че имаше чак толкова много) и някои от контролите са променени, за да паснат на съвременните норми за екшън-адвенчър. Да речем, в оригиналите прицелването и стрелбата се извъшрваха съответно с L1 и R1, но в новата версия те са заменени от L2 и R2. Към всяка игра са добавени и солидно количество нови PlayStation трофеи (и ако не ме лъже паметта, някои от оригиналните са премахнати/променени), които обаче са в отделна категория и не се броят към нужните за постигането на Platinum, което е добра новина, защото някои от тях са ужасно трудни. Като човек, който е превъртал и трите части на PS3, мога да кажа, че промените не са съществени и са само за добро, а удоволствието от подобрената графика абсолютно си заслужава преиграването.

Съзнавам, че целият материал, с изключение на Drake’s Deception параграфа, е една голяма мазна хвалба, но истината е, че Uncharted е поредица, която се случва веднъж на гейминг поколение. Да, ако тръгнем да ровим, ще намерим дефекти, но нито един от тях няма да промени общото впечатление от тези игри, което е за тотален шедьовър. И ако The Nathan Drake Collection беше единственото добро заглавие за PlayStation 4, това пак щеше да е напълно достатъчно за закупуването на конзолата. Нямам търпение за A Thief’s End – първото PS4 приключение на Дрейк. Ако сте в сходна ситуация, направете си услугата да преиграете първите три части. Ако никога не сте се докосвали до тях, преживяването е животопроменящо, гарантирам!