Four Gardens

Един от проблемите с големите и сложни игри, които преобладават в колекцията ми, е, че са… големи и сложни. Отнемат доста време за подготовка, изискват сериозна отдаденост от всички участници и често са с продължителност, която хич не е подходяща за едно бързо събиране. Това води до въртенето на 3-4 заглавия, които макар и много любими, постепенно започват да омръзват и съответно ентусиазмът на компанията понамалява. В опит да реша проблема и да разнообразя малко селекцията от бързи и лесни за обяснение игри, се озовах с копие на Four Gardens, дебютно заглавие на дизайнера Martin Doležal. Признавам си без бой, че стрелях малко напосоки и избрах най-вече на база външен вид и презентация. За моя радост се оказа, че зад красивата опаковка се крие лека и приятна игра, подходяща за всички възрасти.

Four Gardens е игра със събиране на комплекти, в която се опитвате да изградите красиви панорами и да натрупате най-много точки. За целта се използват двулицеви карти – от едната страна са изобразени възможни действия, а от другата – пейзажи, част от споменатите панорами. Най-интересният елемент обаче е гигантската въртяща се пагода, която трябва да сглобите преди първата игра. Спокойно, лесно е и резултатът си струва.

В рамките на хода си имате право на три действия, като при желание може да извършите дадено действие и повече от веднъж. Изборът е между:

1) полагане на основи – т.е. да изиграете карта от ръката си и да положите основата на даден пейзаж (пейзажите биват с различна големина – 2, 3, 4 или 5 карти);
2) да завъртите пагодата и да съберете съответните ресурси, които са изобразени от вашата страна на сградата, като щом вземете ресурсите, трябва да ги поставите на някое от свободните места в личното си игрално поле (в началото имате място само за 4 ресурса, впоследствие може да го увеличите до 5);
3) да дискарднете карта, на която има изобразена иконката за произволен ресурс, да вземете ресурс по избор и да го поставите върху дадена основа или в личното си табло, ако имате място;
4) да дискарднете карта, на която има изобразена количка, и да преразпределите ресурсите, с които разполагате – от полето си върху основа, която градите, между различни основи или пък от полето си към общия резерв.

Ако при извършването на действие 3 или 4 положите финалния ресурс на някоя от активните ви основи, веднага я обръщате на страната с пейзажа и печелите точка в някой от четирите различни трака (които, с цел тематичност, са 4 божества). Всеки от траковете има максимална стойност 10 и това са точките, които се сумират в края на играта.

При печеленето на точки има две много важни особености – всеки път, когато успешно завършите основа и я поставите към дадена панорама, печелите точки не само от нея, но и от всички предходни карти, част от тази панорама. Това води до някои много впечатляващи комбота при по-големите панорами. Ако вече сте на позицията, носеща 10 точки, и трябва да се преместите нагоре, вместо това връщате маркера на всичките си опоненти от същия трак една позиция назад. Ако по този начин успеете да избутате някой маркер извън полето, то собственикът му няма да може да отбележи точки за конкретното божество. Това добавя известен take that елемент в иначе доста дзен атмосферата на играта.

Ако с построяването на дадена основа завършите цялата панорама, имате възможност да изберете измежду три бонус плочки – едната увеличава празните полета в личното ви табло, другата ви носи някакъв брой допълнителни точки, а третата – количество ресурси по ваш избор, равно на изобразената цифра. Можете да имате максимум по една плочка от вид. Играта приключва, щом някой от играчите завърши определен брой пейзажи (8 при четирима, 9 при трима и 10 при двама играчи). Сумират се точките от всеки от траковете, плюс евентуалните точки от бонус плочките и играчът с най-висок резултат печели.

Имам слабост към игри, които вкарват някакъв хитър трик като част от геймплея и беше съвсем логично Four Gardens да привлече вниманието ми. Гигантска пагода, която въртите наляво-надясно и това е съществена част от геймплея. Лесни и интуитивни правила. Страхотни компоненти и функционален инсърт (макар и с малко импровизация, ако ползвате протектори за картите). Красиви природни пейзажи… Малко ми трябва, за да съм щастлив. В допълнение Four Gardens предлага и съвсем прилично разнообразие, така че да не омръзне бързо. Пагодата се състои от 4 части, които сглобявате на случаен принцип, така че последователността на ресурсите всеки път е различна, самите карти с пейзажи имат вариации в илюстрациите, така че две панорами от по 4 карти рядко ще са съвсем еднакви. Да, възможно е след 10-12 изигравания да сте видели почти всичко, но няма какво да се лъжем, в наши дни това си е доста сериозна бройка за едно заглавие, а геймплеят е достатъчно приятен, че да не е проблем. Ако си търсите лека и красива игра и не се притеснявате от малко take that елемент – хвърлете ѝ едно око. Може да се окаже вашето заглавие.