Селма Лагерльоф и Нилс Холгерсон

За дълъг период от време любимите ми книги от детството бяха три: Приказка без край на Михаел Енде, Скъпоценните камъни на царя на норвежкия писател Турмуд Хауген и Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция на Селма Лагерльоф. Всяка една от тях обичам по различни причини, но странната история за момчето, превърнато в джудже, което обикаля из далечни земи на гърба на гъска, не само разпалваше въображението ми, но и събуди у мен желание да отида да видя със собствените си очи тази страна на чудесата, дом на вълнуващи легенди, добри и работливи хора, зашеметяваща природа… Детската ми мечта беше осъществена тази година и стана повод и за пореден препрочит на любимата книга. Преди обаче историята за Нилс да ме е отвлякла съвсем, ще ви разкажа за неговата изключителна създателка.

Селма Отилиа Лувиса Лагерльоф

Селма Лагерльоф e прочута с любовта си към шапките

Въпреки че писателката Селма Лагерльоф (1858-1940) е първата жена и шведски автор, получила Нобелова награда за литература през далечната 1909 г. „за благородния идеализъм и богатството на фантазията“, както и първата жена, поканена за член на Академията през 1914 г., името ѝ е потънало в забрава сред широката публика извън Швеция. Надявам се тази статия да събуди интерес към личността ѝ и да предизвика поне един човек да разгърне страниците на някое от 27-те ѝ произведения.

Селма така и не се омъжва, винаги заобиколена от жени, и макар някои да отдават моминството ѝ на недъг – като малка страда от детски паралич и до края на живота си куца с единия крак, дълги години след смъртта ѝ получаваме твърдо доказателство, че тези връзки са били нещо повече от приятелство. Едва през 1990 г. цялата кореспонденция на Селма става публично достояние. Така на бял свят излизат любовните писма, които Селма Лагерльоф и Валборг Оландер – учителка, активист за женски права и политик – са разменяли в течение на 40 години. Но най-интересните любовни истории винаги имат триъгълна форма, е казал поетът. Още една жена оставя дълбока следа в живота на великата шведка – еврейската писателка Софи Елкан. Селма за пръв път среща Софи през 1894 г., повдига вдовския ѝ воал и изрича заветните думи: „Ти си много красива. Зная, че ще бъдем много добри приятелки“, като подобна сцена дори е описана в един от романите ѝ. Обичта на Селма към Софи е толкова силна, че посвещава последните си мигове в писане на биографията на починалата двайсет години по-рано любима.

Софи, Селма и Валборг

Животът на Лагерльоф започва трудно – детски паралич и баща алкохолик със сигурност не звучат твърде оптимистично. В най-ранните си години бъдещата писателка е особено повлияна от бащината фигура, чийто образ можем да припознаем в протагониста от Сага за Йоста Берлинг, и приказните истории на баба си, за което ясно свидетелства следният цитат от сборника Легенди за Христа:

Когато бях петгодишна, преживях много голяма мъка. Не помня да съм преживявала друг път по-голяма. Това беше, когато умря баба ми. Дотогава тя седеше всеки ден на дивана, в ъгъла на своята стая и ни разказваше приказки. Баба седеше от сутрин до вечер и разказваше, а ние – децата, слушахме. Това беше чуден и хубав живот, какъвто не познаваха другите деца.

Спомням си, че баба ми имаше хубава, бяла като сняг коса, че ходеше много прегърбена и че винаги седеше и плетеше чорапи. Спомням си добре, че тя имаше обичай, когато свършваше една приказка, да слага ръка на главата ми и да казва: „И всичко това е тъй вярно, както е истина, че аз те виждам и ти ме виждаш.“

Благодарение на сладкодумната ѝ баба у Селма покълва особено голяма любов към местните приказки и легенди – както е видно в много от нейните произведения. От малка започва да пише поезия и продължава упорито да усъвършенства стила и уменията си, докато преподава в девическо училище. Публикува първия си роман Сага за Йоста Берлинг на 33-годишна възраст и той бързо се превръща в сензация, дори вдъхновява създаването на филм с Грета Гарбо в главната роля. Селма придобива култов статут още приживе и 50-годишният ѝ рожден ден се чества почти като национален празник. От 1992 г. ликът ѝ краси банкнотата от 20 шведски крони, а първото изречение на дебютния ѝ роман и до днес е сред най-известните в шведската литература (или поне така твърди Wikipedia).

В новия дизайн на банкнотата Селма и Нилс са сменени от Астрид и Пипи

Авторката е активен обществен деец и посвещава живота си на борба за правата на жените. Любопитен факт е, че в началото на Втората световна война, с цел да подпомогне борбата срещу съветските окупатори, дарява на Финландия Нобеловия си медал, както и златния медал от Академията, които по-късно трогнатите финландци изпращат обратно. Животът на Селма действително буди интерес, но тъй като целта на тази статия не е да се превръща в подробен биографичен очерк, препоръчвам горещо за по-любознателните англоговорящи това четиво, а аз директно преминавам към най-популярното произведение на писателката у нас, което повечето от вас може би са чели като деца, а именно

Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Историята около написването е почти толкова интригуваща, колкото самата книга. През 1902 г. Националната учителска асоциация заръчва на изтъкнатата вече писателка и учителка да напише алманах по география за деца. Четири години по-късно на бял свят излиза първата част, а една година след това и продължението, като двете книги обикновено се обединяват в една, тъй като разделението между тях е чисто формално. Наличието на този сравнително дълъг период между възлагането на задачата и публикуването на романите говори за известната несигурност на авторката как да подходи към задачата. Тя не се свени да сподели директно на читателите своите терзания:

И всичко е тъй вярно, както е истина, че аз те виждам и ти ме виждаш

Сега трябва да разкажа как по някакво чудно съвпадение същата година, когато Нилс Холгерсон пътуваше с дивите гъски, една жена се канеше да напише книга за Швеция. Тази книга трябваше да бъде такава, че да могат да я четат децата в училищата. Жената мисли върху тази работа от Коледа до есента, но не написа нито ред и толкова се измъчи, че си каза: „Ти не си за тази работа. Седни по-добре и пиши любимите си легенди и разкази и нека някой друг напише тази поучителна и сериозна книга, в която не трябва да има нито една измислена дума!“ […] Mомчето нямаше нищо против да разкаже приключенията си, а жената го слушаше все по-изненадана, възхитена и доволна. „Какво щастие е, че срещнах това момченце, което е прелетяло на гърба на една гъска през цяла Швеция! — мислеше си тя. — Ще напиша в книгата си точно това, което то ми разказа. Няма защо да се безпокоя вече за книгата.

Задачата на Селма изглежда проста – да напише учебно помагало по география за деца. Нейният оригинален, смел и новаторски подход получава, разбира се, доста противоречиви отзиви и оплаквания от най-различен характер, като започнем с литературните критици, за които стилът ѝ е „странен“ и „неествествен“. Много шведи недоволстват, че в подобен труд не са засегнати всички важни провинции и природни обекти на страната. Което е съвсем разбираемо, представете си как сега биха скочили кюстендилци (а и не само те), ако в 500-страничен учебник по география пише: „Николайчо и гъските прелетяха над Кюстендилско, но не им се стори интересно и продължиха към Перник“. И географи, и зоолози намират тригодишния труд, който авторката влага в проучвания, за непълен и резултата за незадоволителен, повърхностен, а на места и неточен. Свещениците буквално подемат кампания срещу книгата, възмутени от представянето на Свети Петър в една от легендите. Разбира се, на наличието на толкова много „измишльотини и фантасмагории“ също не се гледа с добро око. А пък от съвременна гледна точка, това необичайно произведение може би на места ще отегчи най-младите с някои от по-подробните описания, или ще подразни възрастните читатели с дидактичния на моменти тон.

На 20 ноември 2013 г. Google отбелязва 155-годишнината от раждането на Селма Лагерльоф

На повърхността историята е лесна за обобщаване: едно 14-годишно пакостливо, жестоко и мързеливо момче е превърнато за назидание в джудже. По стечение на обстоятелства то се озовава на гърба на домашния гъсок Мортен, който решава да полети към Лапландия с дивите гъски от ятото на старата водачка Акка. По пътя си Нилс среща много и най-различни хора и животни, благодарение на което не само получава безплатни уроци за нравите, легендите, историята, географията и фауната на Швеция, но най-вече се научава на доброта, смелост и благородство.

Buro Angla, индийския Нилс

Това, което подобно кратко описание обаче не успява да предаде, е на първо място любовта – към животните и хората, към историята и легендите и най-вече любовта, с която авторката описва родната си страна. Тази простичка наглед история докосва хора от далечни земи до такава степен, че да я усещат своя. Освен, разбира се, прочит на книгата, на българския читател бих препоръчала горещо носталгичната грамофонна плоча от 1981 г. с участието на вечния Николай Бинев (ех, защо сме го загубили туй умение при съвременния дублаж?). Има най-различни филмови и анимационни адаптации, като японистичният ми дух ме подтиква да спомена и японското аниме, също от началото на 80-те. Докато събирах вдъхновение и информация за тази статия, дори попаднах на бенгалски автор от началото на XX век, който адаптирал историята за Нилс за местната действителност и превърнал русото джудже в кореняк индийче, тотално отделило се от своите скандинавски корени (историята ми се стори доста интригуваща, повече за нея можете да прочетете тук).

Романът лесно буди носталгия по отминали времена, както у съвременниците на Селма, които виждат една Швеция на легенди и приказки, на доброта и благородство, така и у читателя днес. Това усещане за носталгия е особено натрапчиво в описанието на авторката на родния ѝ дом. Селма е родена и израснала в имението Морбака, провинция Вермланд, но след смъртта на баща ѝ семейството е принудено да го продаде. Тя е силно привързана към къщата на своето детство и десетки години по-късно успява да го откупи. Там дописва чудната история за Нилс. Там, на 16 март 1940 г., поема и последния си дъх.

Авторката в родния дом зад любимото бюро

Въпреки че в днешно време не е толкова трудно за нас да си представим какво би било да видим света отгоре, авторката, особено за времето си, е проявила завидна доза креативност при описване на родината от птичи поглед. Историята за Нилс, който успял да види цяла Швеция на гърба на гъска, сигурно не просто е карала децата да мечтаят, а е предизвиквала и въображението и смелостта им. Тази креативност почива на силната любов на авторката към местните легенди и истории, както и на положения труд при проучванията.

Книгата е съставена от различни епизоди, разпределени в 54 глави, много от които могат да се разглеждат и като самостоятелни разкази/новели. Тези епизоди са прешлените от гръбнака на книгата и дори да приемем, че повечето са преразказана легенда/приказка или директно вдъхновение от любимите автори* на Селма, всеки от тях е въведен оригинално и естествено в историята за Нилс, а описанието е в духа на преданията: задължително простичко, с повтарящи се конструкции и в разговорния стил на приказките. И толкова живо, все едно любимият дядо ни разказва пред колибата.

Винета, митичният град на Южния Прибалтик

В любимата ми глава Нилс попада в непознат и богат град на брега на морето. Решава да се разходи из него, впечатлен от великолепието му. Хората го забелязват и веднага започват да му предлагат трескаво стоките си. Нилс обаче няма пукната пара, а търговците изглеждат така сякаш биха му продали и най-ценното си притежание, дори и за една стотинка. Тогава Нилс се сеща ръждясала монетка пред портите на града и отива да я потърси. Намира я с радост, но когато се обръща и понечва да се върне, градът вече е изчезнал. По-късно щъркелът Господин Ерменрих му разказва легендата за богатия и красив град Винета, наказан за гордостта на жителите си и потопен в морето. Веднъж на всеки сто години градът изплува на сушата и ако за тези броени часове някой човек си купи дори една стока, то проклятието ще се вдигне. Нилс се разплаква, че не е успял да спаси града и заради него той е отново загубен.

Заедно с Палечко научаваме още за гигантската пеперуда, която дръзнала да лети над океана, но бурите разкъсали крилата ѝ, тя паднала във водата и се превърнала в остров. Наслаждаваме се на странните легенди за различните области в Швеция, като например бедната Упланд, която тръгнала на просия при другите богати провинции и накрая с подарена рекичка и езерце тук, гол връх и горичка там, успяла така да си нареди милостинята, че се превърнала в една от най-красивите области. Необичайна е историята на гората Колморден, с главни действащи лица ловджийско куче, безвреден смок и елен, в която основни теми са признаването на грешката, готовността за саможертва и до какво води отмъщението. Дълго плаках за бабата, която посреща последните си дни сама в къщата, където е отгледала деца и внуци…

Много са отделните истории и легенти, вплетени в сюжета на Чудното пътуване на Нилс Холгерсон, но при един малко по-задълбочен прочит, ще изпъкне един от основните мотиви в книгата, този за израстването. Това не е типичното момчешко израстване, което се случва постепенно в рамките на романа; то е рязко и внезапно. Нилс, за разлика от герои като Малечко-Палечко, не се е родил малък, той е смален, досущ като Алиса на Карол, и бързо трябва да разшири светогледа си, за да се научи да оцелява в един напълно непознат и враждебен свят. Още от първия ден разбира, че за да получиш, трябва да дадеш, и започва да проявява загриженост към другите – най-напред го прави в името на собственото оцеляване, но тези користни мотиви за броени дни се превръщат в искрена грижа. Съвсем в началото на новото си амплоа на джудже, Нилс е изправен пред превратен избор: дали да остане джудже и да пътува с дивите гъски, или да приеме наградата за доброто си поведение и да се прибере у дома като човек. На пръв поглед сериозна дилема, но Нилс взима своето решение за части от секундата – готов е да се посвети на доброто и да помага на беззащитните животни, само и само да не се връща вкъщи. За него превръщането в джудже вече не е проклятие, а благословия.

Тук е моментът да спомена интересния анализ на Пол Байндинг, според който Нилс, в ролята си на мързеливо измъчващо животните човешко дете, е продукт на своята среда и семейство. Неговата физическа трансформация почти веднага води със себе си до цялостна промяна в поведението му към по-добро (а ако вземем предвид, че галеното име на Нилс – Nisse, означава и елф/джудже, можем да стигнем до извода, че Нилс се превръща в умалена версия на себе си, и по този начин намира път към изконната си доброта). Тази идея спокойно би могла да се разгледа като критика към едно общество, което се проваля в опитите да вдъхновява, възпитава и образова бъдещите поколения. Неговите истински учители не са нито родителите, нито селото, а дивите зверове и природа – веднъж усвоил речта на животните, Нилс се изпълва с любопиство към света и желание да учи.

Това любопитство с лекота се предава и на читателя и може би то прави романа особено подходящ за деца, като се превръща в една от онези най-важни формиращи книги, които извайват светогледа ни. И когато стигнем до последната страница, в която Нилс се разделя с верните си другари, дивите гъски, ние плачем заедно с него, защото знаем, че неговото приключение е към края си, а ние сме жадни за още. Тогава не ни остава нищо друго, освен да погледнем на света с нови очи и да преживеем още много нови приключения.

Вярвате ли в чудеса?

Селма Лагерльоф вярва. Тя вярва още в мира, доброто, промяната. Вярва в идеята, че на тази Земя място има и за животните, и за хората. Вярва, че легендите са живи и са част от нас. И когато разгръщам страниците на Чудното пътуване на Нилс, аз също вярвам.

Вярвате ли в чудеса?
Помогнете ми сега аз въпроса да реша.
Само в приказките има нещо тъй неуловимо,
и вълшебно и незримо, чудновато и приятно.

В морска северна страна странни стават чудеса,
в малка къща сред полето се родило Нилс, момчето
с руси като лен коси и в ума със сто бели…*