Дизайнер: Peter Rustemeyer

Продължителност: 45–60 Min

Брой играчи: 1-4

Механика: сценарии, кампания, модули на игра, кооперативност

Издател: Hans im Glück

Добре дошли в праисторията, където вълци дебнат предците ни, храната се събира трудно, а зимите са дълги. Paleo е кооперативна игра, а всички вие сте част от племе, което се бори да остави нещо след себе си, преди жестоките условия да го изличат от лицето на земята.

Paleo е кооперативна игра за от един до четири играча, която се опитва да пресъздаде изпълнените с опасности дни на група праисторически хора, които заедно трябва да събират храна и дърва, да изследват нови и потенциално смъртоносни места и да работят заедно по създаването на инструменти, с които да подобрят шансовете си за оцеляване. Целта ви е да завършите пещерната рисунка, увековечаваща делата ви, преди критичен брой нещастия и смъртни случаи да сполетят племето ви.

Всяка игра на Paleo започва с това да изберете сценарий. Той ще зададе както трудността на играта, така и основните неща, които ще трябва да правите, за да победите. Сценариите се получават като смесите точно определени модули от карти заедно с базово тесте и обърнете определените за този модул опасности и задачи. След това разделяте тестето игрални карти между всички играчи и започвате играта. Всеки играч от тук нататък контролира по една група хора, но всички групи са част от едно и също племе и работят заедно.

В началото на хода си всеки играч тегли три карти от тестето си, като гледа само гърбовете им. В зависимост от рисунката може да се добие горе-долу представа какво ви очаква на картата, но никога не може да сте сигурни. Например в повечето случаи в гората може да откриете дърва и храна, но понякога може да се натъкнете на някаква опасност, да се изгубите или да се случи нещо друго неочаквано. Преди да изберете къде да отиде всеки от вас, може да обсъдите избора си с останалите, в духа на общ коментар като „имаме нужда от храна, добре е някой от нас да иде в гора, защото там има по-голям шанс да намери“. След като всеки избере карта, всички обръщат едновременно и започва дискусия как да се справите със ситуацията. Ако някой се е оказал в сложна ситуация (например е попаднал на мечка), с която не може да се справи сам, може да поиска помощ от останалите. Всички карти, които не представляват капан или сериозна опасност, предоставят възможността да помогнете на друг играч, вместо да изпълните действието ѝ.

Тъй като всеки играч разполага с група хора с различни умения, способността ви да си помагате и ту един, ту друг да се притичва на помощ на другарите си е от особено значение, тъй като за изпълнение на някои карти трябва да комбинирате всички налични ресурси и умения в рамките на племето. Повечето карти искат комбинация от наблюдателност, сръчност и сила със различни стойности и понякога може да ви трябва помощта на някой от другата група, за да забележите лечебно растение в храстите например. Доста от картите предоставят и избор между различни действия така че често може да вземете поне някаква награда, дори да не успеете да намерите помощ за оптималната употреба на картата.

Основният чар на Paleo идва от няколко неща. Първото и може би най-важно е, че играта прекрасно пресъздава усещането за проучване на неизвестното и необходимостта понякога да се отправяш на опасно пътуване, защото обстоятелствата те притискат и наистина племето ви има нужда от определен ресурс. Идеята, че знаете горе-долу какво ви чака на дадена локация, но винаги нещо може да ви изненада, е особено добре реализирана с избора на карти в началото на хода. Друг страхотен елемент на играта е балансът между риск и награда, който е прекрасно изпълнен. В Paleo често ще попадате в опасни ситуации, играта ще е трудна или племето ви ще страда, но в нито един момент не се усещате безпомощни, сякаш играта ви наказва. И да загубите нещо или някого, на следващия ден пък ще попаднете на страхотно находище, от което ще се върнете с предостатъчно ресурси да се изхраните за ден-два. Резултатът е, че Paleo успява да поддържа интереса и желанието ви за изследване, без да ви улеснява прекалено и същевременно напомняйки постоянно, че все още не сте на върха на хранителната верига…

Да се върнем на сценариите. В Paleo има 10 модула, които можете да смесвате по различен начин, за да получите различно предизвикателство и история. Всеки модул идва освен с уникални цели, както и често с герои, случки и предмети, които да откривате по време на игра. Има предварително разписани седем комбинации от модули с нарастваща трудност, след които вече зависи от вас дали ще опитате с нови комбинации или ще преигравате старите. Тук идва и единственият може би слаб аспект на Paleo – преиграваемостта. Тъй като играта залага много на усещането за проучване на непознатото, постепенното разплитане на историята и опасностите във всеки модул е до голяма степен акцентът на Paleo. Неизбежно е обаче да научите за сценария достатъчно и по време на следващото изиграване ще взимате доста по-информирани решения. Това от една страна служи чудесно в смисъла, че ако се провалите веднъж на един сценарий, следващото преиграване ще ви е по-лесно, което би направило и победата ви по-вероятна. От друга страна, обаче, това познание неизбежно отнема част от очарованието да разкриеш подробностите за пръв път.

Ако погледнем общата продължителност на играта, тя всъщност предлага немалко забавление дори и само в рамките на предварително комбинираните седем сценария – за изиграваните на всеки от тях ще са ви необходими по около два часа, така че потенциално има доста игра докато превъртите всичко. След това имате и подробни указания как да комбинирате различните сценарии за по-нататъшни приключения, но вероятно усещането няма да е толкова силно изследователско, както в началото. Тук се намесва друг модул на Paleo – вариантът за напреднали, който слага доста ограничения, така че да направи играта по-трудна. Това би компенсирало евентуалните ви познания за сценариите и би изместило фокуса от „дай да претърсим всичко докато намерим, каквото ни трябва“ на „ние знаем къде е това, дето ни трябва, но сега трябва да измислим начин да стигнем до него преди да ни изядат вълците“, образно казано.

Но колко трудна е играта в базовия си вариант? Бидейки кооперативно заглавие, в което на практика няма скрита информация, Paleo е много подходяща за смесени групи играчи, в които по-опитните могат да насочват останалите за по-добрите решения. Тук естествено идва проблемът с „алфа играча“, който не оставя достатъчно поле за изява на останалите, но факторът с неизвестността на картите, докато не се обърнат, до някаква степен смекчава това. Иначе за разучаване играта е сравнително предизвикателна, най-вече защото изглежда и е описана значително по-сложно, отколкото е на практика. Все пак за един по-опитен играч не би представлявала проблем, а както вече споменахме наличието на поне един такъв на масата е достатъчно да направи превеждането на групата през играта по-гладко.

Paleo е страхотна игра с правдиво изграден свят, усещане за неизвестност и приключение, както и сплотеност и кооперативност. Темата е имплементирана чудесно, артът и иконографията са ясни и красиви, а компонентите са на изключително високо ниво до степен да са излишно обемисти и луксозни за вкуса на някои хора. Струва си да се пробва във всяка компания, която обича кооперативни и приключенски игри.

Наративът в Paleo

Често в настолните игри разгръщаща се история липсва. Обикновено има тема, а играчите могат да създадат собствена история, използвайки най-вече въображението си, за да доукрасят действията, които се случват на масата *. Все по-често обаче наблюдаваме тенденция в настолните игри да се вкарват елементи, типични за книгите-игри* – в даден момент играч получава инструкция да прочете описателен текст и да вземе решение, което го препраща на друга карта или епизод, където научава какъв е изходът от решението му. По този начин дизайнерите имат възможност да създадат ситуации и приключения, които не могат да предадат със стандартните механики на играта си. Това става особено типично за кооперативните игри и тези, в които играчите откриват и изследват неизвестности.

Paleo попада и в двете категории, но в нея вместо геймплеят да се накъсва с четене на епизоди и взимане на решения, историята се разгръща пред играчите на базата на първия описан метод – посредством тяхното собствено интерпретиране на случващото се. Например след преодоляването на една от картите с опасност получавате копие. Но ако се загледате в заглавието и илюстрацията на картата, може да си представите как групата ви е нападната от освирепял отшелник и след като го побеждавате, взимате копието му. Самото условие за победа, завършването на пещерната рисунка, е една метафора за оцеляването на племето във времето и препятствията, през които то е преминало. Един от любимите ми примери е картата „Howls in the Night„, или „Вой в нощта„, която има на илюстрацията си пет вълка и изисква всяка нощ да даваме ресурси или капан, за да не умре някой от племето. Тези елементи доста ясно описват, че в околностите има глутница вълци, които нападат хората всяка нощ. Но ако играчите успеят да премахнат пет карти с вълци, то те могат да се отърват тази карта, което е просто начин играта да ни разкаже, че сме успели да изловим тези вълци и те вече не тероризират племето.

С тези няколко примера исках да ви покажа, че макар в Paleo почти да отсъства описателен текст, то история в играта има и тя е много стилно показана и разказана. Просто трябва да погледнете случващото се отвъд механиките на играта, да потърсите историята. И в крайна сметка сами да я създадете.

Rex

Оценка: 8/10