Здравейте, Шадоуденсци! И Весела Коледа!

Как сте днес? Надявам се всякакви срещи с тиквеници, ошав и чушки с боб са минали добре! Послушайте ме за пет минути, днес искам да ви поговоря малко за призраци.

Ние в Шадоуденс имаме специфично отношение към призраците. При нас те се появяват по-често отколкото при другите хора, все пак нашият поколенчески кораб се занимава с фантастичното и свръхестественото ежедневно. И нашите призраци са малко по-различни. Снощи например, докато бях на самотна коледна вахта, от трюма изпълзя призракът на миналите шадоуденски Коледи. Беше мил, пихме чай и ми разказваше истории от миналото. Първо си говорихме за онова коледно парти преди две години, когато екипа се разшири и много хора, включително и аз, влязоха в списанието. После стана по-меланхоличен и започна да ми разказва истории, които са се случвали, преди да се присъединя към списанието. Не беше обаче никак лош призрак. Казах ви, че шадоуденските призраци са по-различни, това важи и за коледните, дето са дошли да те накарат да си преосмислиш живота. И те са мили, не критикуват почти за нищо. Особено пък за забавени материали и изпуснати срокове. И той така – споделяше колко колеги през годините са забавили материали (и дори къщата му стои недовършена! – бел. автор на илюстрациите, Salix). Аз му казах, че това според мен не е проблем. Той се съгласи, че важното е хората да не се товарят, че всичко е наред и че това са обичайни неща, когато градиш нещо толкова голямо. Все пак поколенческият кораб се движи на двигатели от ентусиазъм. Преди да си изпием чая и да си тръгне, както си му е реда, за да дойде призракът на настоящата шадоуденска Коледа, остави съобщение и за читателите. Искаше да благодари, че през всичкото време сте били тук и сте чели и да ви каже да не се притеснявате. Бил говорил с призрака на бъдещите Коледи, всичко щяло да бъде наред. Та така, той ви благодари, аз също. 

Призракът на настоящата шадоуденска Коледа беше по-особен. Тая година, каза той, няма голямо парти, много хора са заети с всякакви неща и е малко по-особена. „Не думай“, отговорих му аз, докато му наливах джинджифиловия чай, дето мирише на Коледа. Той ми благодари, извади две парчета топъл тиквеник и започна да ми говори, че коледното настроение не трябва да се помрачава от ситуацията. В крайна сметка, каза той, няма да отменяме празника. Това го правят само разни комични злодеи. Може тая година да нямаше панаир на книгата, обаче ние хората, дето разбираме от фантастичното, знаем, че без хубава кулминация не може. Как после, вика, ще усетим вкуса на победата? А пък и като нещата са така особени, след години ще можем да кажем на някой от връстниците си: „ех, а помниш ли как по време на голямата пандемия от 2020-а правехме срещите си по зуум?“. Пък иначе какво: “Помниш ли 2020?”. Не звучи много добре, когато не се е случило нищо особено в нея. Как да я запомниш? Ето, например, някой помни ли с нещо особено 2017-а да речем?

Тръгна си и той и отнесе със себе си тиквеника и чая и, понеже ние в Шадоуденс разбираме от призраци, аз се заех да поразтребя малко мостика за призрака на шадоуденските Kоледи, които още не са дошли. Появи се той, с една купчина проекти под ръка. И взе да ми говори – какво става с тоя проект, какво става с оня. Аз му викам – спокойно, всичко е в ръцете на колегите. Всички сме наясно, движат се нещата. Стига си пуфтял, му викам, с таз лула, вземи си малко чай да се успокоиш. Предишните два призрака много го харесаха. Освен това не се притеснявай, съвсем скоро, някъде през тая година дето идва, ще обявяваме пак големи неща. Не знам кога са, аз само дежуря тук тая вечер, ама съм сигурен, че няма да е толкова напред в бъдещето. Уверих го, че всичко е наред, успокои се той и си тръгна. И той като останалите призраци е мил и не критикува особено. В крайна сметка знае, че ние в Шадоуденс вадим материали само когато сме сигурни, че са готови.

И трите призрака, обаче, оставиха съобщения за вас. Знаем, викат, че тази Коледа изглежда различна. Тя е различна за всеки от нас. Някои може би дори я празнуват сами. В днешно време светът се бори с проблеми, които допреди само година бяха далечни новини от другия край на Земята, а преди две никой не можеше да си ги представи. Но не се отчайвайте. Светът ще се справи. Досега винаги се е справял, шансовете са на наша страна. Важното е да не забравяте, че всеки от нас допринася за справянето. Дали като си говорите по интернет с хора, които не сте виждали толкова дълго на живо, дали като сте се изолирали сами за ваша безопасност и за безопасността на други, дали като сте на работа и се грижите другите да имат това, от което имат нужда и което ги прави щастливи. Всички правим по нещо и то има значение.

Благодаря на всички ви за всичко, което сте направили, за всичко, което правите, и ви давам подкрепата си за всичко, което ще направите! Светът е тук и е такъв само заради всички нас, защото какво е светът, ако не ние? Хайде сега, стига сте се занимавали с мен и моите глупости, отивайте да празнувате всеки, каквото празнува. Аз отивам да си направя традиционната коледна игра на Хироус 3, че тая година много я забавих.