The Witches: A Discworld Game

Вещиците!  Уникалното сборище на характери, което сър Тери Пратчет обрисува в книгите си, се нарежда сред едно от най-любимите ни в поредицата изобщо. Колкото по-популярни ставаха книгите, толкова повече странични продукти се появяваха на пазара. И средището на  настолните игри роди цели 3 посветени на The Discworld.

Дизайнерът Мартин Уолъс създаде през 2011 г. играта Discworld: Ankh-Morpork, една истинска борба за власт, вихреща се в известния от поредицата град. Играта получи добри отзиви и макар често мнение да беше „ако не използваше света на Пратчет, едва ли щеше да спечели фенове”, повечето хора в тези среди я приветстваха, ако не за друго, то поне заради тематиката, чудесния арт и компоненти.

Две години по-късно на пазара се появи и The Witches: A Discworld Game. Какво ни предлага Мартин Уолъс в тази игра?  Ще започна с това, че действието се развива в Ланкър и се шири  на страхотно нарисуван борд със съвсем правдиво изглеждащи планински земи, където сме виждали Баби Вихронрав и Леля Ог да вършеят.  Картите и събитията са изцяло взети от книгите – и персонажите, и локациите ще са добре познати на всеки, който е чел историите. Вероятно това е и най-силната страна на играта.

The Witches: A Discworld Game има както състезателен, така  и кооперативен вариант, като разликата между тях е донякъде условна. Играчите влизат в ролята на вещици-стажантки, които трябва да се докажат, решавайки проблемите на хората в планинското кралство. Тифани Сболки и връстничките ѝ се впускат в тази нелека задача с помощта на специални умения, карти и… негово величество ЗАРЪТ!  Да, това е основното средство за решаване на проблеми в играта и този факт моментално понижава нивото на планиране за сметка на шанса. От друга страна, би трябвало да знаете с какво се захващате, щом разопаковате кутия и отвътре ви погледнат чифт нахилени зарчета, които само чакат сгоден момент да ви направят за смях.

Искам да отбележа, че първият ход много прилича на този в небезизвестната Пандемия. По картата се появяват проблеми и кризи, които чакат да бъдат решени от младите вещици (в противен случай се получават усложнения), а натрупването им може бързо да доведе до позорен край на играта, без значение дали я играете в състезателен или кооперативен вариант. Проблемите биват лесни и трудни, като лесните представляват ежедневните и тривиални човешки неволи, които налагат викане на вещица – треска, бременност, болно животно и т.н. Сложните изправят играчите срещу най-големите злодеи от поредицата, ще видите сред тях Граф Дьо Сврак и вампирите, Лили Вихронрав, Зимоковецът, Елфите и т.н. Всеки проблем има някаква цифра в долния ъгъл, индикираща колко трябва да хвърлите, за да го решите. За целта разполагате с четири зара, които мятате по двойки, като между чифтовете можете да използвате карти, за да си помогнете.

Картите във Вещиците са приятна част от играта и представляват универсален компонент. Една-единствена карта може да служи за поставяне на проблеми по картата, за увеличаване разултата на зара и като специално умение в помощ на играчите. Това е постигнато със съвсем прости символи и кратки текстове + добър арт като бонус.

Геймплеят е простичък. В рамките на хода си обикаляте и решавате проблеми, натрупвате изчистените такива на персоналния си борд и така си улеснявате играта. Два лесни проблема ви дават право на още една карта в ръката, а два трудни +1 на някое хвърляне.

Ако използвате много магия или хвърляте единици със зара (заместени с кикотеща се вещица, която не ви носи нищо освен проблеми), започвате да трупате „кикот”, т.е тръгвате по наклонената плоскост, която завършва със захарна къщичка и евентуално – фурна.  За да не откачите съвсем, се срещате с другите вещици и „пиете чай”, отървавайки се от маркерите на лудостта.

Ако играете състезателно, в края броите победните точки върху проблемите, които сте решили, и определяте победител. В кооперативния групата печели, ако сте удържали фронта до края на играта и тя не е приключила преждевременно поради натрупване на кризи или пренаселване с елфи.

В общи линии, играта е това – поставяте проблеми преди всеки ход, обикаляте да ги решавате, пиете чай с останалите и викате  отчаяно „добре, какъв е шанса-а-а?!” всеки път, когато зарчетата се спрат на две кикотещи се дъртофелници.

Добрите страни са:

• Красив арт, супер компоненти, носталгично приятен гъдел от игра с много любими герои;
• Интересна механика на взаимодействието карти–зарове (хвърляте ги 2х2 и решавате дали да използвате карта преди последното хвърляне, добавяйки още неизвестност);
• Ако играч събере карти на три от старите вещици, призовава „Силата на трите” и веднага решава и най-трудния проблем, което е тооолкова радващо по абсолютно необясним за мен начин.

Недостатъците са :

• Играта е твърде дълга за толкова еднообразен геймплей и омръзва бързо;
• С четири играчи е твърде лесно, с двама е много трудно, а с един, да си призная, е направо тъжно, което оставя много малко опции за приятна игра;
• Не предполага преиграване, по-скоро е с идея „да фенстваме на тема Пратчет и да си припомняме книгите“.

Последната точка е и причина играта да губи огромна част от чара си, ако попадне на хора, незапознати с историята.

В заключение, Вещиците е чудесна семейна игра, която ще се хареса най-вече на феновете на книгите, със страхотната атмосфера и възможност да се потопиш в света на героите, за които си чел с толкова любов. За всички останали вероятно не би представлявала особен интерес, тъй като геймплеят е далеч от съвършен. Имайте предвид, че Вещиците се предлага преведена на български език на много достъпна цена и е достатъчно лесна – можете спокойно да включите и децата. Яхвайте метлите и успех със зарчетата!