Papillon

Има игри с много интересна и иновативна механика и такива с популярна тема, която грабва феновете. Има и игри със страхотна визия, която е в състояние да избута всичко останало на заден план. Papillon е именно от третия тип.

Играта е разработка на американското студио Kolossal Games и представлява приятна смесица от добре познати механики и много оригинални игрални компоненти. Играчите влизат в ролята на градинари, които се състезават за най-красива градина и най-добро разпределение на пеперудите им по разкошни триизмерни цветни храсти, които представляват част от игралното поле. Играта е за от двама до четирима души, времето за изиграване варира, но около четиридесет до петдесет минути е достатъчно и с максималния брой играчи.

Нека разгледаме набързо фазите за един игрален ход. Започваме с наддаване, но явно, което на практика е чисто „плащане“ за привилегията да избираш първи в следващата фаза. Играчите се подреждат според дадените ресурси и започват да избират плочки за градините си. Тук играта много прилича на Каркасон и Kingdomino – взимаш плочки с различни елементи по тях и се опитваш да построиш оптимално своята градина. Ако в рамките на хода си успееш да завършиш леха, получаваш правото да „кацнеш“ с пеперуда от твоя цвят на някое от храстчетата около игралното поле. И… това е. Горното упражнение се повтаря 8 хода и накрая започвате да броите точки. Такива получавате от мнозинство на пеперудите ви по храстите, големина на лехите и няколко други по-маловажни фактора.

Играта е изключително семпла откъм правила, но предлага изненадващо интригуващ геймплей и дълбочина на планиране. Подборът на плочки има голямо значение за следващите етапи на хода и изборите, които правиш в играта, имат дългосрочно значение, понеже късметът е с доста малка тежест. Което е страхотно постижение за толкова бонбонесто и сладко изглеждаща игра.

И като говорим за визия – признавам, че Papillon толкова ми хареса, че я купих само заради вида ѝ, без изобщо да сме я тествали. Цветни пеперуди, които „кацат“ по растенията с малките си щипки, триизмерни храсти с кичести съцветия… абсолютен разкош, откъдето и да го погледнеш! Това прави играта подходяща за въвличане в хобито, понеже визуалните ѝ качества пораждат интерес, а сравнително кратките ѝ правила няма да отегчат и отблъснат новите играчи. Качеството на самите компоненти е една идея по-ниско, отколкото ми се иска, но детинският кеф да „кацаш“ по цветята бие всичко.

Като много други заглавия Papillon също се отличава с осезаемо различен геймплей в зависимост от броя играчи. Очаквано вариантът за двама е леко орязан и с известни компромиси. При трима играта е изключително приятна, ненапрягаща и бърза. При четирима, обаче, се разразява жестока конкуренция и една сесия може да се проточи до над 50 минути, защото решенията стават много по-трудни, а грешките се наказват сериозно. Мога спокойно да препоръчам играта за трима, ако сте от по-начинаещите играчи, и варианта за четирима, ако наистина искате стратегическо предизвикателство. Повярвайте ми – сладурският вид лъже! За най-състезателните има възможност и за игра с допълнително правило за градинските гномове, което може да позволи да се направят много точки при правилната им употреба.

До момента Papillon се оказва една от любимите ми придобивки от тазгодишния Есен. Повечето ни геймърски групички също я оцениха и се оказа, че тя се харесва както на стари кучета във хобито, така и на съвсем прохождащи. С две думи – ако търсите средна по трудност и продължителност, езиково независима и много красива игра, на която цялото семейство ще играе с удоволствие – Papillon е страхотен избор!