Сагата за Воркосиган Три десетилетия сред звездите

Дълго се чудех как да започна този материал. Сагата за Воркосиган е една от големите класики на научната фантастика и един от най-прекрасните спомени от моето (и подозирам не само моето) детство. Сигурен съм, че мнозина сред вас помнят и дори все още си пазят с умиление класическите деветдесетарски корици на Бард – някои директно взети от не по-малко срамните стари американски издания, а други тотално измислени от нищото или използвани за грешната книга.

Както вече стана ясно, обаче, не можах да родя драматично начало, което да даде тон на огромната важност, която тази поредица има за мен. В зависимост от опита си със сагата, вие или знаете точно как се чувствам, или си нямате представа за какво изобщо ломотя. И в двата случая най-доброто решение е да се гмурнем директно в дълбокото.

Сагата за Воркосиган обхваща цели 16 романа, 5 повести и 2 разказа. Действието се развива около 600 години в бъдещето. Човечеството се е разпръснало из галактиката с помощта на система от хиперпространствени тунели и хората са колонизирали множество светове, развивайки галактическо общество, изпълнено с уникални култури и невъобразими технологични и научни постижения.

Една от въпросните уникални култури се развива насила на планетата Бараяр. Скоро след откриването на Земеподобния свят, колонистите се оказват изолирани, когато проходът към хиперпространствения тунел се затваря заради неочаквана космическа аномалия. Двеста години по-късно бараярците живеят в ретроградна патриархална култура, базирана на старомодна монархия, често разчитаща на конни войски, при все модерните оръжия, с които разполага.

Когато проходът се отваря наново, вместо от добронамерени съседи, Бараяр е посрещнат от експанзионистките набези на Сетаганда – империя от осем свята, контролирана от генетично модифицирани свръхчовеци. В последвалата десетилетна окупация бараярците се превръщат в милитаристична сила, която не само отблъсква много по-могъщия нашественик, но и взривно напуска пределите на родния си свят, за да завладее следващата точка в мрежата – покритата с куполи планета Комар, допуснала едно поколение по-рано Сетаганда в задния си двор.

Така се заражда нова империя. И въпреки че за много от галактическите граждани Бараяр е нация на примитивни варвари, те са сериозен играч на политическата сцена, с когото всеки трябва да се съобразява.

Едно поколение по-късно, капитан Корделия Нейсмит от свръхтехнологичната и свръхлиберална Колония Бета е на изследователска мисия на нова планета на другия край на новооткрит хиперпространствен проход. Вместо девствените гори и планински простори, обещаващи слънчево колониално бъдеще обаче, тя се натъква на бараярски отряд със същата мисия като нейната. И което е още по-лошо – натъква се на тях точно в момента, в който бараярците са разкъсвани от вътрешнополитически конфликт. Така тя се оказва изолирана с отхвърления командир на мисията, Арал Воркосиган. Борбата на двамата неохотни партньори да преживеят както непознатата планета, така и бившите подчинени на бараяреца, води до събития, които отекват десетилетия в бъдещето и променят съдбата на цялото галактическо човечество.

Някои от книгите от Сагата за Воркосиган са написани в разбъркан ред, но макар и всяка да е самостоятелна, за мен е задължително те да се четат спрямо вътрешната им хронология *. С изключение на Без гравитация, чието действие се развива 200 години по-рано, и страничната история Етан от Атос, всички останали книги са посветени на рода Воркосиган. Първите две – За честта на Вор и Бараяр – ни запознават с Арал и Корделия и следват приключенията им по време на неуспешна империалистична експанзия на Бараярската империя, последвана от гражданска война след смъртта на стария император. По време на тази война опит за покушение над Арал с токсичен газ води до увреждането на нероденото дете на Корделия. Майлс оцелява, но е недоразвит, с изкривен гръбнак и чупливи кости, които ще трябва да бъдат заменени със синтетика, докато расте.

Роден с видими физически увреждания в свят, където столетия на недостатъчно генетично разнообразие, ядрени войни и мутагени в растенията са довели до агресивна културна нетолерантност към мутациите, Майлс Воркосиган трябва да полага три пъти повече усилия, за да постигне половината от очакваното от военната каста, към която принадлежи. Нещо повече – той трябва да бъде три пъти по-добър от всички други, за да получи четвърт от признанието, което останалите приемат за даденост.

Но слава Богу, той е десет пъти по-умен от всички около себе си. И когато става ясно, че шансът му за кариера в армията е нулев, баща му го изсипва в ръцете на Имперска Сигурност. Като агент на ИмпСи, Майлс може би няма да командва космически кораби, но има шанса да пътува из цялата галактика на тайни мисии… и да сътвори толкова много хаос, че целокупното човечество ще се моли за мира и тишината на метеоритен удар, когато той е наоколо.

Лоис Макмастър Бюджолд е отявлен хуманист. При все екшън-ориентацията и политическите интриги, персонажите ѝ са безкрайно човечни и добронамерени. Стремежът винаги е нагоре, напред, към бъдещето и към живот, който е по-добър не само за главните герои, но и за всички около тях. Много интересно е, че на повърхностно четене изглежда, че Бюджолд се занимава само с благородници и не ѝ пука за масите. И това не е напълно невярно, но не е и цялата истина. Ретроградната Бараярска империя има множество традиции и норми, които дори за днешното ни общество в 2021 вече са остарели. Но цялата поредица е поглед върху еволюцията на тази култура. Прогресивната Корделия и закърмения с безкрайна война Арал са само първата стъпка във възхода на Бараяр към все по-космополитно общество, където няколко човека са в състояние да променят посоката на развитие на цели три планети. Синът им Майлс и неговият доведен брат – младият император Грегор, осиротял по време на гражданската война и отгледан от регента Арал – са следващата такава стъпка. В края на поредицата, няколко десетилетия по-късно, социалните промени са не просто загатнати, а нова норма на едно модерно и много по-динамично общество. И приключенията на главните герои са се превърнали в история, която носи осезаема тежест в съзнанието на читателя.

Лично за мен Сагата за Воркосиган може грубо да се раздели на три групи. Всяка от тях обхваща и трите основни аспекта на поредицата, но като че ли припознава по един от тях като по-централен фокус. Първа е военната част – от За честта на Вор до Границите на безкрая. Следват политическите интриги – от Братя по оръжие до Комар. И накрая може би любимата ми част* – романтичната фаза.

Приключенията на родителите на Майлс и дивите години на младостта му са абсолютна прелест. При все леко ръбатата първа книга (сериозно, Арал предлага брак на Корделия между 7 и 12 минути след първата им среща в За честта на Вор…), екшънът и сюжетите на всеки роман са толкова забавни и оригинално поднесени, че се четат на ръба на стола, както казват англоговорящите. Бюджолд си развява байрака из половината галактика и всеки нов хиперпространствен кръстопът ни среща с изцяло ново човешко общество – от криминокрацията на Джаксън Хол, където огромни картели командват всичко и полицията съвсем законно си иска да ѝ платиш, за да си свърши работата; през аграрната колония Атос, където живеят само мъже, които се размножават лабораторно; та до зашеметяващата свръхтехнологична елегантност на империята Сетаганда, управлявана от на практика зли елфи-генетици.

Във всяка една от тези странни локации Бюджолд кара героите – както натрапниците, така и живеещите в съответната култура – да се изправят срещу собствените си презумпции за морал и „нормалност“. Понякога те израстват от този сблъсък. Понякога се провалят. Но читателят винаги е получил нещо ново от културния обмен, дори да не е забелязал насред екшъна и интригите.

В средната част от Сагата за Воркосиган Майлс се оказва неспособен на активна военна служба и ролята му се превръща в тази на своеобразен детектив. В тези книги действието не само фокусира повече върху политическите интриги на микро ниво, но и обхваща повече герои и фракции. Това съвпада с период, в който новото поколение на Бараяр все повече се приближава до поемане на щафетата от милитаристичните им родители. Тези книги са сред най-добре написаните, според мен, и съдържат в най-равномерни дози всички елементи, които правят поредицата толкова силна.

И именно защото Бюджолд фокусира толкова силно върху развитието на героите си и ни е дала толкова много прекрасни истории с тях, когато стигнем до късните книги и осъзнаем, че те са на практика романси и интригата обикновено е просто за фон… това не ни пречи. Или поне на мен не ми попречи изобщо. Защото докато стигнем до Цивилна кампания (играта на думи е изненадващо запазена в българския превод), Майлс и компания са заслужили почивка. Заслужили са щастие. Заслужили са малко глуповатост и проблеми, които да не са на живот и смърт.

Не ме разбирайте погрешно – всяка от тези книги има интересна и динамична история. Но в основата си те изпълняват затваряща функция, която ми донесе както огромно удовлетворение, така и немалко тъга, осъзнавайки, че никога няма да имам шанса да прочета нови приключения с тези герои. Вижте карето по-долу за напълно ненужната ми защита на твърдението, че това е всъщност най-силната фаза на Сагата за Воркосиган.

И така, заслужава ли си тази поредица вниманието ви? Ако сте чели внимателно, знаете колко безсмислен е този въпрос. ЕСТЕСТВЕНО, че си заслужава. Обичта ми към Майлс, Корделия и всички други ходещи катастрофи около тях е по-силна от чувствата ми към кой да е друг измислен персонаж в коя да е друга история. Сагата за Воркосиган е изпълнена със забавление, истинска драма, елегантна комедия и хуманизъм, с какъвто военната фантастика и космическата опера много рядко могат да се похвалят.

Ако още не сте, дайте шанс на Майлс да ви завърти главата. Ако пък вече сте безпомощни жертви на чара му, надявам се, че този материал ви припомни защо го обичате толкова много, и ще ви се прииска да се върнете към някое от приключенията му. Какъвто и да е случаят – приятно четене!