Imperium: Classics & Imperium: Legends

Да развиваш цивилизация е яко по много начини. Яко е да започнеш от пещерняци и да стигнеш до компютри. Яко е да хванеш римляните от дълбока древност и вместо да им се разпадне империята, да ги издигнеш до световно господство. Яко е да избираш между откриването на печатната преса, пеницилина или динамита – и това да определи как народът ти успява да прогресира спрямо останалите.

С тази мисъл не откривам топлата вода – в настолните игри са се сетили още от 80-те, видеоигрите бързо са ги последвали. Но създаването на такава игра е трудно, понеже има СУПЕР МНОГО елементи за пресъздаване: историческа автентичност, военни конфликти, технология, икономика, култура и какво ли още не. Малко заглавия успяват да ги съберат в една сесия и всяко от тях си избира на какво да наблегне: Through the Ages е толкова постна откъм компоненти, че е по-добра мобилна игра, отколкото настолна, защото компютърът се справя по-добре с местене на 5 вида кубчета на един ход; Clash of Cultures започва с добри намерения, но често се превръща в бой с фигурки; Tapestry не си прави услуга със своята прекалена абстрактност и по-скоро прилича на състезание по 4 показателя с една карта по средата, отколкото на развиване на народ;

С тази статия искам да ви разкажа за един нов опит на Nigel Buckle и David Turczi да съберат всичко на едно място: познати от историята народи, военни сблъсъци, технологии, менажиране на ресурси, бунтове и няколко вида победа. И са го натикали в декбилдинг игра, която се появи в две разновидности: Imperium: Classics и Imperium: Legends. Двете предлагат различен набор от фракции, които могат да се комбинират в една игра, и имат общи базови правила, поради което за по-просто ще ги наричам с общото име Imperium. 

Правилата набързо:

• Всеки започва с няколко тестета наведнъж: стартови карти, с които да си играе хода; карти Нация, с които го подобрява, докато е варварин; карти Развитие, с които го подобрява, след като от варварин се превърне в империя; допълнителни карти, ако му трябват за специални правила конкретно за неговата фракция;
• На ход играчът има три действия (отбелязвани с токенчета). С всяко от тях играч изпълнява по една карта. Има и два начина играчът да си пропусне хода, защото картите в ръката не му вършат работа, и да направи неоптимален, но все пак ненулев ход;
• Картите в играта имат много текст и ключови думи, но като цяло правят следните неща: генерират ресурси, купуват нови карти, пречат на други играчи или помагат с още карти и още действия. Някои карти са перманенти – вместо да отиват в дискард след изиграването си, те остават на масата;
• Когато играч си купи карта, в 3/4 от случаите той взима и една негативна карта Смут (Unrest). Тя носи минус точки и текстът ѝ казва как можеш да я махнеш от тестето си. Има определена бройка от тези карти и ако те някога свършат, играта приключва и този с най-малко смут в нацията си печели;
• Всички познати механики от декбилдърите присъстват тук: пазар от карти, достъпен за всички играчи; изтъняване на тестето, за да теглиш само хубави неща; пълнене на противникови тестета с кофти карти, които те трябва да разкарат; купуване на тъпи по ефекти карти, които носят много точки; готини комбота от няколко карти в един перфектен ход;
• Когато играч си превърти тестето, той добавя към него една нова карта. Първоначално тя е случайна карта Нация. Когато те свършат, народът му се превръща от варварски в имперски. От този момент нататък при превъртане на тестето играчът си добавя карта от тестето Развитие. Този път гледа всички едновременно и си избира от тях. Картите обаче струват ресурси;
• Когато всички карти от едно измежду няколко тестета бъдат изтеглени, всички получават по още един ход и се броят точки;
• Точките в играта са под формата на събрани токени Напредък (Progress) и точки по самите карти – около половината от картите в играта дават точки в долния си десен ъгъл.

Това е супер съкратен прочит на правилата. В същността си те са прости, но ако не познавате поне 6 от ключовите думи по картите в началото, не можете да започнете да играете. Познаването на картите също има значение, както на началните тестета на всяка фракция, така и на общия пазар – опитен играч би могъл да накара новаци да се срамуват от точките си. 

И като става дума – книжката с правилата не е перфектна. Опитах се да прочета правилата, преди да си взема копие на играта, но не разбрах как се играе и ми трябваше да гледам видео. Правилата са си тежки, има много информация по картите и може би няма лесен начин да ги научите. Има и дразнещи дреболии – например секцията за бързи справки на гърба на книжката показва, че изборите Activate, Innovate и Revolt са равнопоставени начини да си изиграеш хода. Activate са трите действия от по-рано, Innovate и Revolt са начини да си пропуснеш хода–- никога не бих ги определил като равни по сила. Затова и препоръката ми е за научаване на правилата да си помогнете с видео инструкции от интернет.

Продължаваме с качеството на компонентите. Картите не са от най-твърдите, но предвид обема им и цената на играта – добре са си. Артът е специфичен, наподобява небрежен комиксов стил, който по-скоро е правен на ръка, отколкото дигитално. Всичко е разбираемо, красиво и артът успява да предаде концепции като „инвазия“ или „корупция“. Малко прилича ми на модерна версия на списание Дъга. Ресурсите в играта са под формата на картонени токени, за които разработчиците са се постарали да бъдат с различни форма и цвят – не можете да ги объркате. Номиналите им са от 1, 5 и 10, а проблемът с тях е, че иконките на тези от 5 и 10 са размазани, все едно са зуумнати на Paint. Не е яко. За борд не можем да говорим – играта няма такъв. Има разделители, които показват как да си подредите всички общи карти в центъра на масата; не е лошо решение, дори спестява малко сетъп. За соло варианта, с каквито Turczi е известен, се използва едно зарче, което е около 5-пъти по-голямо от нужното – все пак си остава просто 6-стенно зарче. Като цяло компонентите работят. Има доста токени за местене и менажиране, но те са от малко на брой видове, така че не би трябвало да се затрудните.

Дотук описах колко са сложни правилата и как компонентите не са перфектни – напълно умишлено. Ако това много ви отблъсква, тази игра не е за вас. Тук няма лъскави пластмасови фигурки и по време на първата ви игра сигурно ще посягате към книжката да проверите какво точно означаваше Acquire.

Кое ѝ е якото на тази игра тогава? Накратко, това са хитрите механики на един уникален декбилдър. Ако искате да разберете повече за тях и ви допада артът по картите – продължаваме напред!

За разлика от най-популярните игри от жанра, като Dominion и Ascension, тук стартовите карти не са тъпи единички, с които да правите началните си ходове и да купувате смислените неща. Да, началните карти са една идея по-слаби от тези, които си купувате/отключвате, но за използването в началото на всяка от тях си има добра причина и още от първия ход те ви предлагат интересни избори. Всички фракции започват с няколко типични стартови карти, като например  Завладяване (Conquer), с която се купуват два цвята карти – Региони и Народи, или Развитие (Develop), с която се купуват другите два вида карти – зелени и сиви технологии. Във всички начални тестета има и стартови региони – перманентни карти, под които можете да мушнете произволна карта, за да не се върне обратно в ръката ви. По този ловък начин още с първите си три действия можете да играете с фракцията по свой собствен начин и да изберете върху кои механики да се фокусирате. И само в този декбилдър играчът има такова огромно количество контрол върху тестето си – ако искате да го превъртате бързо, за три хода можете да го свалите до под 10 карти и на всеки втори ход да си отключвате по нещо ново.

В този ред на мисли, има много начини да стигнете до победата в Imperium. Класическа стратегия за жанра е да разкарате по-слабите карти от тестето си, за да може всеки ход да правите уомбо-комбо за много точки и така до края на играта – това е валидно и тук, но е малко бавно и не винаги е най-силната стратегия. Можете да се ориентирате и към карти Слава (Fame); за да ги вземете, трябва да си върнете изиграни региони в дискарда, което издува тестето ви и прави следващите няколко хода по-бавни. Но в замяна получавате карта, която носи много точки и/или е много силна. Напълно валиден вариант е и да се опитате да изкупите пазара – да взимате всичко, на което пише точки. Това също не става лесно, защото се сблъсквате директно със Смут механиката.

Самите карти Смут съществуват, за да пречат – те носят минус точки на края на играта и трябва да ги изиграете, за да ги върнете в купчината им. Всеки път, когато си вземете карта не-регион, задължително взимате и една Смут, така че колкото повече се развива фракцията ви, толкова повече хората в нея се сърдят и мрънкат (като в живия живот). Но не можете просто да ги трупате – ако Смут купчината някога свърши, играта моментално приключва и играчите броят само колко Смут имат (този с най-малко печели). Имах игра, в която си изтъних тестето много, натрупах силни перманентни карти и всеки ход ми беше много силен… но се отпуснах по отношение на Смутa и с все цялата си преднина загубих, защото аз имах 6 Смут, докато останалите играчи имаха по 2 (щях да го изчистя, кълна се!).

Аз съм фен на тази механика, защото не позволява просто да купувате най-ценните карти, без да ги четете – това ще доведе до загуба. Затова е важно да знаете, че първия път, когато загубите по този начин, ще ви е солено, защото поражението идва от нищото и през цялото време усещате, че се движите никак не зле в играта. А няма лесен начин да следите кой играч колко Смут има. Така че Смутът иска да си го чистите от тестето, защото наистина е потенциално опасен. Има и фракции, които си взаимодействат с него – целта им е да го раздават на други играчи и да спечелят по този начин. Това е най-директната интеракция между играчи – да им давате карти, с които да загубят.

Смут механиката има и следната кофти черта: понеже играта е относително дълга, можете да играете 2 часа и накрая старателно изградената ви цивилизация да няма никакво значение, защото сте загубили заради много Смут.

Динамиката на Смут механиката е обяснена от дизайнерите с това, че когато нещо се променя в една държава, винаги има недоволство от промяната. Това не се случва при завоюване на нови региони – едновременно тематично (защото никой не би се разсърдил, че страната му става по-силна) и умно геймплей решение, което дава възможност на играчите да взимат нови карти в ходове, когато не могат (или просто не искат) да рискуват с карта Смут. По този гениален начин е направен целият Imperium – чрез завидно количество тематичност, без тя да пречи на разнообразието от стилове на игра. 

Всяка от фракциите прилича на първоизточника си, бил той исторически или легендарен. Например римляните са добри в това да събират карти Слава (като провъзгласяват своето величие) и в началото на играта превземат региони по-бързо от останалите. Келтите могат да генерират Смут за враговете си и да им крадат ресурси чрез набези. Гърците могат по-бързо да си изтънят тестето и да преминат от варвари в империя, като по този начин достигат до силните сиви технологии. Египтяните използват свои перманентни карти като пирамиди и храмове, за да изчистят Смута и да теглят много карти, докато си избират в какво да станат най-силни.

Именно описаното разнообразие води до най-силния аспект на Imperium – преиграваемостта. Абсолютно всяка игра ще бъде различна: в кутията на всеки от двата варианта има по 8 фракции, всяка от които има две опции за начално умение. И към това добавяме пазара – първите карти в него могат да имат ключово значение за началните ходове. Дори да направите две последователни игри с римляни с по-простото умение, то поне половината от играта ви ще бъде различна и след тях може да поискате трета, за да пробвате трета стратегия.

Това чувство за огромно разнообразие може да бъде подкопано от факта, че повечето игри ще преминат през целия пазар. Едно от условията за край на играта е това тесте да свърши и в повечето игри се случва именно това. Също така, част от картите в него се повтарят. От една страна това не е добре – ще видите всичките карти в тестето още през първата игра и всеки път голяма част от тях ще попаднат в тестетата на опонентите ви. От друга страна, комбинациите между картите са толкова много, че съдържанието на тестето ви всеки път ще е различно и това остава вълнението от потенциалните възможности, които не сте опитали все още.

Imperium е яка, но не е перфектна Споменах го по-рано – правилата на играта са си тежки. Приемете, че първата ви игра ще е тренировъчна: да свикнете с думичките, да видите колко бързо се върти тестето ви и да разпознавате за какво е подходяща фракцията ви. Най-добре е първата игра да бъде с еднакво опитни играчи. 

Споменах също така, че Смут механиката може да доведе до неочаквана загуба. Когато се опазите от край поради Смут, стигате до финалното броене, което е много по-сложно, отколкото можеше да е. Голяма част от картите в играта просто носят брой точки и те се броят лесно – събирате числата. Но има и такива, които дават точки според някакво условие: „за всяка крава, която имате, +1 точка в края на играта“. Тези карти са твърде, твърде много – освен да си преброите точките по картите един път, трябва да минете през цялото си тесте за всяко отделно условие. Сиреч, преброявате си картите 5 пъти, класифицирате ги и накрая смятате. Играта си няма пачка листчета, на които тържествено да пишете точките, а откровено ѝ трябва поне това. Или да идваше с джобен калкулатор в кутията. Смятам, че спокойно можеше да няма такива условия по картите, а на всяка просто да пише фиксирани точки и толкоз, играта нямаше да стане по-лоша.

В заключение ще заявя, че Imperium е уникален хибрид между декбилдър с точки и цивилизационна игра. Носи усещането и на двете – ако сте играли декбилдъри, ще се оправите с механиките, а ако сте фенове на развиване на държавици, в двете кутии има интересни предложения. Всяка игра ще е различна и Imperium предлага достатъчно съдържание, за да играете с различни фракции и да пробвате различен стил за всяка от тях. Точкуването накрая е овъртяно, но пък никога няма да имате един и същи резултат. Препоръчвам да пробвате Classics преди Legends и да не се напъвате с по-сложни фракции за първата си игра – тежестта на правилата си е достатъчна, без да се хвърляте директно на най-трудното.