Eldritch Horror
Разработчик: Corey Konieczka, Nikki Valens
Издател: Fantasy Flight Games
Материалът на: Ordo Malleus Yan
Едно от най-ценните качества на всяко произведение на изкуството, било то книга, филм, игра или музикален албум е, че дава почти безкрайни възможности за интерпретация, пречупени през индивидуалната призма на всекиго (освен когато е писано от К. П., но това е тема на други ревюта). Творчеството на Х. Ф. Лъвкрафт не прави изключение и поне по мое скромно мнение, малцина други автори са съумявали да предадат толкова добре усещането за тотален всепоглъщащ ужас. По тази причина очаквах излизането на Eldritch Horror с голям интерес и да, тя се оказа моята игра (за радост се оказа и играта на обичайната ми гейминг група, защото соловото преживяване просто не е препоръчително).
Колегата Ордо вече е изброил какво не му е харесало и за себе си е съвсем прав. Но монетата винаги има две страни и нещата, които дразнят него, работят прекрасно при мен. Да, в играта има сериозен елемент на шанс под формата на хвърляне на зарове и ако това ви дразни, има сериозна вероятност Eldritch Horror да не ви хареса. На мен обаче случайният елемент не ми пречи и дори допринася за чувството на обреченост, така характерно за произведенията на Лъвкрафт, още повече, че реално има достатъчно начини да се манипулира в полза на играчите. Дори базовата версия на Eldritch Horror идва със сума ти екипировка и съюзници, така че да имате приличен шанс да преборите Великия древен, срещу който сте изправени.
Далеч по-дразнещ елемент е трудността и (донякъде) нечестността на играта – но пък в крайна сметка си говорим за приключение, в което от един до осем изследователи се изправят срещу древно божество и безкраен легион от верните му последователи. Няма как нещата да са лесни и/или честни. Злото си следва своите правила и точно този елемент е уловен прекрасно в картите със събитията и митосите. Всъщност, в много отношения Eldritch Horror е играта с най-силна атмосфера и наратив, която съм играл. И е игра в която всеки избор си има последствия. Дали да рискуваш да използваш някоя магия, за да получите моментно предимство, или да я запазиш за друг, уж по-ключов момент. Дали да сключиш пакт с тъмните сили, който ще помогне на групата, но почти сигурно ще има фатални последствия за теб. Дали да се отправиш на експедиция, която може да ти донесе ценен артефакт, или вместо това да гониш някоя от следите, които са се появили на картата.
За пълноценно преживяване обаче се иска сериозно потапяне и дори роулплейване на героя, когото сте си избрали, и това е още един аспект, в който Eldritch Horror блести. Всеки един от 12-имата стартови изследователи предлага различно преживяване (не е все едно дали сте медиумът, войникът, бившата култистка или шаманът) и има собствени силни и слаби страни, а опознаването и изпозването им е едно от нещата, които ви дават някакъв шанс за победа. Другото е да не забравяте да си сътрудничите, защото независимо че има опция за солова игра, Eldritch Horror е преди всичко кооперативна и ще ви накаже жестоко, ако го забравите. Не на последно място не е лошо да обръщате внимание на картата и нещата, които са написани на отделните локации, там се съдържат някои подсказки какво да очаквате, когато теглите карта със събития и дали си струва да се опитвате с някоя от специалните, или ще е по-добре да си карате с някоя от общите.
За девет изигравания, Eldritch Horror съумя да ми предложи коренно различни преживявания всеки път (и шест различни начина да умра), а трите победи бяха много измъчени и висяха на косъм, но именно това ги направи още по-сладки. Ако решите да ѝ дадете шанс, ви съветвам да си набавите и разширението Forsaken Lore, което удвоява (че даже и малко отгоре) картите със събитията и добавя още доста екипировка, магии, проклятия и гадини, които ви гарантират, че няма да скучаете.
В крайна сметка, Eldritch Horror не е игра за всекиго, но предлага почти перфектното потапяне в света на Х. Ф. Лъвкрафт и го комбинира с едно от най-трудните и безпощадни гейминг преживявания, които може да си представите. Играта буквално хапе и души със слузести пипала, а чувството за триумф, когато най-накрая преборите Великия древен, е трудно за описване. Трябва да се изпита… По родните ширини Eldritch Horror обикновено се намира тук.
Оценка: 8/10
Материалът на: Ordo Malleus Yan
Мразя сложни правила и игри, обаче Eldritch Horror е едно от най-най-добите заглавия, които някога съм разцъквал. Доста субективно ревю и оценка на Ordo Melleus, коренно различаващо се от отзивите на останалите играчи.
Напълно съм наясно със статуса на Arkham & Eldritch и колко универсално обичани са, затова е и втората статия на Ян, който много харесва играта. Аз обаче не мога да се изкривя – за мен в тези игри почти липсва геймплей и ги държи единствено името Лъвкрафт и наратива, който предразполага към роулплей. Много от „останалите играчи“ също не я харесват, макар несъмнено да са малцинство, в моята група буквално на никого не допадна, а направихме достатъчно опити. Много типичен ameritrash.
Всичко си е до вкус. И аз предпочитам по-европейските игри, които са леки, супер забавни и с възможност да се преиграват 100 пъти, от колкото американския тип, които струва бала пари, играеш го максимум 10 пъти и изисква много време и за правила, и за разцъкване. Затова и любимата ми истинска настолна игра е Lords of Waterdeep – перфектното съчетание между двете „школи“. Нямам търпение да се снабдя с експанжъна 🙂