Алена зора

Ако някога страстно сте копнели да ръководите колония съветски труженици на чужда планета – Алена зора е тук, за да сбъдне мечтата ви. Историята на играта започва с една мисия за колонизиране на нова планета, инициирана от Съветския съюз, и прераства в труженическа комуна с весели колхозници, които ваша милост има съмнителната чест да командори насам-натам.

Алена зора се движи основно от механиката за поставяне на работници. Най-отличителното, освен темата, е фактът, че тъй като строим комунизъм, работниците и ресурсите са общи. На пръв поглед целта също – колонията ни да просперира, но на практика играта е състезателна и зад общото благо се промъкват интриги и клюки, експлоатация и някоя и друга изгодна далаверка, с която партиен член да се облажи, докато уж наглежда склада. В много отношения Алена зора подхожда с чувство за хумор и умело оплита механики с тематика, макар това да е ефект, който ще се усети най-вече в страните от бившия съветски блок.

Действието на играта се развива в рамките на два дни, разбити на различни части – утро, предиобед, обяд и т.н. Играчите се редуват да поставят шестте уникални работника на различни локации, с което освен че изпълняват действието на локацията, трупат и влияние върху съответния работник (например колкото по-често местите комисаря, толкова повече влияние ще имате над него). Различните задачи пък влияят върху настроението на работниците. Ако изпратите някой в трудовия лагер, това доста ще му скапе настроението, но пък ако го оставите да спи до късно или да посети кръчмата, това ще го зарадва. В края на всеки ден играчът с най-голямо влияние върху всеки работник взима съответното му ниво на настроение във вид на точки победа и точно тук идва интересното в играта.

Да имаш достъп до всички работници на масата, дава широко поле за различни действия. Така, виждайки, че опонентът ви доста глези колхозника и се е засилил да вземе много точки настроение от него, можете на цената на само едно влияние да го натоварите с някаква неприятна задача и така да намалите потенциалните точки победа на опонента. Трябва да внимавате обаче, защото ако твърде много използвате някой работник, за да му скапете настроението, като нищо ще станете най-влиятелен за него и негативните точки ще се окажат при вас. От друга страна, изкарването на ресурси за общото благо с който и да е работник носи точки на играча, който ги е генерирал, така че си струва максимално да ги използвате тия клетници.

Този тънък баланс да се използват работниците, като същевременно се опитвате да ги държите доволни, е основата на играта и в това отношение Алена зора предоставя доста интересно предизвикателство. Звучи обаче по-трудно, отколкото е в действителност. Истината е, че поради малката особеност, че всеки работник е щастлив да върши определена работа, то естествено повечето играчи оптимизират ходовете си и в крайна сметка пращат на локациите именно хората, които най-добре си вършат работата там (нищо не ви пречи да пратите рибаря в мината, но той не само ще е по-неефективен от миньора там, а и ще е нещастен, че сте го сложили на такава несвойствена за него задача). Някои от локациите пък са с малко по-разчупен ефект. Например всички освен комисаря се радват да ходят в кръчмата, но пък всяко посещение на фигурка там намалява щастието на комисарката, защото тя не одобрява подобни навици. В администрацията пък човек отива, за да говори с бюрократката и така може да променя влиянието на даден работник.

Подобни примери за преплитане на тематика и механика има много и няма да споменавам всички, но основната идея е играчите да балансират влиянието, ресурсите и настроението по достатъчно добър начин, за да им донесе победа.

Въпреки оригиналната тематика и доста интересния подход към поставянето на работниците, Алена зора има и своите проблеми. Играта предлага солов вариант или игра с между двама и четирима души, но се справя наистина добре само с трима, а всички останали варианти страдат от недостатъци. Опционалните специални умения пък са толкова небалансирани, че моят съвет е да играете направо без тях. Някои са посредствени до откровено слаби, а други са толкова силни, че тотално чупят и без това крехкия баланс на играта.

Основното предимство на Алена зора е оригиналният подход към поставянето на работници, но печели точки и от добрите компоненти и приятното чувство за хумор. Средната до лека тежест и фактът, че играта е локализирана на български и се предлага на сравнително ниска цена, пък я правят изключително достъпна, така че ако харесвате механиката с поставяне на работници и търсите различен и оригинален подход към идеята, Алена зора е нещо, което вероятно си струва да опитате.