Age of War

Един от честите моменти при организирането на вечеринка за игра на настолни игри е чакането на закъснели членове на групичката. Особено забавно е в ситуации, когато иде реч за игра на нещо по-сериозно от примерно 5-6 човека и един или двама се обадят да кажат, че ще закъснеят. В такива ситуации се търси нещо, с което останалите да си уплътнят времето, докато чакат, и тогава (понеже смених паролата за Wi-Fi) на помощ идват  филър игрите, които не изискват специална подготовка и са относително бързи. В нашата гейминг група си имаме няколко любими, но като че ли най-голям фаворит ни е Age of War. Правилата се обясняват за две минути, а самата игра рядко отнема повече от половин час (е, имахме една епична близо двучасова сесия, но да речем, че тогава бяхме съсредоточили в ръцете си целия карък на света).

Ако имате поне бегла представа за доста популярната и в България игра Генерал, то в общи линии знаете основното за Age of War. Просто си представете Генерал на стероиди и ситуиран в древна Япония.

В доста компактната кутийка има 14 карти със замъци (разделени между шест клана), листовка с правилата и 7 специални шестстенни зара. В началото на играта 14-те карти се поставят в средата на масата и първият играч хвърля седемте зара. Символите по страните на заровете показват различните видове войски (пехота, кавалерия, стрелци с лъкове и даймьо), а на всеки от замъците има редове (един или повече) с указания колко вида войски са необходими за завладяването му.

След като е видял какво е хвърлил, играчът си избира кой замък ще се опита да завладее и заключва част от заровете си върху някой от редовете с изисквания. Уловката е, че в рамките на едно хвърляне може да се отделят зарове за изпълнение само на една редичка от символи на избраната карта, т.е. дори и да имате всички необходими войски, не можете да ги използвате, а трябва да изберете. След това хвърляте останалите зарове и отново избирате. Ако случайно (подгответе се да ви се случва често) сред хвърлените зарове няма такива, които ви вършат работа, вадите един и хвърляте останалите. Повтаряте процедурата, докато изпълните условията върху карта или ви свършат заровете. Ако ходът ви приключи успешно, прибирате завладяната карта пред себе си, ако се провалите тя си остава в средата на масата. И в двата случая заровете преминават у следващия играч. Всяка от завладените карти ви носи определен брой точки и стои пред вас с лице нагоре, така че всички да я виждат и при желание да се опитат да ви я откраднат. Краденето става по същия начин с тази разлика, че има още един допълнителен ред с един даймьо, който трябва да се изпълни. Картите са достъпни за крадене до момента, в който някой играч не успее да събере цял сет от един клан. Тогава ги обръща с лице надолу и те вече  не могат да бъдат откраднати и му носят точките, написани на гърба на сета. Играта приключва, когато някой вземе последната карта от средата на масата. Следва сумиране на точките, като победител естествено е играчът с най-много. В случай на равенство се гледа кой има повече спечелени замъци, а ако и там има равенство, победител е играчът с повече завладени кланове.

При все че се разчита най-вече на късмета, в Age of War има и известен елемент на стратегическо мислене, особено в ситуациите, когато може да се изпълни условието на повече от един ред. Тогава започват едни ми ти сметки и разсъждения за това какъв е шансът с по-малкия брой зарове да се хвърлят другите необходими войски. Разбира се накрая всичко пак опира до въртенето на заровете и положението на звездите, но определено е забавно да се наблюдава. Age of War е от типа заглавия, които никога няма да заместят сериозните игри, но е перфектна за уплътняване на времето. Правилата са лесни, компонентите са красиви и е добър начин да загреете за основната атракция на вечерта, или пък да си починете между две по-сериозни заглавия. Компактните ѝ размери я правят и удобна за разнасяне, така че става и за пикници и пътувания насам-натам. По родните ширини се намира в Boardgames.bg.