Codenames

Когато говорим за настолни игри, трябва да се съобразим с един много важен показател. Става дума за съотношението времетраене-удовлетворение. В идеалния за мен случай прекарваме цял ден в сложно планиране на стратегии и трескаво четене на засукани правила. По-честият сценарий обаче включва голяма група приятели, които искат да се забавляват, без да учат сложни правила. Тогава игра като Codenames  излиза на сцената и всички са щастливи, поне до първото разиграване.

Най-общо казано, това е игра на асоциации, чрез която установявате категорично, че приятелите ви разсъждават по неведоми и нелогични на пръв поглед пътища. В Codenames участват от 2 до 8 души, разделени на два отбора – син и червен. Всеки отбор излъчва по един старши шпионин (влизащ в ролята на координатор), който да ги насочва.  И играта започва.

На масата пред вас има 25 думи, подредени в пет реда. Всяка от тях е кодово име, което може да принадлежи на шпионин от синия или червения отбор, на случаен гражданин или на наемен убиец, който трябва да се избягва на всяка цена. Старшите шпиони разполагат със схема, указваща принадлежността на всяка дума към гореизброените категории.

Задачата е да подскажат на своя отбор съответните кодови имена, които да бъдат отгатнати преди тези на противника. Може да се подскаже само с една дума и едно число, указващо за колко карти на масата се отнася подсказката. Да кажем, че синия отбор е извадил зверски късмет и три от думите му са ябълка, портокал и круша. Координаторът им без да се напъва казва едно самодоволно „плодове, три“ и сините решително отгатват кодовите си имена. Това е теорията. На практика, обикновено се налага да се свържат думи като „агент“, „маса“, „гаечен ключ“ и „чучулига“ . Успех…

От гледна точка на координатор номер едно ще видите девет думи, принадлежащи на неговия отбор, осем на противниковия, седем невинни граждани и един убиец. Тук е моментът да отбележим, че играта е балансирана чудесно и първият отбор има една дума в повече за познаване, което компенсира допълнителния ход. Сега идва сложната част. Фокусирайки се само върху думите на своя отбор, координаторът започва да търси нещо общо между тях, което да насочи съотборниците му към правилните думи, да бъде едновременно събирателно и ясно, и да изключва думите на убиеца, на гражданите или на противниковия отбор.

На пръв поглед задачата изглежда сложна и често наистина е такава. Думите рядко са удобно подредени и очевидно свързани и се налага координаторът да впрегне всичко налично на горния етаж, за да измъдри подходяща асоциация. Подсказването не може да бъде по-дълго от една дума и тя не бива да съдържа корена на това, което обяснява. Например, не можеш да подадеш „сняг“ за „снежен човек“. Имате право да си улесните живота, подсказвайки думите една по една, но така рискувате по-креативният отбор да ви отвее в резултата, защото не го мързи да мисли.

След обявяване на насочващата дума отборът има една минута да дискутира възможните опции и да ги подреди по вероятност. Това е важно, защото щом времето изтече, те трябва да посочват думите една по една. Ако познаят, координаторът поставя върху думата карта с шпионин в съответния цвят и отборът продължава да отгатва.

Ако съотборниците сбъркат, отгатването им приключва и дори следващите предположения да са били верни, те нямат право да продължат назоваването им в този ход. При посочване на дума, принадлежаща на противниковия отбор, те получават добре дошла услуга. Попадането на кодовото име на убиеца води до край на играта и автоматична победа на конкурентния цвят.

Codenames неслучайно стана игра на годината за 2016. Правилата са лесни и бързи за обяснение, едно разиграване продължава около 15 минути, подходяща е и за големи, и за малки компании. Осигурява огромен брой преигравания и е отлично допълнение към всяка колекция игри, била тя на запалени играчи или на начинаещи такива.

На пазара може да намерите вариант с картинки вместо думи, а скоро играта бе преведена на български език, което премахна необходимостта от добър английски на всички участващи.

Препоръчвам я за подарък, допълнение на лична колекция или парти с много хора. Успех с асоциациите. Колкото по-трудни, толкова по-добре, казвам аз.