Dingo’s Dreams

Обожавам епичните игри, които разказват история, изискват стратегическо мислене и отнемат часове, а понякога и дни за успешно изиграване. От време на време обаче ми се играе и нещо по-леко, без кой знае колко усилия, което просто да ми носи удоволствие от добре прекарано време в приятна компания. Dingo’s Dreams на дизайнера Alf Seegert е точно такава игра – бърза, лека с изчистени правила. Подходяща както за малки, така и за големи. Тя е и първото издание на Red Raven Games, което не е изцяло създадено от Ryan Laukat (и не е сложна игра на голяма дъска). В Dingo’s Dreams той е отговорен само за прекрасните приказни илюстрации по компонентите и кутията.

При все че играта е по-скоро абстрактна (представлява редене на пъзел), Alf Seegert все пак е вкарал някаква мини история – Динго и приятелите му Канга, Кидна и Коала са се изгубили в света на сънищата и целта на играчите е да ги изведат оттам. Всеки играе с едно от четирите животни. Играчът разполага със собствено поле, съставено от 25 плочки, разположени в решетка 5 на 5 на случаен принцип. Плочките са двустранни като на всяка има изобразена локация от света на сънищата (Червен океан, Сребърна пещера и т.н.) от едната страна и съответното животно от другата. 

В началото на играта се обръща една от 16 карти с нива с изобразена схема на игралното поле и маркирани позициите, на които трябва да имате плочка с животно, за да победите. Освен с 25 плочки на полето играчите разполагат и с една допълнителна плочка с тяхното животно от двете страни. В рамките на един ход най-напред се тегли карта, на която има изобразена локация, и името ѝ се съобщава на глас, например Сребърен океан.

Всички едновременно обръщат съответната плочка от своята решетка, така че да показва страната с животинката, след което са длъжни да вкарат допълнителната си плочка в игра като избутат крайната плочка от някой ред или колона наляво, надясно, надолу или нагоре (вж. картинката по-долу). Това им дава нова допълнителна плочка, която да използват в следващия ход. Следва обръщането на нова карта и съответстващата ѝ плочка, вкарване на допълнителната плочка на полето и така докато някой не успее да постигне конфигурацията, изобразена на квадратната карта. Щом го направи, извиква името на своето животно, например „Динго“, и прибира при себе си картата с нивото. Тъй като всички играят едновременно, е напълно възможно двама или повече души едновременно да изпълнят условията за победа, тогава предимството е за играча, който го е постигнал с обръщане на плочка, спрямо играчите, постигнали го с избутване с допълнителната плочка. В случай на равенство и по този показател, някой взима картата с нивото, а на останалите се дава по една точка победа. Играта продължава, докато един играч не постигне определен брой точки победа (в нашата компания сме играли до три и това като че ли е оптималният вариант).

С цел да не омръзва бързо, Dingo’s Dreams има и по-труден вариант с вкарването на опасности на полето. Освен 16 карти с нива в кутията има и една, на която са изобразени различни символи. В началото на нивото играчите избират някой от тези символи и поставят на полетата, на които е изобразен, дървени маркери (един върху картата с опасностите, за да се отбележи кой е символът, и 4 върху картата с нивото). Те отбелязват опасностите в света на сънищата и за да спечелите играта, не трябва да имате животинка на някое от тях. Това прибавя нов елемент към решаването на пъзела и го прави доста по-предизвикателен. Дори е възможно да се стигне до ситуация, в която никой не може да победи.

Който и вариант на игра да изберете (със и без опасности), ви гарантирам, че ще си прекарате приятно, защото правилата са лесни, компонентите са красиви, а темпото е бързо. За малко над половин час успяхме да изиграем пет нива и искахме още.