Captain Sonar At the bottom of the ocean, no one will hear you scream!

Captain Sonar предизвика фурор с излизането си, а причините за него са напълно основателни. Играта вероятно е най-нестандартното настолно забавление в личната ми колекция и обединява по интересен начин няколко неособено популярни теми и механики, резултатът от които… се плъзга по острието на бръснача. Обективността изисква да споделя, че макар творението на Roberto Fraga и Yohan Lemonnier да има легион верни фенове, критиците му също не са малко и някои техни аргументи „против“ са съвсем състоятелни.

Да започнем с опаковката и темата. Captain Sonar, както подсказва името, запраща играчите на борда на две високотехнологични подводници, чиято цел е взаимно унищожение. Почитателите на екшъна дълбоко под морското равнище вече би трябвало доволно да потриват ръце, предвкусвайки изпълнения ала Ловът за „Червения Октомври“ или Аленият прилив, и с право. Макар подводничарският поджанр да има своите легендарни представители във военното кино, проявленията му в настолните игри са редки и досега – не особено популярни. Първа червена точка.

В началото на смъртоносното преследване избирате една от няколкото възможни карти, разпъвате страхотно изглеждащи паравани между двата отбора и определяте ролите на всеки участник. Това веднага води до втората червена точка, която произтича от факта, че Captain Sonar е смислена кооперативна игра. Тоест комуникацията в отбора, бързата преценка и хладният ум са от съществено значение за успеха и всеки играч наистина чувства как действията му пряко се отразяват на изхода от играта. Самите роли са четири на брой и включват капитан, чиято цел е да задава курса и да взема важните решения „на борда“, радист, който „слухти“ за движенията на противниковата подводница, помощник-капитан, който отговаря за подготовката на различните системи, и инженер, който опитва да поддържа въпросните системи в изправност и готови за употреба.

Третият плюс е системата за скрито движение. Именно той прави тази игра това, което е, защото локализирането на чуждия съд вероятно е сред най-удовлетворителните събития, които могат да ви се случат на масата за настолни игри. Моментът, в който с помощта на сонарите и уменията на радиста надушите къде се намира противникът, изстреляте торпедо, а отсреща със скръбна физиономия ви заявят „директно попадение“, няма как да не предизвика викове, пляскане с ръце и тупане по гърдите.

Продължаваме със структурата на самите ходове и възможността да играете Captain Sonar както походово, така и в реално време – голяма рядкост в света на бордовите забавления. Двата режима са буквално две различни игри, не толкова по отношение на правилата (макар че и в тях има разлики), колкото в динамиката и цялото усещане на масата. Captain Sonar блести именно в реалновремевия си режим и бих препоръчал походовия само за въвеждащи/обучаващи игри. Да, възможностите за грешки там са значително по-малко, да, той дава възможност спокойно и внимателно да обсъждате стратегията си, да, напрежението значително намалява и това вероятно е положително за доста хора, но истината е, че ако търсите подобно изживяване, от Captain Sonar остава само темата и можете да откриете по-добри варианти в тази ниша.

Сблъсъците в реално време тотално променят облика на играта и я превръщат в нажежена до червено, френетична гоненица, в която отборите не се съобразяват със скоростта на отсрещната страна и са непрекъснато ангажирани в лова на противниковите ламарини. Хитрият момент в Captain Sonar е, че бързото движение не винаги е правилният подход и фактът, че врагът се е преместил три пъти, докато вие само веднъж, не му носи автоматично предимство. Идеята е следната – всяко движение по картата зарежда системите на подводницата ви (например трябва да се придвижите три/четири пъти, преди да можете да изстреляте торпедо), но едновременно с това носи и негативи – поврежда определени сектори и дава възможност на противниковия радист да ви локализира с все по-голяма точност. Ключът към успеха е в баланса, правилната преценка кога да обмислите дадено действие по-бавно и внимателно и кога да дадете газ на своята военна машина. Подходяща група от хора, добре запознати с механиката на играта, превръщат Captain Sonar в неповторимо преживяване, което ще ражда запомнящи се истории, гарантирам.

Сега е време да поговорим за минусите на заглавието. Сред най-изтъкваните такива е броят играчи и твърдението, че то трудно работи с по-малко от шест или осем участници. Първо, походовият вариант е безпроблемен с всякаква група и дори директни сблъсъци между двама души. Дори бих казал, че той е по-добър с по-малко хора, тъй като изискването за бърза и точна комуникация отпада, а някои по-безинтересни роли могат да се слеят. Второ, по-опитни играчи спокойно могат да играят 2v2 в реалновремеви режим, а макар да не съм изпробвал лично, дори тук битките лице в лице изглеждат постижими за обръгнатите капитани.

Вторият минус, с който съм съгласен, е значението на ролите за играта. Общо взето, капитанът и радистът са най-важните фигури, следвани от инженера и опашкаря помощник-капитан, който си е безспорно скучен. Именно това е причината да смятам, че най-добрият вариант за игра на Captain Sonar е 3v3 в реално време, като или капитанът, или инженерът поемат и ролята на помощник-капитан.

Заучаването на правилата също е една идея по-трудоемко, защото ролите са доста различни една от друга, всяка се занимава със своите си неща и интеракцията помежду им може би не е съвсем прозрачна в началото. Все пак, това не е проблем, който една обучаваща сесия да не може да реши.

На последно място идва и може би най-неприятната страна на Captain Sonar, особено в по-добрия режим на играта, а именно – възможността за грешки. Изключваме възможността за чийтване – тя би провалила почти всяко настолно забавление, – говорим за неволен пропуск. Тъй като характерът на играта е свързан с голямо количество тайна информация, която няма как да бъде проверявана взаимно от отборите, трябва да бъдете изключително прецизни в изпълнението на ходовете си. Проблемът е, че тук всяка неточност потенциално може да провали цялата сесия, а възможностите за допускане на такава хич не са малко. Особено в атмосферата на разпалено съревнование, когато почти всички говорят едновременно, е лесно някой да пропусне посока, да чуе запад вместо изток, да забрави да отбележи зареждане или повреда на система и какво ли още не. Особено неприятни са ситуациите, в които капитан или радист объркат движението и започнат да валят взаимни обвинения между отборите. Препоръката ми е да не се надвиквате, капитаните да говорят ясно и отчетливо, да не бързате твърде много и да проверявате поне два пъти действията си. Вариант е и да се определи рефер, който да следи двете страни за грешки. В интерес на истината, тази роля, която лично съм изпълнявал, е много интересна и забавна.

След като уточнихме тези специфики на играта, бих завършил със следното – ако обичате притока на адреналин, ако напрежението не ви плаши, ако обожавате да се биете притиснати в ъгъла и се присмивате на клаустрофобията, то смело грабвайте торпедата, заредете мините, настройте сонарите и се впуснете в приключението, наречено Captain Sonar. Заслужава си.