Fort

Спомняте ли си безгрижните детски години, в които обикаляхте от сутрин до вечер с хлапетата из квартала, играехте на измислени от самите вас игри, „воювахте“ с другите групички и се забавлявахте наистина много? Е, и аз нямам чак толкова розови спомени, но несъмнено това е картинката, която идва на ум, когато си представим детството. Или поне онова детство, в годините преди масовото вманиачаване по телевизия и видео игри, и по възможност извън панелните джунгли на по-големите български градове. Точно на едно такова място се опитва да ни пренесе настолната игра Fort.

В тази предимно картова игра тип deck builder играчите влизат в ролята на десетгодишни деца, които искат да впечатлят всички останали малчугани. За да грабнете титлата „най-готиното хлапе в квартала“, трябва да съберете най-много точки в края на играта. Начините да печелите точки са чрез действия от някои карти, тайни цели с оригиналното име „измислени правила“ и чрез построяването на собствен форт, откъдето и идва името на играта.

Самите карти изобразяват хлапета, които си търсят приятелчета и забавления. Взимането на карта представлява един вид присъединяване на съответното дете към вашата групичка калпазани. Различните персонажи имат различни действия, до две на брой, и боя. Боите са отново типично детски предмети – лопата, лепило, скейтборд, воден пистолет, книжка, корона или монета, която е жокер. На вашия ход играете карта от ръката си и по желание изпълнявате кои да е от двете действия. Ключов момент е, че много от действията могат да се подсилят, като добавите към изиграната карта още карти от ръката си, които са в подходящите бои*.

Следващият интересен елемент от Fort е, че двете действия са лично и публично и останалите играчи могат „да ви последват“ във второто. Това ще рече да дадат една карта от същата боя и да изпълнят публичното действие. Тази механика много подхожда на темата на Fort, защото е нещо типично за децата – някой направи нещо интересно и „готино“ и веднага всички започват да го копират!

В края на хода си поставяте всички използвани карти в съответната купчина, а останалите – в „двора“ си. Накрая задължително избирате една карта от общия „парк“ или някой от чуждите дворове. Точно така, във Fort можете да взимате от картите на опонентите си, на които те не са обърнали внимание. Както и обратното – децата, с които „не сте си играли този път“, могат да бъдат привлечени в чуждата банда.

Тези и много други аспекти на играта са представени по доста тематичен начин. Ресурсите са два вида – пица и играчки, а на кое дете това не са любими неща? Част от тези ресурси пък може да приберете в раницата си. Има възможност да поставите някои от приятелчетата си в наблюдателницата на форта си, откъдето те винаги да могат да се притекат на помощ, подсилвайки действията ви със своите бои. Картинките по самите карти са нарисувани в един доста детски стил, който раздвоява мненията сред играчите, но според мен несъмнено подхожда на Fort.

Всичко дотук звучи много готино и яко. Действително темата много ми харесва – оригинална и забавна е и би трябвало да се усеща поне донякъде близка за всеки – нали всички сме били деца (някои играчи все още са, буквално или не). Много исках Fort да ми хареса и подходих с ентусиазъм към нея. Но уви, тук започват негативните впечатления.

Геймплеят е доста хаотичен, главно поради три механики. Първо, на хода си сте задължени да вземете нова карта, което често може да не помага за стратегията ви; второ, опонентите ви могат да ви вземат някоя от ключовите за тестето ви карти; и трето, нямате начин на хода си да теглите нови карти, което означава, че често ръката ви се състои от карти, които не се комбинират една с друга. Не е случайно, че никоя друга deck building игра, която ми е известна, не прави тези три неща. Резултатът е, че на хода си почти никога не правите някаква интересна или силна комбинация, а избирате измежду няколко еднакво скучни варианта.

На помощния лист с описанията самите действия изглеждат много, но голяма част от тях често са неизпълними или безсмислени в конкретния момент – можете да вземете ресурси или да преместите такива в раницата си, но нямате място или какво да преместите; можете да сложите някого в наблюдателницата, но в нея няма място; получавате точки, колкото ресурси имате в раницата, но тя през повечето време е празна, и т.н. и т.н. При игра с двама души оригиналната механика със следването се случва твърде рядко, а при игра с четирима започва да накъсва ритъма, защото всеки трябва да каже дали ще следва, или не.

Някои от правилата в играта се усещат излишни и ако не бяха те, то Fort щеше да е по-лесна за обяснение, по-освободена и интуитивна за игра. Излишната задълбоченост и големият брой действия сякаш предполагат по-задълбочен геймплей и изграждане на стратегия. А в действителност щеше да е много по-добре, ако действията бяха по-прости, по-малко на брой и всичко се движеше по-гладко и бързо.

Темата на Fort е много оригинална и готина и ми се иска да има повече игри, в които влизаме в ролята на деца. Това би позволило по-нелогични правила, по-лек и забавен дух, цветни и чудновати компоненти, по-неангажиращ геймплей. Може би ще са и по-забавни на деца играчи. Но този път за мен не се получи. Геймплеят на Fort ми е безинтересен и накъсан, а задължителното теглене на нови карти – изключително досадно. На други хора обаче може би ще допадне – заради компонентите и темата, ако не гледате на нея като на deck building игра, и най-вече, ако решите да я играете много по-неангажирано. Но с толкова много правила и наглед разнообразни действия, аз не мога да възприема Fort като семейна игра и за мен тя си остава един нереализиран потенциал.