Majesty: For the Realm Splendor-killer от дизайнера на Splendor?

Когато името ти стои на кутията на хит от ранга на Splendor е неизбежно очакванията към всеки твой дизайн да са огромни. При Марк Андре това доведе до значително по-хладния прием на следващата му игра – Barony, която май се оказа една идея по-комплексна и съответно недостатъчно масова, така че не можа да повтори успеха на предшественика си. Което в никакъв случай не я прави лоша, просто хората искаха още от същото. Марк ги послуша и им даде Cities of Splendor – цели четири експанжъна в една кутия. Феновете останаха по-скоро доволни, въпреки че не всички нови модули се оказаха достатъчно качествени. Междувременно на пазара се появи Century: Spice Road, която предложи една идея по-геймърско усещане и стратегически геймплей и отмъкна част от аудиторията на Splendor. Възникна логичния въпрос, какъв ще е отговорът на Марк Андре?

Изненадващо или не, Majesty: For the Realm прилича доста на батко си (отново имаме пластмасови чипове и събираме сетове от карти), но взима някои добри идеи и от конкурентното отроче на Plan B Games. Резултатът е красива, елегантна и бърза игра, която отнема около 20-25 минути дори с максималния брой играчи. Правилата са изчистени и се обясняват за две минути, а реакцията след първото изиграване обикновено е: „Хайде пак!“.

В Majesty играчите влизат в ролята на благородници, които се борят за овакантения престол. Това става чрез привличането на различни жители и разпределянето им по съответните локации/сгради, което носи точки и ни приближава до заветната цел. Играта продължава 12 рунда и накрая събралият най-много точки печели короната. По подобие на повечето евро-игри и тук темата би могла да е всякаква, но благодарение на красивите илюстрации и факта, че картите със сгради образуват една панорамна картина, се получава доста прилично потапяне в средновековното кралство. Splendor печелеше много почитатели с изчистения си дизайн и Марк Андре се е постарал не просто да го запази, но и да го издигне до нови висини. В Majesty реално имате само едно действие, което правите всеки ход – избирате си една от наличните 6 карти с жители и я слагате под съответната сграда. Толкова. Звучи изключително елементарно и на пръв поглед наистина е така, но само след 2-3 хода ще установите, че реалността е по-различна. Само първата карта (т.е. тази, която е най-далече от тестето) е безплатна. За да вземете някоя от останалите, трябва да поставите на предходната работник. Т.е., втората ще ви струва 1 работник, четвъртата карта ще ви струва 3 работника, петата – 4 и пр. Може много да ви трябва рицарят на пета позиция, но поради недостиг на работници да не можете да си го позволите. Работниците са лимитирани до 5 на играч и когато поради дадено действие получите допълнителни над тази бройка, сте длъжни в края на хода си да ги смените за по 1 точка всеки. Доста хитро използване на механиката с подправките в Century, но с добавени точки. Всъщност манипулациите на работниците са добър начин за трупане на екстра точки в хода на играта. Това коя от картите ще изберете, определя не само точките, които получавате вие, но доста често може да носи точки и за останалите играчи (поставяне на пивовар в пивоварната например носи точки и за всеки, който има мелничари, ханджията дава точки за пивоварите и т.н.).

Схемата на финалното точкуване също ще ви накара да се позамислите сериозно и да се пробвате да планирате в малко по-дългосрочен план. Играта приключва в момента, в който всички имат по 12 карти с жители пред себе си. Най-напред се гледа как са разпределени по всяка от 8-те сгради (мелница, пивоварна, чифлик, караулно, казарми, страноприемница, замък и лазарет). За всяка карта в лазарета се губи по една точка и картите се вадят от игра. Следва проверка в колко от останалите сгради имате поне по една карта и резултатът се вдига на квадрат (т.е. ако имам жители в 4 сгради ще получа 16 точки, ако обаче са в 6, това ще са 36 точки и т.н.). Дотук добре, значи ще гледаме да имаме хора навсякъде и готово. Нелоша идея, но в Majesty се печелят точки и от мнозинството в съответната сграда. При наличието само на 12 хода и на 7 сгради е очевидно, че няма как да се постигне мнозинство навсякъде и съответно в даден момент ще трябва да прецените кое е по-изгодно – на всяка цена да имате хора във всички сгради или да се съсредоточите върху 2-3 мнозинства и да наваксате с точките от там.

Една от критиките към Splendor и Century: Spice Road беше, че няма почти никаква интеракция с останалите играчи. Е, Majesty решава донякъде този проблем с наличието на рицарите и казармата. Когато вземете рицар и го поставите в казармата автоматично правите атака срещу всеки от останалите играчи. Атаката е индивидуална и се случва последователно срещу всички останали – броите вашите рицари и ги сравнявате с броя на чуждите стражи. Ако имате повече, противникът праща най-лявата карта от таблото си в лазарета с лицето надолу и тя спира да му носи точки. Ако стражите са повече от рицарите, нищо не се случва. Възможността да нападате другите играчи превръща вещицата в една от най-желаните карти към средата на играта, защото когато я вземете и поставите в чифлика, тя лекува най-горната карта от лазарета ви и я връща обратно в играта.

Разбира се, всичко казано дотук би било без особено значение, ако играта не предлага добра преиграваемост. Това обаче не е проблем за Majesty – всяка от картите със сгради има две страни. Първата е по-лесната и се препоръчва за разучаване на играта, а B-страната променя начина на точкуване и е като цяло по-геймърска. Добавете към това възможността да смесвате страните (с единственото изискване всички играчи да играят с еднаква комбинация) и факта, че не всички карти с жители участват в играта едновременно, и се получават страшно много варианти. Въобще, няма опасност Majesty да омръзне дори и след 20 изигравания. Друг е въпросът дали играта наистина е убиецът на Splendor от подзаглавието. Поне според мен, по-скоро не. Majesty е някъде по средата между Splendor и Century: Spice Road – заимствала е най-доброто от двете и е добавила щипка оригиналност. Предлага достатъчно стратегически избори, че да е интересна на геймърите, като същевременно е с достатъчно лесни и елегантни правила, че да се играе и от абсолютни начинаещи. Браво на Марк Андре и Hans im Glück и остава да чакаме бъдещите експанжъни.