Grime

Има бездна. Техом. Първично море преди бога. Око, което не се затваря. Паст, която не се засища. Родена от колапса на мистична материя върху себе си, тази бездна е и главата на Аклан – чревоугодника*. Тялото му е човекоподобен инструмент от камък, но в очите на Неоформените е съвършено и повод за завист и вражда. Abyssus abyssum invocat. Бездната търси родство, но всичко под Разбитото небе ѝ е чуждо по природа, затова е годно само за поглъщане и анихилация. Ако нещо се противи на притеглянето ѝ, тялото е там, за да прекърши волята, за да направи „ястието“ смилаемо. А ястието е целият свят…

Добре дошли в Grime – сюрреалистично приключение с огигинална визия и мистериозен свят, в който неживото е живо и отвсякъде дебнат опасности. Наистина светът на Grime, притежава една неповторимост, един размах на въображението, какъвто не виждаме всеки ден. В традициите на анатомичния хорър, Grime е обсебена от лица, крайници и вътрешности и това най-ясно се изразява в платформинга ѝ. Понякога разпознаваме формите, друг път са просто аморфна маса. Враждебни ръце се протягат към вас от стените, а често се случва и да отпочинете в нечия вкаменена длан. Очи поглеждат зад гърба ви, спускате се по вити червоподобни стълбове, избягвате био електричество, пълзящо по нерви и синапси. Много често пък на фона на приключенията ви се забелязват човешки лица, порутени или неоформени, сякаш Соларис на Лем се е опитала да ги извае, но не е достигнало умение или интерес и са били изоставени наполовина.

Оригиналната визия се простира и отвъд околностите. Оръжията ви, когато не са някой смъртоносен каменен блок, също имат органичен характер, като например меч, от който се откъсват пръсти, докато го размахва те, или чук с челюсти, които тракат при всеки удар, и много други. Главният герой пък – Аклан, в своята безглавост (или е редно да кажем, в своята причудлива главост) и дори в някои от одеждите си, напомня незнайния протагонист на Dead Cells. Колкото до бездната/главата му, с нея прибирате предмети и отблъсквате атаките на враговете си.

Враговете пък са Неоформените, груби каменни създания, често с големи глави, като на статуите от Великденските острови. Измерват времето в Трусове. Някои са безразлични към вас, други ви „помагат“, но повечето са просто враждебни. Ако причината не е станала ясна досега, то това е специфичната ви форма. Едни просто се страхуват от бездната на раменете ви и обещанието за край, което крие. Другите завиждат за тялото под нея, а причините за това са внедрени в културата им. Тя е въздигнала човекоподобната телесност в своеобразен естетически връх – връх, към който всеки от Неоформените се стреми. Някои опитват да издялат съвършената си форма сами, но под зоркия поглед на Шидра* стремежът е бил институционализиран. В резултат на това много от Неоформените копаят земята и дори се обръщат един срещу друг, в търсене на дарове за Шидра, който, чрез армията си от шивачи, да ги дари с нова форма.

Животът (ако можем да го наречем така) в Grime е недоразумение, поне в настоящата му форма. Докоснати от Дъха, обитателите на света имат самосъзнанието за тази фундаментална нередност, която според някои Аклан е тук да прекрати. Камъкът не трябва да диша и в течение на играта ще срещнете както противници, така и привърженици на тази идея. Повечето са измъчвани от явление наречено Старата болка – вероятно спомен за съществуването в обвивка от плът и кръв, макар никъде да не открих играта да споменава какво точно е в прав текст. Истината е, че правият текст е противопоказен за този тип игри и за цялата изнесена до момента информация ще трябва доста да се потрудите.

Особено очарователни бяха Поклонниците на Гибелта, които всички варвари смятаха за глупци и декаденти, но в крайна сметка излязоха най-цивилизовани. Ако Неоформените ви смятат за съвършен визуално, но все пак са готови да ви унищожат от злост или от страх, то за Поклонниците на Гибелта Аклан е калокагатиен. Красив и добродетелен, Аклан е екзекутор и за тях, но те не се противят, а дори са изградили цивилизацията си около идването му. В резултат на това в бляскавия им град няма битки (освен едно представление накрая), нито препятствия. Посрещнати сте с празненства, а това, което ви е нужно, ви е дадено наготово и за тях няма по-голяма чест от това да бъдат унищожени.

Безспорно идейността в Grime се дължи на амбицията на разработчиците от израелското студио Clover Bite, тъй като дебютират с играта си на пазара. И то в нишата на метроидваниите, в която, малко или много, геймърите вече сме видели какво може да предложи жанрът. Тогава основна важност придобива друг въпрос: Как и колко оригинално ще бъде възпроизведено и изпълнено вече видяното? Grime предоставя задоволителни отговори на въпросите от естетически характер, при все че имам известни забележки от геймплеен такъв. Ситуацията в голяма степен повтаря Blasphemous. Откъдето извират достойнствата на играта, идват и слабостите, а именно, както споменахме – от това, че е първа игра за студиото.

Графиката е хубава и е поддържана от Unity. Светлината и ефектите особено са доста добри, макар на места да не са съвсем убедителни. Анимациите на Аклан и на враговете ви, уви, са малко дървени и неведнъж предизвиках гличове в тях с действията си, но в ядрото си геймплейят е солиден и се изпълняват подобаващо. Саундракът, дело на Шон Сека и Алекс Роу, е феноменален и прекрасно изпълва атмосферата на запустение, разпад и обреченост в играта. Дори смея да твърдя, че ако не беше той, навярно не бих се инвестирал в играта в такава степен. Хубаво е, когато музиката е разпозната от студиото като есенциална за артистичната цялост на продукта им и в нея е вложено такова старание. Ако имате колебания, просто чуйте ембиънт частите от Pale Sky или Lithic.

И като почнахме да говорим за геймплей, нека засегнем RPG елемента в Grime. Повечето от статистиките в играта са стандартните, уникалната в случая е Резонансът, който подсилва атаката на част от оръжията, както и пораженията, които нанасяте на врага, щом отбиете атаката му чрез бездната. Броните са само козметични, не носят ползи, освен за окото. Оръжията биват два вида, остри и тъпи, като съответният вид работи срещу съответния враг. Няма как да смажете каменен бръмбар с меча си, но чукът ще ви свърши добра работа. И двата вида носят на ъпгрейд, но трябва да се внимава, защото ресурсите са малко. Атаките на враговете пък се делят на годни и негодни за отбиване, вторите трябва да отбягвате с dash механиката. Вашите собствени атаки се делят на леки и тежки, като тежките са някак твърде тромави и почти не ги използвах през играта.

Отделно от статистиките, които надувате с точки, в типичен souls маниер имате и Ловни точки, които вземате, като убивате елитни единици из картата. Тях разпределяте по уникални таланти, които промотират различен стил на игра, а самите таланти добивате като поглъщате врагове, т.е. довършвате ги чрез блокиране. Броят на точките също е фиксиран, така че няма как да ги разпределите в максимална степен по всички таланти и трябва да подберете само тези (и дотолкова), които смятате, че вървят добре заедно. Има и контраточки, с които можете да поправяте, ако сте вдигнали грешен талант или тотално да промените талантите на героя си. Наложи се да ги променя веднъж, за да се справя с Шидра в края на играта. През цялото време ми бяха вършили работа едни, но при него нямах никаква полза от тях, с новите обаче битката премина като песен.

В класически метроидвания стил, след всеки убит бос получавате ново умение, което ви позволява да проходите по нов начин картата на играта и отваря нови врати за вас. Проблемът на Grime обаче е, че дарява някои от уменията едва в края на играта (или дори след него), което си е откровен абсурд. Двойният скок или телепортирането между Монолитите, които служат за чекпойнти, биха съкратили многократно 20-часовата ми сесия в играта и несъмнено биха смекчили опасността от това да ми досади. Уви, на Clover Bite не им е хрумнало, или просто им предстои да подобрят играта. За разлика от гореспоменатата Blasphemous и подобно на Dead Cells, Grime поне има читав платформинг и се възползва на 100% от механиките за придвижване, които Аклан добива. Картата, през която се движи обаче, малко пустее и понякога решенията на левъл дизайна са откровено странни, но има секции, които реабилитират недостатъците. Минус също така ще даря, защото в момента играта не разполага с почти никаква стойност за преиграване, така че се преди да харчите пари за нея, замислете се кое тачите повече, геймплея или аудио-визуалното преживяване.

На този етап Grime е грубо ваяние, но потенциалът ѝ е чудовищен. Ще очаквам продължението или каквото и да е на Clover Bite с интерес. Важното е единствено да не губят вдъхновението, което ги е обладавало в направата на Grime, да полират малко повече заглавието си преди рилийз и да общуват активно с фенбазата, за да се избегнат геймплейни (и всякакви) абсурди и недоразумения.