Kōhaku

Първата модерна настолна игра, с която се сблъсках, беше Каркасон. Случи се на един от легендарните ShadowDance купони, и въпреки че завърших последен заради едно недообясняване на точкуването от страна на собственика на играта (кхм, полянките, кхм, Moridinе!), може спокойно да се каже, че това събитие постави началото на затъването ми в хобито. Дванайсет години и около 400 заглавия по-късно любовта ми към игрите с поставяне на плочки е все така силна, а когато механиката се комбинира с приятна тематика и лесни правила, имаме поредния хит в личната ми класация.

В Kōhaku на дизайнера Danny Devine целта ни е да направим най-привлекателното езерце с Кои рибоци. За целта в началото на хода си взимаме две съседни плочки от дванайсетте налични на игралното поле (3 редички по 4 плочки), като едната задължително е с Кои, а другата е с декорация. Поставяме избраните плочки в личното си езерце, като спазваме две простички правила: 1) нова плочка винаги се поставя в съседство до съществуваща такава и 2) плочките трябва да се редуват, т.е. до плочка с Кои се поставя плочка с декорация. В рамките на първия ни ход плочките логично се поставят една до друга, но оттам насетне това не е задължително, стига да са спазени горните две правила. Щом завършим хода си, игралното поле се допълва с две нови плочки от резерва, като правилото е, че плочки от центъра се преместват на свободните места по края на полето и е ред на следващия играч. Играта приключва, когато свършат плочките с Кои от резерва. Следва точкуване и играчът с най-висок резултат печели.

Акрилните плочки в първото издание

В играта има два вида Кои – едноцветни и двуцветни, и седем вида декорации. Това, което превръща Kōhaku в хит в личната ми класация, е разнообразието от декорации и тематичните им начини за точкуване. Цветята (единични или двойни) ви носят точки в зависимост това какъв цвят рибки се намират в съседство, като двуцветните рибки се броят и за двата си цвята, скалите се интересуват само от малките рибки, които биха се скрили под тях, пеперудите са вързани с цвета на Кои в същата редичка и колона, жабите броят храната, т.е. водните кончета по съседните плочки, статуите носят точки в зависимост от това колко плочки с риби имат в съседство (колкото повече, толкова повече), а костенурките просто са яки и автоматично ви дават по 5 точки. Сериозното разнообразие от плочки и начини на точкуване, комбинирано с постоянно променящия се набор от рибки и декорации, създава големи възможности за преиграване, като играта работи еднакво добре както с двама, така и с трима, и четирима души. Ходовете вървят изключително бързо и дори и с четирима едва ли ще ви отнеме повече от 40 минути.

Игралното поле в първото издание

Най-приятната изненада е, че Danny Devine е помислил и за соло играчите и в кутията са включени правила за игра срещу трима автоматизирани опоненти (лесен, среден и труден), като целта е да победите колкото се може повече от тях. За разлика от стандартната игра, опонентите ви в соловата не градят собствени езерца, а имат общ ход, в който събират купчина плочки и накрая ги точкуват по малко по-различна схема в зависимост от нивото си. Макар управлението им да е доста елементарно, победата над тях в никакъв случай не е гарантирана и ще ви се наложи да се понапънете, за да се представите по-добре и от тримата.

Едно от нещата, които привлякоха вниманието ми към Kōhaku, бяха изключително качествените компоненти на първото издание. Игралното поле е неопренов плеймат с обшити краища, а плочките освен с чудесен арт са от прозрачен акрил и създават илюзията за истинско, обемно езеро. Няма какво да се лъжем, естетическото удоволствие си е важен елемент, допринасящ за потапянето в една игра. Единствената ми критика е към маркерите за отбелязване на точките, които тематично са с формата на рибки, но полето, върху което се поставят, не е изцяло съобразено с размера им и прави придвижването им доста неудобно. Това обаче са бели кахъри и не влияят на качествата на играта.

Плочките във второто издание

Kōhaku беше един от изненадващите хитове на 2020 г. и първоначалният тираж, финансиран чрез Kickstarter, се разпродаде страшно бързо. 25th Century Games реагираха своевременно и подготвиха второ издание, но с цел да направят играта по-достъпна и да намалят производствените разходи, редуцирахалеко размера на кутията, замениха акрилните плочки с картонени с UV лак покритие, а неопреновото игрално поле с картонено. Артът и правилата обаче си остават непроменени и Kōhaku предлага същия бърз и приятен геймплей, подходящ за цялото семейство. Ако харесвате игри с поставяне на плочки, но Каркасон вече ви е поомръзнал, потърсете си Kōhaku, гарантирам че ще ви допадне.