Falcon Age A game about cute birds and fighting colonialism

Falcon Age е нова инди видео игра, разработена от Outerloop Games, която се появи съвсем наскоро за PC и PS4. Интересното е, че е налична и VR опция, което си е плюс за заглавие от подобен калибър. Аз играх само PC варианта, така че не мога да коментирам VR изживяването на Falcon Age, но с удоволствие ще ви разкажа за всички останали аспекти на тази очарователна малка игра.

Историята на Falcon Age започва на умираща планета, чиито култура и околна среда са почти напълно унищожени от инвазията на някаква нелицеприятна компания за добив на природни ресурси. Последната е представена почти изцяло от различни по вид и предназначение роботи, като общото между тях е желанието да анихилират главния герой, в чиито обувки имате удоволствието да се разхождате. Основната ви цел ще бъде да саботирате различни минни предприятия и да помагате на хората да си върнат малко от отнетите територии. Като странични задачи ще помагате и за разчистване на минни полета, засаждане на зеленчуци и други растения.

Най-отличителното нещо в играта е, разбира се, вашият домашен любимец/оръжие – бебе соколче, което впоследствие става голяма и разкошна птица. Ако предпочитате обаче сладурския бебешки вид – можете да смените изгледа на птицата си. Аз играх с голямата – просто драконовата маска ѝ стоеше по-добре.

Перспективата на играта е от първо лице, а през повечето време на лявата ви ръка се мъдри вашият сокол, докато в дясната често стискате пръчка с електрически заряд, която се използва предимно да пребивате с нея до смърт разнообразни същества.

Както може да се досетите, птица и пръчка не са най-оптималните неща, с чиято помощ да громите роботи, затова се налага да свикнете с определена тактика в боя. Аз имах лошия късмет да пропусна едно скрито NPC, което услужливо обяснява как най-лесно се побеждават роботите, и го научих по трудния начин, но в общи линии играта изобщо не е дълга или сложна за изиграване, така че това не беше проблем.

Ако пък изобщо не искате да влизате в битки, има опция да минете Falcon Age само за историята, макар че не виждам защо бихте се лишили от удоволствието да налагате роботи по главата, докато висят безпомощно, държани от сокола ви.

Самата птица е изключително пернато, което определено е мечтан любимец, и има всичко необходимо, за да се класифицира като перфектен игрови партньор. Това ще рече, че е красива, прави много сладки жестове, когато си играете с нея или я поздравявате, има възможност да й слагате шапки, кърпи, очила и всякакви други простотии и не на последно място – изключително ефективна е за сваляне на летящи дронове. Освен това може да я обучите да си лови дребни животни, които после готвите в питателна храна, консумирането на която връща загубени от птицата ви точки живот. Най-много обича заешко с люти чушки.

Разглеждайки Falcon Age, трябва да имаме предвид, че тя далеч не е ААА заглавие и това си личи на много места. Едно от тях е продължителността. Спокойно може да финиширате за една вечер, като по-голямата част от времето ще е отишло да тичате напред-назад по локациите. В един момент имах усещането, че изпълнявам поставената задача за пет минути и за още поне толкова време тичам до другия край на картата, за да го доложа на някого. Това започва да става досадно и дори красивият пейзаж, който зяпате по пътя, не може да компенсира скуката. В играта се забелязва и доста голяма повторяемост. В общи линии задачите ви са едни и същи с малки изключения, враговете и оръжията – също. Нещо друго, което ми се стори доста странно, е орязаната версия на дублираните реплики. Факт е, че дублирането на диалози е доста скъпо начинание и затова редица заглавия с по-нисък бюджет избират репликите да се изписват изцяло, а единственото озвучение да остане фоновата музика и другите шумове от играта. Във Falcon Age са се спрели на много страннен междинен подход. Два от героите – лелята на главната героиня, която се явява нещо като ментор, и роботът, който се разпорежда в затвора, където започваш играта, са озвучени… отчасти. Това ще рече, че от цялото изречение, което героят изрича, вие чувате само една-две думи, които служат за акцент. Това може и да звучи като добра идея, но резултатът е, че през цялото време се напъваш да чуеш останалата част или се объркваш и разсейваш от случайно чутите думи.

Видно е, че играта има своите проблеми, но също така показва и някои много приятни елементи. Птицата, разбира се, е основният. Освен това Falcon Age се опитва да учи на внимание и грижа за животното, уважение към природата и културата и чувство за принадлежност към общността. И всъщност успява да предаде тези си послания удивително добре, чрез малки жестове, диалози и механики. Пример за това е засаждането на растения – щом посадите нещо, след известно време на мястото се появява фиданка, даваща съответните плодове. Ако обереш повечето от тях, но не всички, скоро на тяхно място се появяват нови. Ако обаче вземеш и последния плод, цялото растение умира и трябва да го садиш отново. Може да звучи простичко, но точно такива малки неща са в състояние да ми оставят приятно усещане.

Falcon Age има някои недостатъци, но все пак може да се похвали и с не малко чаровни елементи. Историята, партньорството със сокола, пейзажите и малките детайли са много приятни, а предвид краткото време, което човек трябва да вложи, за да я завърши – играта определено има своите предимства за една вечер забавление. В крайна сметка бях доволна, че я изиграх, и не съжалявах за дадените пари и инвестирано време. Прекарах си добре в компанията на птицата си, която нарекох Огнена песен, и не усетих как стигнах до финалните надписи, улисана в битки с роботи и остроумни диалози с продавачи на черния пазар.