Tomie

Джунджи Ито е може би най-известният и култов автор на хорър манга в света. Почти всеки, притежаващ някаква бегла обща идея за хоръра в Япония или в манга сферата, ако не чел, то поне е чувал за него. И това не е случайно. При все критиките, които могат да бъдат отправени към специфичния му стил, не може да се отрече изключително силното чувство на първично отвращение, погнуса и ужас, които произведенията му предизвикват у читателите. За хорър седмицата реших да хвърля око не към Uzumaki, която е (спорно) най-зрялата му и силна творба и която обожавам, а към дебюта му от 1987 г. – Tomie.

Първата глава (за която Ито сам признава, че едва е предал навреме и сега изглежда грубо и недодялано) ни запознава с Томие Каваками – конвенционално красива японска гимназистка, която всички момчета харесват и почти всички момичета мразят, колкото заради външния ѝ вид и вниманието, което получава, толкова и заради арогантната ѝ самовлюбеност. Тази първа глава задава сюжетната постройка и тон за остатъка от мангата, като всъщност работи съвсем добре като самостоятелна история, както е била замислена преди неочаквания успех и награждаването с наградата Умезу. В нея Томие е влюбена в един от учителите си, Такаги, като същевременно се занимава и със съученика си Ямамото. По време на излет сервира на учителя, че е бременна от него, за да го изнуди да се омъжи за нея, но приятелят ѝ чува разговора. Избухва спор, тя се спъва, пада от скала и умира.

Такаги осъзнава какви биха били последствията за него и за гимназиста, затова убеждава съучениците на Томие да я разчленят и разхвърлят останките ѝ из околността в пакети, за да изглежда като извратено убийство. Лекотата, с която всички се съгласяват, работи привидно според клишето за злото и безразличието у хората, които само чакат да излязат наяве. Но трябва да се вземе предвид и свръхестественият елемент, който ще се прояви по-късно в главата: Томие се завръща на училище след дни, сякаш нищо не се е случило. Съучениците ѝ започват да я преследват от страх да не ги издаде на полицията, но в крайна сметка тя изчезва от града, а повечето ѝ съученици полудяват, самоубиват се или им се случва нещо лошо, а разказвачката ни се мести в друг град. Всичко изглежда наред, докато не забелязва подозрително познат отворен пакет на плажа и не намира вътре растящ торс с главата на Томие, заклещен в скалите.

Оттам нататък мангата се развива без линеен сюжет, макар че с времето се случват промени и неща на заден план, които създават представа за промяна в света с разпространението на Томие. Но базовият сюжет на всяка сюжетна арка, дали в една или повече глави, се свежда до появата на Томие под някаква форма на дадено място, директната и индиректната ѝ манипулация на мъжете и жените там и последващата психоза, при която в пристъп на похот, любов или омраза тя бива разчленена, изгорена, премазана или втечнена. И продължава да се връща и завръща.

Признавам че еднаквостта на главните събития във всички разкази дотяга сравнително бързо, с шепа изключения в двадесетте глави на мангата, и това е една от слабостите ѝ. Въпреки това разнообразните начини, по които вечно завръщащата се Томие се проявява в света на творбата, и съдбите, които сполетяват любовниците ѝ, поддържат читателския интерес. Тя е възвращенец (revenant, от фр. revenir – завръщам се) в най-пълния смисъл на думата, като по сравнително нов и въздействащ начин въплътява ужаса и отвращението, които хората в отминали векове са изпитвали към призраци, живи мъртъвци и вампири.

А формите, които Томие приема и множеството начини, по които Ито нищи потенциалните промени във всекидневието на взаимозаменяемите си персонажи след срещата с нея, наистина са изобретателно многообразни. Има глава, в която момиче си присажда косми от главата на Томие, които намира в чекмеджето на баща си; глава, в която кръвта ѝ се просмуква под килим и си създава тяло, като обладава пластмасово покривало; история, в която няколко различни Томие-та враждуват помежду си и убеждават побърканите си обожатели да убиват съперничките си; и много други. Тук типичните хорър клишета за силните мъже-убийци и слабите жени-жертви са преобърнати по странен, повлиян от японската култура, начин. В книгата си Permitted and Prohibited Desires: Mothers, Comics, and Censorship in Japan, Ан Алисън пише за еро-мангата от 80-те и 90-тe:

Women are beaten time and time again into submission, but they always return, or if one women is eliminated, another takes her place. Whatever it is these women stand for, men and their phallicism are fairly powerless in its presence.*

Това важи със същата сила и за Томие. Томие Е в повечето си прояви физически красива, грациозна и слаба жена, наясно с безсмъртието си и ефека върху мъжете. Но именно чрез подигравките си, външния си вид и неизбежната си трансформация в жертва на зверско насилие тя съсипва и унищожава животите им. А мъжете на Томие в много от случаите са точни портрети на леко мухлявия и безинтересен японски мъж, чиято известна вариация на саларимен под чехъл се забелязва в много анимета и филми. Независимо дали това е изначалната ѝ цел или е отмъщение за насилие или обиди към външния ѝ вид, мъжете и жените около нея се поддават на мономания, психоза, убийствени и самоубийствени мисли.

Въпреки че в преобръщането на клишето трансформациите и завръщанията на Томие са представени като унизителна гнусна гротеска, не мисля че Tomie може с чисто сърце да бъде наречена сексистка манга. Ито няма милост към никой от персонажите си, макар и да е вярно че в мъжките жертви на Томие може да се прочете известна доза авторова симпатия. Тази симпатия за мен обаче е подрината от насмешливия начин, по който и мъжете, и Томие биват обобщени с няколко характеристики. Мангаката не е някакъв майстор на писането на персонажи и това е дебютът му, но все пак една част от мъжете биват представени като самовлюбени модели, писатели, художници и актьори, докато жените са изпълнени със завист към стереотипната красота на Томие.

Нейният образ е силно повлиян от специфичните начини, по които се кодират и възприемат женствеността и красотата в Япония – подхихикваща, несериозна, леко тромава от една страна; студена, жестока и презрителна от друга. Последното може да бъде проследено от наши дни през укийо-е (картини на плаващия свят) традицията в изобразителното изкуство до Сей Шонагон и книгата ѝ „Записки под възглавката.“ И в укийо-е, и в дневника на прислужницата от 11-ти век Сей често се среща едно нехайство към външния свят, към обикновените хора, а преобладава фокусът върху силно естетизирани образи на природни пейзажи и предмети на изкуството. Шонагон е способна на дълбока възхита и благородни емоции при гледката на красиво кимоно и на пренебрежителна жестокост при гледката на бит селянин или грозни хора, като казва, че последните не трябва да се показват в обществото. В този смисъл Томие неслучайно е капризна и злобна – всъщност е част от дълга традиция, като сама казва, че за нея другите хора са вещи, с които да се забавлява. Мисля, че с въплътяването на тези склонности на японската култура у Томие, мангата съзнателно или несъзнателно критикува разпространения материализъм и клишираност в отношенията между половете в Япония

Томие въздейства на читателя главно чрез телесен ужас (body horror), да, но телесният ужас тук има свойството и на болна шега. Мъжете я искат, жените иска да са нея, но всъщност кой нормален човек би понесъл битие като това на Томие? Вечно убивана и осквернявана, убиваща и оскверняваща, тя не познава мир, но това не я безпокои защото е безсмъртна. Ито сякаш казва на читателите си „Това ли искате?“ Рисунъкът му подкрепя тази идея, като в началото скицирането и панелите му са доста груби, но след първите няколко глави се забелязва специфичният му почерк, а Томие наистина изглежда същевременно поразяващо красива, но и странно обикновена. Японецът може да рисува една шепа лица, като се забелязва особено еднообразие при женските, но това поне в случая сработва със замисъла на мангата. Кървавите сцени, чудовищните трансформации, маниакалните изражения и преди всичко, вечно растящата и мутираща плът, обаче явно му се удават още от началото на кариерата му. Интересен детайл е че в цялата манга няма нито една секс сцена, а в редките моменти, когато виждаме Томие гола, изглежда изпълнена със спокойствие и невинност.

В крайна сметка изплаши ли ме Tomie? В някои моменти пробягаха тръпки по гръбнака ми благодарение на психологическото измерение на ужаса в книгата. От онзи тип ужас, когато, след като вече си видял уродливото и грозното, се замисляш за реалността на това да живееш побъркан и да убиваш други мъже без смисъл или да разхвърляш парчета Томие на нищо неподозиращи хорица, потенциално пряко волята си. Във всеки случай се радвам, че я купих и прочетох, защото при все повторението на основния сюжет, леко слабото писане и дребните недостатъци на рисунъка като лицата, Tomie с право е култова хорър манга и я препоръчвам.